Тежката дума
- search
- Всички
Анализ: Антибългарската измислица „граждански патриотизъм”
Или кои са самообявилите се нови „патриоти” и що за културни и морални „ценности” те предлагат на българите и България
Според авторитетната френска енциклопедия „Ларус” патриотизъм означава „сантиментална привързаност към родината, изразена във волята тя да се защитава, да се подкрепя”. Докато енциклопедия „Британика” предлага „по-демократична” представа за понятието патриотизъм като „чувство на привързаност и ангажираност към страна, нация или политическа общност”. В голямата „Руска енциклопедия” патриотизмът се определя като „осъзната любов към родината, към своя народ, към неговите традиции”.
Според многотомния „Речник на българския език” , издание на Института за български език, патриотизъм означава „любов, преданост към родината и към своя народ, готовност за защита на техните интереси; родолюбие.” В свое писмо до Иван Драсов Христо Ботев пише, че „най- голямата дободетел в светът е любовта към отечеството”. Известна е категоричната максима на Г.С. Раковски, че „любовта към отечеството превъзходи сичките световни добрини”. Най - ясно своето отношение към патриотизма обаче като че ли е изразил Васил Левски, с емблематичното откровение: „За отечеството работя, байо!”. На него принадлежат и думите: „Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си”.
Един „съмишленик” от културния сектор
...Иде реч за проф.Александър Кьосев, „далечен” роднина на проф. Дино Кьосев - коминтерновски македонист, който през 1934 г. е сред инициаторите за признаване на така наречената „македонска нация”. Впоследствие, по времето на Живков, след като се е „осъзнал идейно” , Д.Кьосев е преминал на „правилни позиции”.
Идеологът на т.нар. граждански патриотизъм Александър Кьосев
Подобно на своя „далечен” роднина професорът Александър Кьосев като културолог, лингвист, бивш член на управителния съвет на соросовата фондация „Отворено общество” и директор на Културния център към Софийския университет, неотдавна се прослави със своя откровен македонизъм, огласявайки на всеослушание, че „българският език е една изкуствена конструкция, която е била създавана в течение на 19 век”, а „македонският си е отделен книжовен език”. На Ал. Кьосев принадлежат редица други „открития”, не само по македонския въпрос, но и в сферата на така наречения „нов исторически прочит” и борбата с „вредното” комунистическо наследство.
Та още на 24 май 2018 г. същият Ал. Косев, като прясно приет член на партия „Да, България”, заедно със свои „съмишленици от културния сектор”, огласява в Пловдив първия Манифест на така нареченото движение „Реформи в културата”. В своята позиция Кьосев тогава съвсем основателно громи безхаберната културна политика на държавата, включително и поразиите, нанесени й от Вежди Рашидов.
Но да оставим настрани тази махленска дунанма и да обърнем поглед към първия Манифест на Кьосев. В него, покрай заслужените анатеми за „недофинансираната култура”, се громи и родния „патриотизъм”, който се определя като „ агресивен и повърхностен национал-популизъм”. Много по-рано още през 2017 г. , покрай своите постмодернистки литературоведчески каканижения, Кьосев вече е пуснал в обращение своята първа опростачена дефиниция на съвременния български патриотизъм. Според нея той се свеждал до „няколко хана, един национален флаг, малко еничари и Вазов, лъвът на герба, слухът за няколко национални катастрофи, щурмът „На нож!” при Одрин, Ньой и девиза: „Няма да забравим, няма да простим!” Разбира се, това все е още е само началото на идейната баталия, която идеологът - културолог ще подхване срещу „патриотите”.
Тъй рече учителят Тимоти Гартън Аш
Но както се казва в една поговорка „Имала си крушка опашка”. Така на 14 февруари 2019 година в камерна зала „България” в столицата се провежда „дискретен инструктаж” за актива на десните партии и техните „ сподвижници”, организиран от Центъра за либерални стратегии. Негов модератор е небезизвестният соросоид-политолог и шеф на т.нар. Институт по хуманитарни и социални науки във Виена - Иван Кръстев. Почетен гост на проявата е Тимоти Гартън Аш, британски специалист по падането на комунизма и „трансформацията в Източна Европа”, дежурен колумнист на „Гардиън”. Още: експерт по „кадифените революции”, наблюдател върху „разпадането на Близкия Изток”; посещавал нееднократно Украйна и участвал в състоялите се в Киев „майдани”; автор на десетки книги и студии, посветени на „свободния свят” и митичната западна „демокрация”.
