nabore.bg

Журналистът и поет Георги Тулийски

Стихотворение за родното ми село Шишманово

Сега единствено в паспорта те намирам

и в спомена за лятото, вкопчано в конска грива.

Останалото е съня във дрехата на язовира

и в синьото, което по ръба му се разлива.

***

В интернет се е запазил машинописен оригинал от "Кратко стихотворение" на поета

Една от стихосбирките на поета е "Без право на отсъствие"

***

Денем далече,

нощем ме викай;

 дъжд да съм светъл

 в твоите мигли.

Думи за обич –

сън на езика –

и да не казвам –

все ще те стигат.

Георги ТУЛИЙСКИ (1941-2016)

---------

Главният редактор на в. "Народна младеж" Георги Тулийски (вдясно) посреща в редакцията писателя Николай Хайтов заедно с редакторите Юлия Желева и Йото Пацов

Журналистът и поет Георги Тулийски е роден в с. Шишманово, Софийско, което от близо 70 години вече не съществува. То остава на дъното на построения през 50-те години на миналия век язовир „Искър” („Сталин”), заедно с още две села – Калково и Горни Пасарел. Хората са изселени. Бившият жител на Шишманово Георги Тулийски приживе с подробности разказва какво се е случило преди толкова години: “Помня, че бях 12 годишен, 6-ти клас, когато ни изселиха. Историята на селото ми Шишманово започва още от Второто българско царство, според преданията. Преди турско робство се е казвало Чамурлия, а там, в низината са се събирали три реки. Говори се, че синовете на султан Баязид, който завладява областта, се сбиват. В борбата за по-хубава земя, единият настъпва откъм София, другия през Ихтиман и се срещат в нашата долина. По-големият побеждава и се настанява, където днес е Ново село - по пътя от Ихтиман към Самоков. Един богат турчин от Самоков прави чифлик в нашето село и джамия. Спомням си, че имаше и 3 чешми, направени от турците, от които и след освобождението се е пиело вода. Интересен факт - Чакър войвода, който е роден в село Проданово, Смоковско, е действал и в Шишманово. Изселил се от махала на черкези, които турците докарали нарочно да тормозят българите. Дори 2-3 шишманци станали четници в четата му. През 1934 г. излиза указ, турските имена на села и градове да се сменят с български. Така Чамурлия става Шишманово. Тези исторически е събрал местният краевед Кирил Попов. За последен път видях родното си село в началото на 90-те години, когато източваха язовира. Там на дъното, където беше центърът, водата от една от чешмите продължаваше да извира. Тогава можах за последно да пия от нея. Язовирът се беше дръпнал почти до стената и на дъното му видях пътя, който минаваше през селото. Виждаше се как си текат отдолу старите реки Шипочница и Искър и мястото, където се събират. Основите на къщите и улиците си стояха. Видях и паметника на загиналите по време на Балканската и Първата световна война, който беше в центъра на площада. Лежеше там на дъното. После го пренесоха в манастира “Света Богородица”, който единствен е над водата днес."

Георги Тулийски говори на откриването на спортно състезание 

След като завършва висшето си образование – българска филология, Тулийски работи в комсомола и периодичния печат. Става зам.главен редактор и главен редактор на в. „Народна младеж”.

Тулийски като главен редактор на в. "Народна младеж" посреща "златните момичета" на България, водени от треньорката Нешка Робева

Георги Тулийски е автор на 3 поетични книги: “Дyми за всеки ден”, “Без право на отсъствие”, “Oтпечатъци от светлина”, както и на публицистични есета, афоризми и епиграми. Тулийски дебютира в лириката през 1977 г. с общ сборник стихотворения с поетите Георги Трифонов и Алекщсандър Никулкин „Трима млади поети”. Георги Тулийски напуска този свят през 2016 г.