nabore.bg

Катя Владимирова - журналистка, преводачка и поетеса

***

Милиарди планети,

звезди

и само една, заразена

с вируса на човека.

По невнимание.

Три от книгите на Катя Владимирова

***

Парченца от живота

ми в спомените

на приятелите -

начупено,

сюреалистично лице

на светица-мръсница.

Катя Владимирова бе чаровна жена, твърдят всички, които я познаваха

***

Котката

полетя след гълъба

от 11-ия етаж -

и се приземи

в деветия си живот.

***

Дзен печене на чушки

На горещия котлон

едни подскачат и треперят –

други тихичко си пеят.

Снимка от стария клуб на журналистите в София. На масата освен Катя Владимирова са и писателят Янко Станоев и поетите Николай Кънчев и Кольо Севов

***

Когато ти е тъжно и няма

кого да прегърнеш,

влез в розовата пещера на една раковина,

където морето все още приспивно шуми

и там се сгуши – ембрионът на душата ти утре

отново ще се прероди...

***

Хората страняха

от лудата

на квартала -

десетте котки

я лекуваха.

Катя Владимирова бе и известна преводачка от френски език

***

Старостта дебне

в огледалото -

жертвите й

са доверчиви.

***

Кучетата -

шампионите на Бога

на Земята.

Катя ВЛАДИМИРОВА (1947-2021)

----------------

Катя Владимирова е родена на 1 август 1947 г. във Варна, живее и работи в София. Завършила е в СУ "Климент Охридски", специалност френска филология. След това се занимава с художествени преводи на френска литература, превела е романа "Островът на пингвините" от Анатол Франс и други разкази на съвременни френски писатели. Работила е като журналист преди 1989 г. в младежкия печат - вестниците "Студентска трибуна", "Народна младеж", литературно списание "Дружба", а след 1989 г. е била главен редактор на вестник "Свободен народ" и на вестник "Самурай" - за бойни изкуства. След 2000 г заминава във Франция и посещава курсове по история на изкуството, източна философия и медицина. Издава книгата си "Никое небе не е последно", през 1986 г., отличена на "Южна пролет" за дебютни книги. Занимавала се е с бизнес, била е председател на българо-френското дружество и на благотворителния Лайенс клуб в България. През 2017 г. издава книга с кратки поетични форми, хайку и стихове, която Националната библиотека избира да изпрати, във Вашингтонската библиотека на САЩ. Написва книга насред пандемичния локдаун, като предизвикателство към него – сборика с разкази „Игри за сам човек” с уточняващото подзаглавие  „Приказки за пораснали деца по време на Covid-19”. През 2020 година Владимирова издаде и поетичната си книга „Докосвания”, както и ново издание на сборника с разкази и новели „Никое небе не е последно”, с който дебютира в литературта още през 1985 г.

Умира от ковид на 7 ноември 2021 г.