Тимоти Гартън Аш
В своята лекция Тимоти Гартън Аш, след като анализира успехите и грешките на „демократичния” преход в Източна Европа и пуска няколко фитилчета по адрес на „неолибералната контрареволюция”, отправя към своите прилежни ученици важно поучително послание: „Не е вярно, че сме били наивни - уверява господинът. - Даже шоковата терапия не била чак толкова лошо нещо - Реалността се оказала по-лоша от мечтата, но за 30 години (в Източна Европа - бел. моя) вече било възпитано едно цяло поколение, което познавало само една... свободна Европа. Ако имало някаква грешка, тя била в това, че липсвала „допълнителна социална политика”. И още- заключава сър Тимоти Гартън Аш -, че оставихме емоционалната връзка на националистите. Не успяхме да изградим силен език на либералния патриотизъм, затова тук трябва да наваксаме...”
Идеологът Кьосев се развихря
Оказва се, че само броени дни след този урок по „либерален патриотизъм” на г-н Аш - отбор неолиберални юнаци, начело с идеолога Ал. Кьосев, вече са се завтекли „да наваксат” пропуснатото и да изпълнят поръчението на британския гуру.
На 2 март 2019 г. във Велико Търново е свикан т.нар. Трети форум на движението „Реформи в културата”. На него основният доклад на тема „Видове патриотизъм и трудностите пред гражданския патриотизъм” е на нашенския либерален гуру. Мотото, което Кьосев си е харесал за своето фундаментално съчинение: „Прекрасно- но що е отечество?” принадлежи на... Гео Милев, а иначе от всеки ред на кьосевия доклад трещят „неолиберални прозрения и откривателства”, псевдонаучни мантри и манипулативни внушения. Когато през 19 в. в България възниквал патриотизмът, той бил либерален и Левски бил либерален патриот (!?) По-късно Кьосев укорява днешните „лоши патриоти”, загдето не знаели, че „Левски е този, който е казал, че трябва да живеем в либерална чиста и свята република”(!?) Жалко, че протестът в Европа бил „яхнат от нови патриотични десни и крайно десни партии, които маргинализирали и европейската левица” . Подобно нещо се случило и у нас, затова Кьосев се пита възможно ли е да се създаде... „нов български патриотизъм на общото отечество Европа”.
Проблемът бил как да се „демонополизира” патриотизмът от защитниците на българското, как да се „пробие” реториката на „традиционния патриотизъм”, за да се пръкне тъй нареченият „граждански патриотизъм”.
Корифеят Дечев се олива
Още по-конкретен и яростен стратег в измислените либерални постулати на „новия” патриотизъм е медийният халтураджия и нашенски теоретик на „научния” македонизъм, кулинарният експерт и спец по алкохолните питиета доц. Стефан Дечев.
Авторът на джендърската „патриотична” доктрина Стефан Дечев
По време на форума във Велико Търново той не си е губил времето в излишни теоретизации, а направо е развил цяла „патриотична” доктрина, която дава представа докъде са стигнали в своите антибългарски изцепки нашенските безродници-соросоиди:
о Патриотизмът не можел да бъде друг, освен граждански и конституционен. Негова задача била да утвърждава европейския проект - повелява самозабравилият се спец по „култура на отлежалата ракия”.
о Историческата гилдия следвало да надмогне колебанията си между демокрация, подчертан романтизъм и национализъм, за да се сложело край на разбирането за национална история - сиреч господинът се изживява едва ли не като цензор, който ще контролира своите колеги от „гилдията”,за да зачеркнат „националното” от българската история.
о Средновековна България следвало да бъде оставена там някъде в миналото - с една дума да задраскаме родната си история, отнасяща се за въпросния период , само защото така повеляват политическите възгледи на господина.
о Необходимо било разделяне с наивната представа за историческа истина- значи да се постави под въпрос обективността на историческия разказ и в него да се легитимират лъжата, манипулациите и фалшификациите.
о Налагало се преосмисляне на османския период и „нормализация” на неговото третиране- т.е. че в Османската империя никога не е имало робство и насилие, а животът на българите в империята е бил от нормален по-нормален.
о Тотално следвало да се преосмисли идеята за българското Възраждане - вероятно, за да се откажем от разните му там герои, просветители и пр.
