nabore.bg

 Ангелите събират мед,

докато ние си подхвърляме детството

 като парцалена топка.

Остави времето

 да излекува раните на коляното –

от пълзене и катерене,

падане от дървото,

и от гнездото.

Остави времето

 да излекува раните.

Една педя земя ни е останала –

не може нищо в нея да положим

 а само себе си, кат дрехи, гребен, четка...

Едва ли там ще ни е нужен гребен?

Виж, селото гори, а лудият се радва.

На могилата ни ще танцува

 пиянският си танц,

и ще крещи и стене.

Главата си небесното светило ще подпали

 на изток,

където е обърнат земният ни пелингатор –

кръстът божи.

Първолета МАДЖАРСКА