nabore.bg

Даже на улицата увещавал хората да отидат и танцуват при него

„Творческото дело на Анастас Петров се явява фундамент на най-същностните черти на българския балет - привързаност към руската школа, емоционално богатство, национална  определеност, съвременна рефлективност. Ето защо той заслужи почетното звание патриарх на българския балет.” Тези думи на Виолета Консулова най-точно припомнят делото на първосъздателя на нашия балет.

Атанас петров е роден през 1899 г.в Добрич в семейството на преселници от Котел. Седемчленното семейство после се премества във Варна. Там през 1917 г. гостува балерината Мария Юревна, руска емигрантка. Юношата Анастас така е запленен от нейния танц, че се опитва да възпроизведе сложните движения

и пред огледалото у дома.

От този момент се ражда желанието му да танцува, и с пари от брат си през 1922 г.заминава за Берлин да се учи. Там е приет в школата на рускинята Евгения Едуардова от Мариинския театър. Месеците напрегнат труд в усвояване тънкостите на танца са причината да бъде забелязан и поканен от балетмайстора на Щатсоперата Макс Терпис да работи там. Цели 5 години Анастас Петров участва в почти всички балетни постановки там.

През 1927 г. се завръща в България с непреодолимото желание да посее семето на това непознато изкуство. От 1 август същата година е балетмайстор на Софийската опера, педагог и балетен ръководител на школа. И макар не малкото трудности, не се плаши - дори кани от улицата хора да влязат и танцуват при него. Така създава първите ни балетни кадри. При него са започнали Калина Богоева, Ичко Лазаров, Константин Дамянов, Маргарита Траянова,Красимира Колдамова, Пенка Енчева. Редица от неговите ученици после стават известни. Постепенно

почитателите на балета се увеличават

благодарение на вездесъщият Анастас Петров. Той реализира 16 балетни постановки у нас, много концертни балетни програми, както и хореографията на повече от 90 опери.

Когато се навършват 50 години от първите стъпки на българския балет, болният Петров не може да присъства на тържеството, а изпраща вълнуващо писмо: „Щастлив съм,че доживях този празник на всенародно обществено признание на балета, на който посветих всяка моя мисъл, всяка моя грижа, целия си живот.

Димитър ПАЛАШЕВ, София