о В историческия разказ да се пишело за „изстъпленията” на българите по време на руско - турската война и по-късно - тоест дори да няма и следа от подобни „изстъпления” , те трябва да се измислят.
о Да се сложело край на разказа за „жертвата” - значи да се скрие истината за погромите срещу Априлското въстание и Батак, клането в Стара Загора и пр., както настояват нашите либерални ментори от ЕС и САЩ.
о В учебниците за училищата и университетите ... да присъствала „скритата история на пола” - т.е. да се легитимира джендъризма и „многообразието” от полове, официалното изкривяване на психиката на децата и младите.
Kulturkampf и... шопска салата
Докато професорът по средновековна култура и християнска философия Калин Янакиев по време на великотърновския форум призовава за... Kulturkampf. Сиреч- за борба срещу „просташкия национализъм”, който бил заливал България.
Пазачът от „вредните” хора́ и ръченици Калин Янакиев
Професорката Петя Кабакчиева пък, като дългогодишен председател от настоятелството на „Отворено общество”, разобличава съвременните „националисти”, затова че тяхната българщина, стъпвала върху „расизъм, сила, „кръв” и борба”. На същата госпожа принадлежи гениалното „научно” прозрение, че националната ни култура включвала и „традиционните всекидневни "изконни" български наслади - ракия, луканка, сирене , кисело мляко и шопска салата” ...
Модераторът се умозаглавиква
Два месеца по-късно в сайта на мистериозната Фондация за образователна трансфромация, финансирана от „Америка за България”, Александър Кьосев обобщава резултата от състоялата се дискусия.Така - всички били стигнали да всеобщото убеждение , че „патриотизмът на бива да се оставя на „патриотите”. Всички били предпочели „модела на гражданската нация”. Новият граждански патриотизъм щял да бъде „особен хибрид между емоция и норма”. Вместо „втренчване в историческите травми и геройства” бъдещите „истински” патриоти щели да предложат „любов и грижа за настоящето на родината”.
Каквото повикало, такова се обадило
...Едва след близо 4 години прекъсване (вероятно заради Ковид пандемията?) идейният съмишленик на Александър Кьосев от българската секция на германското радио Дойче Веле - Александър Андреев го кани да даде интервю и да отговори на въпроса защо българите вярват на всякакви безумия- включително на разни фалшиви новини и конспиративни теории. Самият Андреев , неслучайно кани своя политически приятел в антибългарската секция на Дойче Веле. В разговора той го провокира (или по-скоро му „акомпанира”) с питането защо хората вярват на лидера на Възраждане Костадин Костадинов, който бил развивал тезата, че имало някакъв „международен заговор срещу българския генетичен материал”(?!)
За Кьосев този „журналистически пас„ е повече от удобен. От върха на своя псевдонаучен Олимп, той се нахвърля с обидна квалификация срещу Костадинов, след което обяснява кои били според него „патриотично настроените хора” в България. Те живеели в малки градове, били „слабо образовани”, не пътували достатъчно. Още- били „изолирани и уплашени, губещи от глобализацията”. Докато той и неговите съмишленици „нови патриоти” били „строителите на България”, които работели, плащали си данъците и оказвали практически своята любов към родината. Затова той като „истински патриот” щял да участва в „една инициатива” за „граждански патриотизъм”, с която щели да измият „родолюбието от кича” и да го върнат „на обикновените хора”.
Манифести, мЪнифести...
Може би от своя „далечен” чичо - Александър Кьосев е наследил и умението да съчинява политически манифести. Е, истина е, че в миналото този жанр най-вече е бил използван от дълбоко ненавижданите от Кьосев комуняги , но както е казал другарят Дън Сяо Пин: „Не е важно каква е котката - черна или бяла, важното е да лови мишки.“
На 2.11.2022 г.в Деня на будителите, в сайта на подкрепяната от фондация „Америка за България” фондация „БлуЛинк” е публикуван т.нар. Манифест на гражданския патриотизъм „Ние сме патриотите!” Текстът на мЪнифеста трещи още от заглавието. Време било „новите патриоти” да се противопоставят на „фалшивия патрЕотизъм, който се тиражирал през последните години от Атака, ВМРО, Възраждане и пр. Значи дошло му е времето, както би казал н.в. царят -премиер.
