nabore.bg

Простотиите на сцената ме отвращават, карат актьорите да се събличат без никакъв смисъл

Актьорът Симеон Викторов е роден през 1941 г. в София. Завършва ВИТИЗ през 1968 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Играл е на сцените в Добрич, Пловдив и в Сатиричния театър. Познаваме го също от малкия и големия екран, от дублажа и радиоефира. Участвал е в пиесите “С любовта шега не бива”, “Представянето на Хамлет в село Долно Туткаво”, “Кабаре “Парнас”, “Римска баня” и др. Играе в представления за деца, водил е предавания на БНТ и БНР. Една от последните му роли бе в сериала “Етажна собственост”, където играе дядо Стефчо.

В момента Симеон Викторов също играе, но ако го поканят и одобри ролята. Допреди 4 години с колежката му Виолета Донева можехме да ги видим в постановката “Шоколад” на театър “Възраждане”. Живее добре, защото е “здрав и всички около него са здрави”. Но времето не можеш да го спреш. - казва той - Скоро направихме 50 години от завършване на гимназията и се събрахме. Някой беше измислил всички съученици да носим баджове с имената си, за да се познаем. Те много помогнаха - най-запазените от нас бяха с по 3 инфаркта или инсулт.”, смее се актьорът. Приказката с Викторов тръгва и за пенсионерския живот -

неговата пенсия е около 200 лв.

Когато Рашко Младенов съкратил трупата, за да направи Сатиричния театър отворена сцена, Викторов бил пенсиониран със 120 лв. Актьорът казва, че за щастие не пие лекарства, което е добре за семейния бюджет. А доброто здраве вероятно е наследствоо от баща му. ”Той почина на 84 години, а не му падаше цигарата от устата. - споделя актьорът. Работи до 74-а си година. Беше един от създателите на “Бърза помощ”, спомня си Викторов.

Другият талант на дядо Стефчо от “Етажна собственост” е пеенето. “Имам 14 песни записани за фестивала “Златен кос”, споделя артистът. “От Тончо Русев имам 3, от Ангел Заберски, Борис Карадимчев и Вили Казасян - по 2 песни. Тончо е уникален човек. Той няма лоша песен - амо то се знае - добрият човек прави добри неща. За съжаление “Косът” спря. Но съм оптимист, че той и “Златният орфей” ще се върнат някой ден”, казва Викторов и уточнява, че и през ум не му е минавало да стане певец.

“Има прекрасни млади артисти, хубави представления. Но простотиите на сцената ме отвращават, също и голотата... Събличат актьорите просто така, без мисъл.

Винаги съм избягвал да говоря цинизми

не само в живота, но и на сцената, защото сцената възпитава.”, ядосва се Викторов. Събеседникът ми е критичен и за още нещо - според него има актьори, които не се чуват в салона какво казват. “Някои от колегите нямат добра техника и от там идва проблема.”

Заговаряме и за телевизията. “Не ме бяха канили 5 години, като се обадиха от сериала “Етажна собственост”. В доста сериали съм играл и отново бих участвал. Веднъж го викнали на кастинг за сцена със Стефан Данаилов, но не приел. “Като видях сцената се зарадвах. Тя беше: Стои Ламбо, а отсреща, оня, който трябваше да играя, седи и кима... За сто лева не бих го снимал това. За 100 лв. мога да ида да копая, да чистя някъде и ще го направя, но човек трябва да уважава професията си”, заключава Викторов. Заговаряме и за тв шоуто “Комиците”. “Харесвам колегите там, има и добри и лоши скечове. Но щом върви толкова време, значи го гледат, има рейтинг, идват реклами и пари. Всъщност от социализма две неща ми липсват. Първо, че във всички магазини можеше да си купиш обувки на еднаква цена, и второ - това, че нямаше реклами около нас.” За чалгата Викторов е категоричен: “Има нещо по-страшно от нея и това е рапа. - казва той възмутен. - Той трябва да се изкорени. В чалгата има някои добри песни. Азис например не можех да го понасям, но след предаването “Като две капки вода” открих, че е интелигентно момче.”

След този анализ на сегашното време - връщам Викторов в епохата, когато е играл на една сцена с Калояначев, Мутафова и Георги Парцалев. За всички тях разказва, че са хубави хора и с всички се е разбирал. “Григор Вачков много се грижеше за младите актьори - за мен, за Велко Кънев. Хубаво време беше. Пътувахме и играехме много. Онзи ден с Васил Попов си говорихме за това време.” замисля се актьорът. “Парцалев беше невероятен човек, в една гримьорна бяхме. Хората много го обичаха. Няма как да се случи да седнете на маса и да ти позволи да платиш сметката.

Запознах се с него така - бях още млад актьор,

а той влиза в гримьорната и казва: Питаха ме за теб една група буфосинхронисти, а аз им викам: “О, много добър актьор е, кадърно момче”. Не те познавам, ама така им казах...” “Парцалев веднъж съм го сменял в постановка. За часове трябваше да вляза в ролята му, а моята роля я пое друг колега. Няколко пъти ми се е случвало да замествам по спешност. Трябвало е да уча роли и текстове за 1-2 дни. Напрежението е инфарктно, но за радост, аз бързо запомням и уча”, спомня си актьорът.

А какво прави Симеон Викторов в свободното си време? “Обичам да готвя, дори водех по радиото хумористичното предаване “Бързо, евтино, вкусно” с рецепти, хората се вълнуваха. Имам много свободно време, но като на всеки пенсионер то не ми стига.”

Оженил се на 30 години. Съпругата му е магистър фармацефт и още работи, имат син и дъщеря и един пораснал внук. “Преди да се събера с жена ми имах кошмари, че съм женен, но после всичко беше наред. Наскоро гледах по телевизията стария сериал “Синята лампа” и викам на жена ми - гледай, не съм мръднал, същият съм. Само дето навремето имах повече коса...Важното е човек да гледа на нещата от смешната страна”, казва актьорът.

Вестник „Златна възраст”