nabore.bg

По повод на едно запитване на българин, живеещ дълги години в Англия, с какъв размер чуждестранна валута може да влезе в България (човекът дълго време не си е идвал у дома и греши) без да нарушава закона, издирих в съзнанието си един спомен от ранната ми журналистическа дейност, който искам да споделя.

 ***

Бай Иван заминал за Америка през 30-те години. Какво ли не работил там, и в мините в Колорадо, и в заводите „Форд“,и магазин за дрехи отворил...Но човекът си останал необразован. Разчитал единствено на мускулите на ръцете си , дал Бог и добро здраве на младостта.

Да, но увлечен в бизнеса, Бай Иван останал стар ерген. И необразован.. Пишел БАлгария, вместо България, просто не е имал  време да се доучи.

Дошла старостта. Бай Иван се пенсионирал, спечелил  малко пари за „черни дни“.

Един ден взел съдбовното решение да се завърне в България И изпратил писмо до родата. Някакъв по-грамотен българин му го съчинил. Писал, дали ще  стигнат спестяванията му, около милион щатски долара и пенсия от 2000 долара, за да изкара старините си в родното село Баня?

Родата написала:

- Бачо Иване, с тая пара три живота ще изкараш, па и отгоре. Само си ела.

И след 60 години емиграция в Америка, Бай Иван се завръща в родното село Баня с няколко куфара и чекова книжка с милион долара.

Купува на цялото село коли - жигули, волги, дава пари за ремонти на къщите на съселянитеси. Осъществява и мечтата си да построи със свои средства паметник на Георги Димитров.

Та, милиончето от Щатите и малката пенсиика стигнали на АМЕРИКАНЕЦА ОТ СЕЛО Баня да доживее дълбоки старини.

Как е‚ „прекарал“ милиончето до БАлгария, на всички е ясно.

С честен труд, а не с далавери.

Джеки БЕНАДОВ