nabore.bg

Нападението срещу Иран е решение на проблема за нелегитимното преливане на идеята за богоизбраността на един народ към Новия завет

Не случайно Евангелието от Йоан започва с думите: „В началото бе словото“. А „словото“ е идеология. Всички модерни идеологии възхождат към два фундамента – Стария и Новия завет. И тъй като Старият и Новият завет обикновено са вързани в едно книжно тяло, съдържанието на Стария завет много лесно се е „преливало“  към Новия завет. И в определени момент от историята на Европа –  периодът на Реформацията – преливането преминава границата между християнство и юдаизъм през „канала“, наречен „предестинация“ /предопределение/. Заслугата за това е на Жан Калвин. Неговата теология се установява в Английското кралство, където през периода 1643-1649 г. е систематизирано т.нар.  Уестминстърско вероизповедание, от което ще цитирам най-съществените положения:

Чрез Божие постановление, като изява на Неговата слава, Бог е предопределил едни хора и ангели за вечен живот, а други е предназначил за вечна смърт.

 4. Предопределените и предназначени по такъв начин ангели и хора са специално и неизменно посочени и техният брой е толкова сигурно определен, че не може да бъде нито увеличен, нито намален.  

7. Останалата част от хората, в съответствие с неизследимия замисъл на Неговата воля, чрез която Той дарява или оттегля милостта Си както Му е угодно, за прослава на Своята върховна власт над творенията, Бог е благоволил да подмине и да ги предаде на опозоряване и гняв заради греховете им; и за възхвала на славното Божие правосъдие.

   https://bpc.org/wp-content/uploads/2015/06/D-ConfessionOfFaith.pdf,

   /Подчертавам думата „гняв“, за да бъде потвърдено още веднъж, че всичко започва със „словото“, каквото и да е то./

     От Англия по пътя на колонизацията, върху кораба „Арбела“, на който Джон Уинтроп произнася прочутата проповед за „Града на хълма“,  калвинисткото „предопределение“ преминава в САЩ.

     В романа „Моби Дик“, който заема централна позиция в американския литературен канон, Хърмън Мелвил нарича американците  „Израил на нашето време“ и оповестява, че Господ им дал „като завет за бъдещето суверенно право да покорим без нито капка кръв езичниците, които тепърва ще идват и ще се приютяват под сянката на нашия факел. Господ е предопределил, а човечеството очаква от нашата раса /подч. от мен – А.К./ велики дела; и велики дела чувстваме в душата си.“ 

    През 1954 г. изречението „Една нация под бога“ е интерполирано в клетвата пред националното знаме на САЩ. Това е  лаконичния израз на американската идеология, съдържателно еквивалентна на един ключов за разбирането на юдейската теокрация текст от Стария завет, който ще бъде цитиран по-надолу.

       Казано обобщено, американската идеология е двулика. Във вътрешно-политически план тя е либерална, като подчертавам - с акцент върху икономическия аспект на „свободата“ като неограничаване на частната собственост, което прави „успешния бизнесмен“ един от главните американски „герои“. Между тези „герои“ е Доналд Тръмп. Тази „свобода“ процъфтява през XX в. А свободата, която е защитавал вдъхновителят на прогресивисткото движение и разследващата журналистика Хенри Демарест Лойд е в будна кома, както е предвидил той. В книгата си „Богатството против общото благо“ /1894 г./ Лойд критикува „Стандарт Ойл Къмпани“ за методите, чрез които поглъща по-малките рафинерии и прозорливо обобщава: „Свободата създава богатството, а богатството унищожава свободата.“

    Във геополитически план американската идеология е тоталитарна – диктатура на „свободата“ и „демокрацията“  и установяване на „мир чрез сила“. Нормативно „всички хора са създадени равни и Създателят ги е надарил с неотнимаеми права“/Декларацията за независимостта“/; но реално американската идеология е вкоренена, както казахме вече, в Стария завет. В последните редове на есето си за германския нихилизъм /1941 г./ философският гуру на американските неоконсерватори Лео Щраус с основание казва: „Англичаните, а не германците заслужават званието имперска нация“. Най-видния сред „духовните синове“ на Щраус - „кръстникът на неоконсерватизма“ Ървинг Кристъл, често подчертава, че стопанската етика на юдаизма отлично се вписва  в капиталистическата система и „свободния“ пазар: „Идеята, че Господ е създал един изначално добър свят, че хората са длъжни добросъвестно да се плодят и множат, че трудът /включително търговията/ възвисява, а не принизява човека, че желанието на човека да „подобри състоянието си“ /един от любимите изрази на Адам Смит/ е добро, понеже е нещо съвсем естествено – всичко това напълно съответства на следизгнаническия юдаизъм“. /https://ia801508.us.archive.org/0/items/IRVINGKRISTOLTHEAMERICANREVOLUTIONASASUCCESSFULREVOLUTION28/IrvingKristolTheAdversaryCultureOfIntellectuals-11.pdf/