И тука вече идва голямото интелектуално откритие, че „любовта към България няма нищо общо с байганьовото „Булгар, булгар!” Е, няма разбира се, но за това „прозрение” повече и по-нататък. Патриотизмът се криел в делата, не в думите, което силно напомня тодорживковската мантра: „Дела и само дела”, като накрая остават само думи.
Истинският патриотизъм не бил „фалш и евтина бутафория, креслив национален панаир”, той бил „всекидневна загриженост, компетентност и отговорност” (както би наблегнал за соцпатриотизЪма пак другарят Т. Живков !) Това бил идеалът на Левски и Ботев! Бил още „равноправното място в ЕС и НАТО” (Хайде моля!), солидарността с „общите ценности и политиката на ЕС”, за „единна Европа”, в защита на „ световната демокрация” (Чак пък толкоз!).
Вредата от...фолклора и хора́та
След продължителната медийна пушилка от близо два месеца, през които идеологът Кьосев ще повтаря наляво и надясно изброените вече политически мантри на „новите патриоти”, на 30.12.2022 г. в електронния портал „Култура” е организирана „дискусия” с участието на Александър Кьосев, Калин Янакиев, Явор Гърдев и редактора на изданието Тони Николов. Това ще да е по-скоро нещо като „мозъчна атака”, в която колцината „отворени” патриоти ще откривателстват и прибавят нови и нови бисери къмто своите досегашни псевдонаучни прозрения.
„Патриотизмът е скрит и дълбок емоционален навик, навично чувство...”- ще кокетничи академично самият Кьосев. „Старият патриотизъм е сиромахомилство. Новият е работа за настоящето и бъдещето на отечеството”- ще се опиянява от своя неизчерпаем интелект църковният каноник Калин Янакиев. „Ще трябва да се борим срещу този „популизъм-патриотизъм- повелява Кьосев., - но няма да е лесно, защото сме закъснели.” - жалва се идеологът-културолог.
Най-голямата опасност за „новия граждански патриотизъм” според Янакиев била в...”играта на хора́ пред Народния театър, катедралата „Александър Невски” и Народната библиотека. Тези хора́ били „агресивен жест срещу елита”. Освен това играещите си обличали „дрехи с шевици, за да покажат нещо срещу елита”. Това пък било „конфронтация”, която се криела зад думата патриотизъм.
Тези „потропвания на хорце” били превзели пространството - възмущава се Кьосев. Той харесвал хорото, но-о... то се било превърнало в знак „за промиване съзнанието на огромен брой хора”; в недоволство, което се „употребявало за...руски цели.”
По-нататък „мозъчната атака” на четиримата започва да кръжи около „техниките” за ашладисване на „новия” патриотизъм в общественото съзнание. „Истината е на наша страна, но как да работи тази техника?” - пита се гуруто Кьосев.” Завръща” го Явор Гърдев с просветлението , че засега това е само „констатив”. Пак Гърдев подсказва на тримата „мислители”, че докато не се присъединят към „хорото”, няма да бъдат признати за истински патриоти. „Струва ми се, че това е илюзия” - казва обезкуражен Янакиев. Кьосев също смята, че е безсмислено да се влиза в диалог с „хибридни патриоти”. „Фалшивият патриотизъм” трябва да бъде „разобличаван...”- заключава идеологът по болшевишки.
В края на „дискусията” Кьосев разкрива „тайната” на великата стратегия, чрез която той и неговите „съмишленици от културния сектор” ще отглеждат новото политическо недоносче „граждански патриотизъм”. Имало два пътя. Единият- да го „зачислят” към някоя политическа партия: в конкретния случай евентуално към „Да, България”. Другият - да организират политически акции с „прости и ефектни послания”.
Дискусия ли е това, мозъчна атака или по-скоро лавина от снобски скудоумия е трудно да се каже, но да се твърди, че играта на хоро и носенето на дрехи с български шевици на публично място е ... „агресивен жест срещу елита”, патриотична „конфронтация”, знак за „промиване на съзнанието” , недоволство, употребявано за „руски цели” и пр. е не само глупост, но и диагноза. Тук вече имат думата психолозите и психиатрите .
