nabore.bg

Юрий Ангелов, роден в село Тотлебен, Плевенско, любим ученик на Апостол Карамитев, по настоящем е един 23-имата официално регистрирани жители на малкото странджанско село Фазаново. Българската публика помни актьора с първия си голям успех в ролята на Кирчо Жабата във филма „Обличането на Венера”. Двадесет години след като напуска Народния театър, Юрий Ангелов се завърна на българския екран с ролята на руския мафиот Распутин в сериала „Седем часа разлика”.

За решението си да се установи далеч от шума и суетата на столицата, актьорът споделя, че основна роля са изиграли последните думи на учителя му Апостол Карамитев: „Как не проумях, че този живот е един голям маскарад”. За този му избор всички обявяват актьора за луд, на което той отговаря с любим цитат от "Хамлет": "Аз съм луд, но в тази лудост има система." Основни в тази система са странджанските поля, любимата кобилка Сорента и земеделието, с които се занимава актьорът, когато е далеч от шума и суетата на столицата. Юрий Ангелов смята себе си за щастлив човек, защото е сбъднал всичките си мечти, сред които са били желанието му да има магаре, водопад в двора и просторна беседка в короната на някое дърво. Само още една мечта все още не се е сбъднал и тя е да изиграе последната роля на Апостол Карамитев на Хенри IV в едноименната пиеса от Луиджи Пирандело. Днес на 64 години Юрий Ангелов споделя, че славата вече не го засяга, защото я е преживял и не е вкопчен в професията. В същото време не пропуска да подчертае колко важна е ролята на актьора в обществото, защото духовната криза е много по-страшна от материалната. Затова актьорите не могат да си позволят да объркват населението и да пропагандират хаос и унищожение. Според Ангелов именно интервютата допринасят за всеобщия хаос и затова никак не е хубаво да се дават такива. Въпреки това, вижте какво ни разказа накратко Юрий Ангелов:

-        Как стигнахте до актьорството?

-        На десет години ме приеха в детска театрална студия при Плевенския театър.

-        Имало ли е други професии, за които сте мечтал в детските и в юношеските си години? Ако да, кое в актьорството беше по-провокативно за вас, с какво то надделя в избора ви на професия?
- Да мечтаех да стана археолог, но понеже станах актьор светът загуби Шлиман за България.

-        Как се подготвихте за ВИТИЗ (днес НАТФИЗ)? Знаехте ли какво ви предстои?
- Абсолютно сам се подготвях и не знаех какво ми предстои.

-        Ваш учител е бил легендарният Апостол Карамитев. Разкажете ни малко повече за него.
- Много засмян, веднъж в класа ни Апостол Карамитев каза пред всички състуденти: „Юрий, питат ме дали си ми незаконен син”, ха-ха-ха-ха!!! Това бе някакъв глупав слух, който вървеше тогава из София.

-        Били сте в един клас с Велко Кънев, проф. Снежина Танковска. След завършването на НАТФИЗ същата компания отивате по разпределение в Сливенския театър. Какво си спомняте от тези години?
- Аз и Велко Кънев имахме заповед за постъпване в Народния театър след ВИТИЗ, Апостол ни събра и ни каза: „Ако не минете през провинцията, никога няма да станете добри артисти. Ще си останете едни лигльовци”. А всички знаят, че най-забележителното в Сливен са сините камъни и стоте войводи – сигурнои затова избрахме да отидем точно в Сливен.

-        След 20 години изключително активен период в София взимате доста интересно решение - решавате да се оттеглите в село Фазаново, близо до морето. Какво ви накара да направите такава категорична крачка?
- В Библията пише: „В щастливи дни, щастлив бъди, в злочести дни - на размисъл отдай се.” Предчувствах какво ще се случи и се оттеглих. Мисля, че направих решителна крачка в своя полза.

-        Доста силно бе завръщането ви в София с ролята си на Распутин в сериала „Седем часа разлика”...
- Възпитан съм от руската литература и това даде плод индиректно в „Седем часа разлика”.

-        В едно интервю казвате, че не бите се занимавали с преподаване. В същото време се знае, че вече няколко пъти сте се представяли със свои лекции пред стартиращи в професията актьори и театрали. Какво ви накара все пак да приемете ролята и на преподавател?
- Любимият ми виц е: „Момченце и момиченце гледат през ключалката как мама и тати правят любов и момченцето много възмутено казва: „И представи си, тези хора ни забраняват да си бъркаме в носа”. Аз не преподавам в буквалния смисъл, а споделям опит!

Интервю на: Веселина КОСТАДИНОВА