nabore.bg

Защо обществото ни бере плодове на злобата?                                                    

    Тези дни хората от цял свят следят ужаса от апокалиптичното земетресение в Турция и Сирия. Слушат, гледат новините от това голямо бедствие, но и не остават безучастни! Бързо се организира помощта от държавите, съпричастни на горещите точки на нещастието. България първа се притече към разрушените селища.

   Гледах как товарят самолетите със спасителите и техните помощници – обучените кучета. И една картина се запечата в съзнанието ми. Един от спасителите спеше прегърнал кучето си, прилепило се към него. В мисията, която им предстои, те двамата ще са едно неразривно цяло. Обединени, човекът и звярът са заедно в една ГОЛЯМА МИСИЯ! Всеки ден ни съобщаваха колко човешки живота са спасили нашите пратеници. Заминалите първи спасители  се завърнаха с победите си. Горди сме с тях, с дейността им. Те ни доказват, че не се е свършила човещината, че е живо огънчето на благородството, на съпричастието и състраданието. Откликнаха и други действени благородници, като Манол Пейков, който не е престанал да изпраща генератори в Украйна, а сега организира събирането и изпращането на одеяла, палатки, дрехи и обувки за пострадалите от земетресението. Той е организирал и изпращането на брашно за Сирия.

  Към поредицата от „ангели на спасението” се нарежда и Лазар Радков, инициаторът на „Капачки за бъдеще”. Имаме и още  доста други благородници. Такива са артистичното семейство Красимир и Мария Слабакови. Красимир е  скулптор и художник - син на нашия актьор Петър Слабаков. Мария, съпругата му, е също художничка. Те осигуряват безплатно  хляба на жителите на село Фазаново, Бургаско. Всеки ден раздават по 40 хляба, а лятото бройката на насъщния става 80!

  Не, не се е свършила човещината нито у нас, нито по света! Но   черни новини за постъпки на изроди, които петнят човешкия род, ни заливат всеки ден. Те вгорчават живота ни, всяват страх, срам и ужас в душите ни. Как да се приеме убийството, което отне живота на психолога Иван Владимиров? Заради съседски разпри се погуби човешки живот. Няма ден, в който да не ни е съобщено за престъпно деяние : съпруг отнел живота на жена си пред очите на трите им деца, убита, ограбена и изнасилена самотна старица, окраден старец  и още, и още постъпки на ИЗРОДИ!

  Връщам се отново на картината в началото -  „Спасителят и кучето”. Човекът и звярът се обединяват, а хората какво ги разделя?

  Питам се кой ще победи в тази борба между човещината и израждането? Сигурно има доста хора, които трябва да са зад решетките – в лудница или в затвор. Ще стигнат ли лудниците и затворите у нас за многото нароили се човешки изроди? Държавата свършила ли си е добре работата, та сега обществото ни бере тия плодове на ожесточението, злобата и ненавистта?

  В какво време живеем? Много лесно се отнема човешкият живот.  Заради един лош поглед, заради една неподходяща дума се вади оръжието и се решава спорът! Загиват и във войната много хора – военни, запасняци, невинни души ...Руши се в Украйна строеното с много усилия, средства и честен труд. Пред очите ни се сриват цели квартали, градове.

 Как да я разберем тая жестокост, как да приемем това рушене? Къде в тези злодеяния е човещината? Кое влуди хората и ги направи изверги? Докъде с тази агресия в зрели хора, че даже и в деца и младежи? Как се всели дяволът в човешките сърца? Как сатаната   управлявлява държавите и ги настройва една срещу друга? Докога светът ще живее без разбирателство, без сговор?  Ще се поддаде ли на злите сили и така ще се самоунищожи, или ще победи здравият разум?

Искам и силно се надявам ЧОВЕКЪТ  да победи изрода!

Петра ТАШЕВА