Манипулацията: Бай Ганьо срещу Алеко
А как новите „автентични” патриоти ще борят лошите „традиционни” патриоти? Идеологът-литератор Кьосев е открил как. Блеснала му е в главата чутовна идея. Еврика! Ура! Той знае как да разнищи „кухата лейка” Възраждане, как да им накатае фамилията, да ги направи на бъзе и коприва. Как? Ами като опростачи, профанизира, техния „лош” патриотизъм чрез „незавършения европеец” Бай Ганьо. Те от Възраждане са фалшивите патриоти, двойникът, отровните гъби, имитаторите на „истинския патриотизъм”. Накратко те са Бай Ганьо. Те са Бай Ганьо в банята, с неговото просташко провикване: „Булгар!Булгар!” Те са Бай Ганьо, който мечтае да докопа Солунската митница. Те са Бай Ганьо, който списва вестник и псува „маскарите” на майка. Те са Бай Ганьо, който „прави избори” с дебелата сопа. Те са още Гуньо адвокатина
и Данко Харсъзина. Те са всичко лошо и тъпо, което може да се измисли и съчини, изфабрикува...
А кои са новите „граждански патриоти”? Ами те са тези,които са като Алеко. Те са умните, деликатните, прозорливите, които работят за България и си плащат данъците. Накратко - онези, които по нищо не приличат на Бай Ганьо. Тези, на които принадлежи европейското ( и евроатлантическото!) бъдеще на България. Те са...Алеко.
Патриотична баница с ...късмети
Преди новата 2023 г. „свободните” ни медии напоително съобщават, че родолюбиви писатели ще честват пред паметика на Алеко в столицата 160- годишнината от неговото рождение. Както става ясно по-късно всъщност самото „ честване” ще бъде акцията на Ал. Кьосев за „разобличаване” на „традиционните” патриоти. И ето, че опияненият и надъхан от патриотични чувства политически диджей , се обръща към множеството с думите: „Вие какво бихте избрали - патриотизма на Бай Ганьо или този на Алеко?” Без да дочака логичния отговор на своето питане, диджеят дава думата на прозорливите и талантливи писатели „нови „ патриоти. Неноминираният все още за литературен Нобел Георги Господинов пита какво би казал Алеко, ако бъде на тържеството, като сам си отговаря, че вероятно ще призове всички „граждански патриоти” да се качат на Черни връх.
Класикът Георги Господинов - осенен от мисълта , че Щастливецът ще предложи на „новите” патриоти да се изкачат пак на Черни връх
Писателката Здравка Евтимова осъжда съвременните слагачи и доносници, с питането: „Това ли ни внушава Алеко?” Мишо Неделчев пък призовава да очистим байганьовщината от себе си. Идва ред и на писателя Деян Енев, който не може да удържи възхищението си от това, че най - после Александър Кьосев е „ хванал за гушата фалшивия патриотизъм” (Ми да, както го е рекъл и самият Бай Ганьо: "Като кажа "фатален", като че ли фащам някого за гушата" ... ) Време било всеки „да се определи и да вземе страна” - агитира с болшевишки плам писателят-оратор. Но ето, че най-накрая: апогей, хепиенд - идва ред и на Калин Терзийски, който чете от своя смартфон фамозна поема, вдъхновена от мрачните видения на Херман Хесе. А когато „непослушният” смартфон засича, Терзийски ще му тегли една цветиста публична майна с думите:”Еба си...”
Малко след това водещият диджей обявява, че е подготвил за участниците в „пърформанса” малка изненада: патриотична баница с късмети. Както се казва: завеса, фанфари и звън на чинели. А оттук нататък всички ще знаят, че лошите, кухите и фалшивите патриоти вече са...Бай Ганьо, а умните, позитивните, истинските „нови” патриоти са... Алеко. Но замълчи сърце- както би казал поетът.
Гъби, гъби, гъби...
Няколко дни по-късно идеологът Кьосев ще залее медиите със своя пореден „ манифест”. Радио „Дойче Веле”, „Дневник”, „24 часа” , електронните сайтове „Факти” и „Топвести” ... услужливо тиражират неговите мантри: „Всяко хубаво нещо е като гъбите в гората: има отровен двойник. Двойник има и истинският патриотизъм. Бай Ганьо бил патрЕот, пример за подменения патриотизъм. Затова Алеко изпитвал заради него „чуждосрам” и „своесрам”- пеняви се Кьосев. Иначе отровен е патриотизмът на партията Възраждане, той бил „популистки конструкт”. Такива са „апаратчиците” на партията- те са „една клика, вируси, хибридни агент- провокатори”. Патриоти са само заблудените, които са гласували за Възраждане. С една дума: „Гъби, гъби, гъби...”, както би казал великият Ботев.
