nabore.bg

Хората говорят

Изложба в София: Ани Петрова - жената, която липсва на снимките

20 български художници на 20 фотоси и 20 картини

 

Ани Петрова на снимка без фотоапарат? Не, в минутата отдих той грижливо е прибран и скрит в прегръдка.

 

Жена, която липсва в кадър. Това не е криминална задачка, караща зрителя да открива неподозирани неща на снимка, за да си развива логическото мислене. Тази жена обикновено липсва по снимките, понеже е техен автор. И докато другите се усмихват, плачат, мъдруват или се гневят, тя е съсредоточена във фотоапарата. Ани Петрова, фотограф на БНР и до 8 март 2023 г. – домакиня на една особена изложба в столичната галерия „Стубел”, ул. „Коста Лулчев” 2В.

Нарекла я е Jam Session/Джем сешън, т.е. нещо като надсвирване, в което музикантите не се конкурират, а се допълват в импровизацията.

20 наши художника позират в своите ателиета пред обектива на Ани

 

Преценете сами. Изложбата на Петрова събира фотоси на 20 български художници и по една творба, която представя всеки с най-характерното за неговия стил. Иде ли човек в галерията, ще се чуди какво да гледа по-напред – дали снимките на авторите, или техните произведения. Фотографката, то се знае, е навсякъде, а всъщност я няма. Но неуловимо ни запознава с Боряна Данкова, Георги Маринов, Гълъб Гълъбов, Дарина Цурева, Десислава Денева, Драган Милев-Дари, Елза Гоева, Емил Попов, Захари Каменов, Катрин Томова, Кирил Матеев, Кирил Харалампиев, Любен Зидаров, Любомир Савинов, Мими Добрева, Павел Койчев, Свилен Блажев, Стефан Чурчулиев, Христо Йотов и Христо Харалампиев. Двадесет невероятно различни творчески почерци, обединени в щастлива въздишка за обич и красота.

Натюрморт от експозицията. Който търси – и в пустиня ще намери роза, макар пясъчна

 

Добре, че азбучното подреждане, на което свикваме от ученическия чин, ни спестява съперничествата за първенство и предпочитания към нашите избраници чрез спокойствието на снимките, където всеки е вглъбен в търсенето на своя съкровена истина. А фотографката?... Тя е проникновена и невидима до всеки художник, те също имат нужда от феи.

Често представят Ани Петрова с любима нейна рубрика – „В ателието”. Започна я някъде в края на миналия век и до днес не се уморява да си я обича. Уж лесна мечта: да попадне в работната светая светих на художника, с часове да го наблюдава и снима, докато открие своя герой по начин, по който може и да не подозираме, че той изживява болките и радостите на творчеството. Но ако сме честни – със същата преданост Ани снима и по-обикновени, и най-необикновени хора. Едни я знаят от джаз-фестивалите, други – от театралните зали и гримьорните.

Аз я видях и в тъмнината на зала „България”, съсредоточена в задачи. Все едно дали на сцената са строгите симфоници, или народни певици, преплели гласове като шевица. За снимките на чужди земи и обичаи, за уловените детски усмивки какво да говорим, тя е неуморна. Сега благодарение на нейното старание мнозина визуализират и гласовете на работещите в БНР и техните гости.

Профилът на фотографката на плаката за нейната изложба

 

Поредната изложба на Ани Петрова има юбилеен подтекст – открита бе точно на нейната 60-годишнина. Мнозина ще рекат: време за спомени и равносметка. Така е и тя с хумор говори за професионалния си избор. Близките й се чудели в коя по-престижна професия е нейното място на отличничка, тя предпочела фотографията, а завършеното инженерство в Техническия университет в София останало... плюс към биографията. Ако продължим шегата – то си е за чудене, че е избрала да снима, фотомодел е къде по-престижно занятие. Сериозно казано, фотоапаратът отдавна е нейно второ аз и който срещне даже веднъж Ани, никога няма да я дели от тежката чанта с техниката, нито пък от многото време, което посвещава на подреждането на документацията, на издирването на фотонаходки в интернет. А не съм чувала да е предпочела смартфона за снимка вместо любимия й „Канон”, макар че това е все по-модерно.

Столичната галерия "Стубел" даде домакинството си за фотоизложбата

 

Така, с тежката чанта пред рамо – десетилетия във вестниците „Новинар” и „Поглед”, БНР. Десетилетия в гонитба на събития и графици, които понякога носят награди, понякога свършват само с тихо и солидарно „браво” или сърдечно „благодаря”. И сега, когато отваряме кутията със спомени/на изложбата има такава картина и надали е случайно/, то е пак благодарение на обектива на Ани Петрова. Макар че на снимките нея я няма, тя е Феята на светлината, която показва болка, радост и обич по своя многотърпелив, деликатен и опрощаващ начин. Като цвете, което не се сърди на росата, че го е насълзила, нито на слънцето, че с усмивка е опарило някое листенце.

Просто цвете сред много цветя.

 

Антония МЕЧКОВА