nabore.bg

Свекърва ми ме научи да пия ракийка с турско кафе

Ани Салич е пристрастена към телевизията, но истинските й мигове на щастие си остават в семейството. От две години журналистката е в ефира на Нова тв. Когато решава да напусне новините на Би Ти Ви оттам й предлагат голяма компенсация, за да остане. „Казвам го, защото някои хора там си позволиха да кажат, че съм сребролюбец. Предложиха ми заплатата ми за 10 г. Като бонус. И праймтаймово предаване. Ако искате, вярвайте. И да питате, няма кой да ви го потвърди. Но аз стоя зад думите си”, отсича новинарката. Парите винаги са лична тема и хората в България много се интересуват от нея, казва още Ани – „защото винаги се гледа в канчето на съседа!” В България всичко е сбъркано, възмущава се новинарката. „Мерцедеси карат хора, които не заслужават да карат и трабанти. А ние, които трябва да караме мерцедеси, купуваме на кредит коли, които изплащаме по 10 години. Салич живее със семейството си в апартамент на кредит, който ще изплаща 20 години и е убедена, че ако е водеща на това ниво, на което е, навън, в Румъния или в Гърция, няма да живее на кредит.

-Ани, имате ли приятели сред колегите и с какво или с кого са свързани най-милите ви спомени?

- Приятели, с които да споделям ежедневните си проблеми не бих казала, но не обичам и много да споделям. Обичам да си говоря с Марияна Векилска, Юксел Кадриев, също и с Рада Домусчиева, и с Богомил Грозев, Светльо Иванов, Ники Дойнов и с повечето монтажисти от телевизията... общо взето тонът в нюзрума е добронамерен.

 -Идвало ли ви е да се откажете от професията на тв новинар?

- Много пъти, но е било за кратко.

  -Пристрастена ли сте към телевизията?

- Ако преброим телевизорите у дома, сигурно ще ме определите като пристрастена, но много, много обичам, когато изчезне сигналът на телевизора или си забравя някъде телефона - усещам се се някак свободна.

-Спасявате се от стреса с риболов, кога ходихте за последен път?

-Преди два месеца, но скоро събирам роднини у нас, защото брат ми се прибра от Сан Франциско за кратко и тогава ще заведа децата да хвърлят въдици на едно езерце близо до нас...

-Мъжът ви Бранко, пада ли си по риболова?

-Не, той дори спря да яде риба, въпреки че е морско чедо. Роден е в Словения, израснал е в Копер, до Триест, Италия. Свикнал е на морска храна, но в България няма хубава. А аз като хвана риба, изобщо не мога да я убия и да я чистя. Бранко има изисквания към храната. Ние пазаруваме от Димитровград и от Ниш. Хладилникът ни е пълен с неговия пастет, неговия каймак, неговите чушки, неговата пушена сланинка.

-Той готви ли?

-Уникално готви, но рядко. Той е табиетлия. Ако седне да реже чесън, ще го нареже на абсолютно еднакви четвъртинки. Нещо, което аз не мога да понеса. Всичко се случва бавно при него. Може би това е мъдростта на по-големите.

-Ходите ли често в Белград, където са родителите на мъжа ви?

- Не, напоследък не остава много време...

-Какво научихте от свекърва ви?

-Научих, че не трябва да се говори сутрин. Като се направи хубаво турско кафе с голям каймак, се мълчи. Ставаш, пиеш кафето, правиш тоалета и си готов за комуникация. Другото, с което ме изненада, беше малката ракийка сутринта. С кафето. Спомням си, че моята баба Яна, която почина на 102, също пиеше по едно филджанче концентрат. За тонизиране, за отваряне на кръвоносните съдове ли, не знам.

-Какви вкусотии приготвяте на близките си у дома, по празниците?

-По празниците винаги има баници - с гъби, месо, праз или сирене. Има различни видове меса, често и един вид капама, но с добавени макарони... Понякога правя пуйка с кисело зеле...Баклава и щрудел....И ако искате да съм честна - не съм аз най-големият майстор вкъщи, защото не ми е най-любимата занимавка да се въртя около печката, но пък ми се получават манджите, защото на всички са им вкусни.

-Каква е наградата ви за напрегнатия живот, който водите?

- Това, че децата ми са толкова разумни, че да ми прощават когато съм напрегната и не съм най-добрата майка, че мъжът ми познава кога съм готова да се откажа и точно тогава ме подкрепя, че майка ми е моята дясна ръка, без която нямаше да мога да свърша нищо...Че може би имам повече доброжелатели, отколкото врагове и не на последно място, че понякога получавам благодарност от тези, на които съм могла да помогна....

-Децата ви Хана и Лазар са на 9 и на 15 години, имате ли време да говорите с тях за важни неща?

 -Естествено, че темата за презервативите, за СПИН, за секса не е липсвала досега. Даже от много малък на сина ми съм разказвала за семенцето, което таткото посява в майката. Иска ми се и училището да върви ръка за ръка с родителите.

-От кого искате прошка, Ани?

-От най-близките, те най-много страдат от моите настроения, от отсъствието ми. От майка ми. Тя попълва празнотите у дома, когато ни няма, готви, грижи се за децата. И това й се отразява на здравето. От мъжа ми искам, от децата. Разказах им как като малка съм целувала ръка на баба ми Яна, която ме отгледа и която ме гонеше с филиите с лютеница и с гребена за къдравата ми коса. От брат ми, който живее в Сан Франциско.

-С какво се променихте след посещението си на остров Бали и защо точно там отидохте?

- Заведоха ме приятели там. Станах по-спокойна и по-естествена, но за около година. След като се върнеш в цивилизацията бързо се превръщаш отново в стресиран и зависим човек, за съжаление.

 -Каква е философията на учението Санди Мурти, за което направихте документален филм?

- Да не причиняваш зло на нито едно живо същество.

- Как започва вашият ден?

- С голяма чаша турско кафе.

- Дълго ли се гримирате?

- Не се гримирам.

- На какво се смеете?

- На себе си.

- Кажете един ваш каприз?

- Да се връщам в леглото за още час, след като изпратя децата на училище в 8.

- Любимата ви храна?

- Черен хляб, прясно сирене, розови домашни домати и маслинова паста... може с малко узо...или перно...

- Спасението ви от стреса?

- Семейството...а и всяка вечер пия по чаша-две червено вино...

- Преживяното от вас чудо?

- Да родя два пъти две прекрасни деца.

Интервю на Мира ИВАНОВА