Как дяволите четат евангелието
Добре би било все пак идеологът Кьосев и неговите надъхани съмишленици поне да допрочетат „читанките” на своите учители по патриотизъм от Запад, където понятието „граждански патриотизъм” изцяло е обвеяно в теоретична мъгла. Там повече популярен е изразът „граждански национализъм”. Според Юрген Хаберманс, смятан за баща на така наречения „конституционен патриотизъм”, той се свежда до „привързаност към универсалните либерални принципи” (може би като принципите на Дечев?!) През 2002 г. американската политоложка Сесил Даборд, като умува надълго и широко върху различните видове патриотизми, смята че „гражданският патриотизъм насърчава политическата идентичност, като ... оправдава (!?) ангажимента на гражданите към конкретни институции и практики.” Френската социоложка Франсоаз Досе, която изследва политическите процеси в Русия, отбелязва, че там „гражданският патриотизъм” е бил „насърчаван” в края на 90-те години, като е трябвало да се превърне в... „патриотизъм за правата на човека”. Но след като Путин идва на власт и по-късно, през 2005-2006 г., е приет Закон за дейността на неправителствените организации (НПО) и въпросният „патриотизъм” не е получил „ подкрепата нито на държавата, нито на обществото”. През 2021 г. ,покрай всичките коментари около президентската кампания в САЩ, журналистът от изданието National catholik Reporter Робърт Кристиан смята, че Доналд Тръмп е представител на „етническия национализъм”, докато демократите и Джо Байдън олицетворяват „гражданския патриотизъм”. Какво съвпадение само с нашите „граждански патриоти”!!
Диагноза: политическа мимикрия
Ако се вгледаме в хронологията на тази мнима баталия, ще установим, че тя не е нищо повече от една медийна агентурна кампания. Кьосев § сие са получили идейното „задание” да наваксат изоставането в „изграждането” на така наречения „либерален патриотизъм” в България. И как го „наваксват”? - Ами с нагли лъжи и манипулации, с откровена политическа демагогия. Да вземем за пример внушенията, които културологът пишман политолог Кьосев се опитва да прокарва чрез своите тенденциозни историко-литературни „прочити” . Левски бил едва ли не завършен „либерал”. Той проповядвал идеята за „либерална” чиста и свята република. За да натрапи вездесъщия „либерализъм” на Левски, Кьосев всъщност фалшифицира идеята му за чиста и свята република, като я „прередактира” в...”либерална”. Но кой знае защо този набеден „либерал” Левски в писмата си е отправил своето недвусмислено предупреждение, че ...”без революция сме загубени во веки веков”... Със същата безочливост литераторът Кьосев плагиатства емблематичния стих от поемата на Гео Милев „Септември”: „Прекрасно- но що е отечество?”, като нагло го прилепва към своя либерален пасквил. Вече за неговата нечистоплътна „пиар операция” с името на Алеко Константинов нееднократно стана дума. Излишно е да споменаваме отново и за псевдопатриотичната „доктрина” на македониста Дечев. Или пък- за социалната параноя на „християнския” философ Калин Янакиев, според когото публичната „игра на хоро” била израз на ...”лош” патриотизъм.
Патриотичната баница с... късмети
Иначе същността на кампанията се свежда до една банална политическа мимикрия, която има за цел да неутрализира изконния български патриотизъм и да го подмени с идеологическите сурогати на либерализма. Е, и какво предлагат на българите и България тези господа? - Да се откажем от изконните си национални ценности, от своето Възраждане; да зачеркнем част от историята си и да приемем джендъризма, а любовта си към родината да подменим с кротка и послушна „привързаност” към корумпираната държава и нейните институции, към така наречения управнически „елит”; към „европейското отечество” и НАТО. Едва ли е възможна по-откровена и цинична демагогия?!
Е, мерси! Не, не съществува никакъв автентичен (!) „граждански патриотизъм”, както ни внушава соросовата интернет-платформа „Маргиналия” , нито както ни убеждават всички самозвани псевдопатриоти. Има един единствен, изконен български патриотизъм, който не се нуждае от никакви метафори, епитети и украшения. А иначе? - Иначе време е, наистина е време всички истински български патриоти да си кажат думата, за да я има България: прогресираща, достойна, свободна и суверенна. Време е.
Борис ДАНКОВ
2022- 13.02. 2023 г.