    Но, верен на заръката на учителя, не казва всичко, което мисли; и доколкото ми е известно, изобщо не засяга геополитическата етика на юдаизма,  която ще представя с едно изречение /останалите читателят може да ги прочете в Библията/: „Когато Господ, твоя Бог те въведе в земята, в която отиваш да я притежаваш, и изгони много народи изпред тебе, Хетейците, Гергесейците, Аморейците, Ханаанците /…/седем народа по-големи и по-силни от тебе, и когато Господ твоя Бог ги предаде на тебе да ги поразиш, тогава ги изтреби като на Бога обречени; да не направиш договор с тях, нито да ги пожалиш…“ /Второзаконие 7:1-3, 7:16-26/  

   Определям американската идеология като „тоталитарна“ по същество и я свързвам с текста от „Второзаконие“ в политико-ценностната перспектива на Цветан Тодоров. Ето на това основание::

   „Тоталитарните доктрини винаги разделят обществото на две неравностойни части, които не съвпадат с „нашата“ и „другите“ държави -  тук не става въпрос за обикновен национализъм; по-малоценните същества трябва да бъдат наказвани, дори премахвани“ /подч. от мен – А.К./. /Цветан Тодоров – „На предела“, С. 1994 г./

   Тази особеност на американската идеология поражда перманентно тоталитарно влечение, което търси и открива „врагове“ и „заплахи“ за „свободата“ и „демокрацията“ в различни региони на света. Не е трудно да получиш подкрепата на „благословените“ американци, които вярват, че тяхната система на управление е основавана на съществуващо „Висше битие“. Оттук идва „логиката“ на американските обвинения по отношение на „авторитарни“ държави и техните „престъпления“. Те започват с израза „Ние вярваме, че…“ – при „богоизбраните“ истината и тяхното вярване съвпадат; достатъчно е те да вярват в своята интерпретация на определени обстоятелства, за да издадат „присъда“ без наличието на емпирични доказателства за извършено престъпление: присъдата е предварително  метафизически „легитимирана“  като налагане на „богоугоден“ световен ред, остава само да бъде ситуационно-реторически опакована.

   Това означава, че САЩ имат един „висш“ интерес: да наложат волята си  като доказателство за своята „богоустановеност“. В това отношение всеки неуспех е опасен симптом, който поставя под въпрос метафизическата опора на американската хегемония.

   Така, по силата на старозаветното Слово, американците, в чиято политическа система, както знаем от Джон Миършаймър, евреите играят непропорциално голяма роля, в миналото превръщат войната в най-рентабилна инвестиция. Втората световна война даде възможност на САЩ да наложат доларовия монопол, войната в Корея – първото превъоръжаване на страните от НАТО с американско оръжие. Войната във Виетнам беше първото предупреждение за „нацията под бога“, че „мисията“ й може и да не бъде изпълнена. А днешното нападение срещу Иран вече няма да е предупреждение, а решение на хилядолетния проблем за нелегитимното според християнските принципи и ценности преливане на старозаветната идея за богоизбраността на един народ към Новия завет. Това е съдбоносен момент в историята на Запада и на цялото човечество – тук няма място за преговаряне. Защото тези, които са заместили християнския Спасител със своята колективна воля, са избрали войната много отдавна. По време на процеса срещу крал Луи XVI обвинителят Сен-Жюст казва: „Този човек трябва или да царува, или да умре“. Тоест, или трябва да запазим теокрацията като принцип на властта, или трябва да я отхвърлим безкомпромисно в лицето на този човек, като го убием. Няма средно положение. Или ще се създаде коалиция, която да  „приземи“  самоупълномощилите се наместници на старозаветния бог, или светът ще остане завинаги под властта на еврейско-американската теокрация.

   В последните години на комунизма, нашата национална стратегия беше много точно определена от бай Тошо като „приземяване“, тоест, като откъсване от идеологическите висини и второ прохождане по твърдата земя. Както изглежда, американците лека-полека ще бъдат вкарани в нашия път. И вместо ние тях, те нас ще настигат.

Александър КЕРТИН