nabore.bg

Поетът и журналист Борислав Ценов

Тишина

 

… Настигат се сезоните

с виелици от цвят

и от листа.

И се преливат - като сенките

на уморените от полети ята.

 

Иди доказвай,

че някъде си бил.

                  Със Някого.

През януари, май, април.

И през септември.

 

Дори да има смътен спомен,

който крадешком

                 за нас да се оглежда -

сенките на птиците ще скрият

и последната надежда.

 

Ръководството на вестник "Народна младеж" в началото на 80-те години на миналия век. Отговорният секретар на вестника Борислав Ценов е вторият отдясно наляво

Завръщане

 

В мъглата селцето съвсем се смали

и нашата къща стана голяма.

През комина детството тихо вали.

Аз чадър за спомени нямам.

Ще ме измокри бавно, до голо -

тъй както дойдох в моя дом.

 

За нищо до днес не съм молил,

едно моля

в този късен сезон:

 

да не изгасне огнището само

и като тъжно око да ме гледа

 

едно въгленче -

вместо мама,

когато до него приседна.

 

Журналисти от "Народна младеж" на бригада. Борислав Ценов е с тъмните очила, на последния ред, вдясно от знамето.

На мама

 

По мен тъгуваш.

И косите

сребреят все.

И ми е жал…

Аз рядко идвам,

рядко питам:

нима снегът ги е навял?

 

Не са туй снегове сияйни,

а сребърният топъл прах

на мойте пътища безкрайни

светлее привечер по тях….

1960

 

***

 

Равнина - като обич голяма.

Отмаляла от стъпки,

от гласове.

 

И виждам мама,

само мама

между ябълковите цветове.

1970

 

В дежурната стая на вестника. Отговорният секретар Борислав Ценов (вляво, на преден план) подготвя макета на поредния брой. Срещу него с мустаците е главният редактор Георги Тулийски

***

 

Нашите думи

вихрушката смеси,

както художникът

смесва боите.

 

Може би пак от пожарите сенни -

бавно, преди да угаснат в мъглите,

той позбавен мотив ще си вземе.

и с цветовете на всички сезони

ще дорисува във бъдеще време

своите думи.

И нашите спомени.

 

***

 

Думите като звезди изгасват.

Без тях съвсем ще се смрачи.

Заплетена в прощалните лъчи,

едничка

още дълго ще проблясва.

 

Коя е тази дума, оцеляла

под булото на сънен мрак?

Сред оглушителния грак

на другите -

дали е цяла?

 

Дали ще каже всичко и дали

след нея пак ще се развидели?

Или светът съвсем ще онемее…

 

А думата -

все пак

къде е?

 

Трети петли

 

По лула тютюн

запалиха комините.

С тежка кашлица

и дрезгав глас

скърцат бавно

през снега годините.

 

Отдалечават се,

отдалечават се

 от нас…

 

Една от книгите на Борислав Ценов

***

 

Лъжата е толкова близо до нас:

ръка да протегне -

ще те улови.

Протегнеш ли ти доверчиво ръка -

тя ще избяга далеч,

при красивата истина.

 

А красивата истина

е красива лъжа.

 

Борислав Ценов бе общопризнат детски поет, някои негови стихотворения бяха влезли в читанките и букварите

 

***

 

Защо всички толкова искаме

да видим отблизо света.

Защо не разбираме

простата истина:

 

Отблизо е истинска

само смъртта.

 

Журналисти от в. "Народна младеж" със съветски гости в редакцията. Отляво надясно: кореспондентът на в. "Комсомолская правда" в София Леонид Керестиджиянц, отговорният секретар Борислав Ценов, а петият поред е главният редактор на "Народна младеж" по това време Йото Кръстев. 

***

 

Като птица страхлив,

доверчив като куче.

 

О, Господи,

още съм жив,

а нищо от теб

не научих.

 

Борислав ЦЕНОВ

---------------

Борислав Ценов е роден на 07.09. 1938 г. в село Горна Лука, Михайловградско (сега Монтанска област). Поет и журналист. Завършил е маркшайдерство и геодезия в Пернишкия минен техникум и българска филология във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий”. Работил е като землемер в родния си край и като журналист във в. „Септемврийско слово” - Михайловград, във в. „Народна младеж”, БНТ и в. „Земя”. Отговорен секретар на вестниците „Жарава” и „Моята вяра”. Автор е на пет книги за деца („Дървената ракета”, „Момче и слон”, „И песен винаги ще има”, „Облак с бисерно зърно” и др.), лирика - „Между вечерницата и светулките” (1999). Член на Дружеството на писателите в Монтана и Съюза на българските писатели.