nabore.bg

US-посланикът в София през 70-те години Реймънд Гартхоф: Единственият български дисидент, който се изтърси неканен в посолството, се оказа един луд

Американският дипломат от кариерата Реймънд Гартхоф е с богата биография. През 70-те години на миналия век името му се свързва с България – от 1977 до 1979 той оглавява мисията на САЩ в София. На този пост пристига по предложение на държавния секретар на САЩ Сайръс Ванс и по назначение от президента Джими Картър. Експосланникът написа интересни спомени за този период от кариерата си. Кратка разходка из тях предлагаме на читателите на Наборе.бг. В пикантните случки се преплитат имената на известни българи, които и сега са в светлината на прожекторите.

Дипломатическите отношения между България и САЩ

в годините на Студената война

често са били на ръба на скъсването. През 1950 година даже се стига до крайната точка – американският посланик Доналд Хийт е обявен за “персона нон грата” и изгонен от София. Според българските власти името му е замесено във връзки с репресирания партиен водач Трайчо Костов. Схемата, която построява Държавна сигурност е проста: щом Трайчо Костов е обявен за шпионин на западни разузнавания, негов резидент е логично да бъде американския посланик. Така USA-амбасадорът Хийт напуска българската столица.

Реймънд Гартхоф идва в София със славата на познавач на социалистическия свят. Тодор Живков добре е информиран за това и още при връчването на акредитивните писма го провокира: “Вие сте известен експерт по руските ракети, но в България такива ракети няма да намерите...”  При първите си срещи на българска земя Гартхоф се запознава и

ползва услугите на преводачката Елена Поптодорова –

бъдещата депутатка и сегашна наша посланичка във Вашингтон. Още тогава Готиното Ленче (както я наричаха колегите й в няколко парламента) направила впечатление на американеца с красотата си. По думите на Гартхоф хубавицата Поптодорова била неизменен спътник на Тато, външния министър Петър Младенов и шефа на американския отдел във външно министерство Любен Гоцев при повечето им контакти и разговори с представители на Запада.

На кого пречи милиционерът?

Старото американско посолство в София, зад сградата на БНБ, през онези години бе притегателно място с красиво оформените си витрини. На тях можеше да се види как живее обикновения американец, както и новини, представени със снимки от задокеанския политически и културен живот. Имаше дни, когато пред някоя от витрините се струпваше толкова народ, че това дразнеше българските власти. Вратата на мисията освен това беше широко отворена за желаещите да посетят американската библиотека. Отвреме навреме някой българин влизаше вътре – след като излезеше обаче, трябваше да дава обяснения какво е търсил вътре, с кого е разговарял и т.н. През 1978 г. посланик Гартхоф се обръща с нота към официалните български власти, че “постовият милиционер плаши желаещите да влязат в библиотеката на посолството”. Отговарят му също така официално, че “българската страна носи отговорност за сигурността пред сградата на посолството и не може да отстрани милиционера”.

Реймънд Гартхоф се обръща с нота към българското външно министерство и по друг повод. Докладват му, че емисиите на радио “Гласът на Америка” от известно време пак се заглушават от българските власти. След като поискал среща с Петър Младенов по този повод, разбрал че министърът на външните работи си няма и хабер от това – по всяка вероятност “специалистите” от МВР на своя глава започнали пак заглушаването. След намесата на първия български дипломат заглушаването на американската радиостанция пак било спряно.

Няма дисиденти и за цяр

Познавайки ситуацията в други соцстрани, посланик Реймънд Гартхоф възнамерявал да прокарва влиянието на САЩ в българското общество чрез дисидентите. Какво било учудването му, като разбрал, че такива у нас изобщо липсват. В спомените си експосланикът пише дословно: “...не знам по-късно да е било открито някакво успешно законспирирано българско дисидентство. Единственият самоопределил се за такъв дисидент, който се стовари в посолството, беше очевидно умствено дебалансиран човек.” След като прави тази тъжна констатация, Гартхоф разказва популярен български виц от онези години: “Баба Маруца, възрастната майка на Тодор Живков идва в София от село. Синът й показва как живее – води я в страхотната си резиденция “Бояна”, вози я на лимузина “Мерцедес” и така нататък. Майка му е впечатлена, но и малко притеснена. Когато синът я пита защо, тя отговаря: “Браво, Тошо, всичко е много хубаво, но какво ще стане, когато комунистите дойдат на власт?”    

Как джедаите стъпват в София?

През 70-години Холивуд пуска първия епизод от суперпродукцията си “Междузведни войни” и американските дипломатически мисии по света се опитват да организират премиери на филма тук и там. В соцлагера обикновено усилията им удрят на камък. Посланик Гартхоф обаче успява да убеди заместник-шефа на Комитета за култура проф. Александър Фол /тогава министър е Людмила Живкова/  филмът да бъде купен и показан на български екран. Тогавашното столично кино “Сердика” единствено отговаряло на техническите изисквания, за да покаже “Междузвездни войни” в целия му долбистерео-блясък. Така с помощта на траколога Фол софиянци виждат епопеята за джедаите. За сравнение – първата серия на “Междузвездни войни” бе показана в Москва едва по времето на перестройката след 1983 г.

СССР-посланик издейства български медал за американския си колега

По време на мандата си в София Реймънд Гартхоф най-активно контактува със съветския посланик в България Владимир Базовски. Когато през 1978 г. у нас се честват 100 години от Руско-турската освободителна война изготвят специален медал за юбилея. От дипломатическия корпус в София по право с този медал е декориран само един човек – съветския посланик Базовски. Веднъж на един коктейл, Гартхоф срещнал пратеника на Москва, закичен с медала, и на шега му се оплакал, че той като американски дипломат само би могъл да си мечтае за такова отличие. Базовски обаче не разбирал от шеги: извикал веднага един служител от българското външно министерство и със сериозен тон му казал, че и американският посланик трябва да получи медал за Руско-турската война. Което веднага станало факт. Според думите на Гартхоф това е единствения случай, когато съветската дипломация помогнала на американската по време на Студената война.

Котките на амбасадоршата

Старата резиденция на американския посланик в София, в една от пресечките между улиците “Шипка” и “Оборище” по неизвестни причини станала притегателно място за всички котки от квартала около Докторския паметник. Съпругата на амбасадора Вера Гартхоф изглежда, че ги е хранила със специална котешка храна, нещо съвсем непознато за българските писани от това време. За съвсем кратко време на територията на резиденцията заживели повече от двайсетина котки, за които с умиление си спомня в мемоарите си днес, пенсионираният дипломат Рейнолд Гартхоф.   

В един от докладите си до Държавния департамент посланик Гартхоф стига до любопитна констатация, която е интересна и от днешна гледна точка: “България копнее за Запада...” Извод с емоционален градус, който по думите му, тогава не е бил оценен изобщо във Вашингтон.  

Д-р Боян ЗАХОВ