nabore.bg

Внуците ми говорят английски, разбираме се с актьорски похвати

Освен талантлив актьор и режисьор Красимир Ранков е интересен човек - забавен, нестандартен и свободолюбив. Закърмен с морската шир на Балчик, той и сега я предпочита пред София. Радва се на градината с плодове и зеленчуци, които отглежда, и слага на трапезата си, а през прозореца си вижда вълните. Наскоро бе предпремиерата на игралния филм с негово участие „Лили рибката”. Защо филмът е нестандартен, кога той е бил готвач на кораб, как общува с внуците си като не знае английски, а те живеят в чужбина, разказва самият Ранков.

-Г-н Ранков, вие сте неуловим. Какво ви занимава в момента в Балчик?

-От години всяко лято подготвям няколко човека за кандидатстване в НАТФИЗ. Слава Богу, има талантливи млади хора. Винаги съм гледал на актьорската професия като на призвание. Ако гледаш на нея като на работа, от която да се изхранваш или да живееш добре, не си струва, но другото успокоява.

-Наскоро бе предпремиерата на филма „Лили Рибката” с ваше участие. За малки или за големи е той?
- Трудно ми е да определя точно, но може би е за големи. Начинът, по който се снима този филм, е нестандартен, зрелищен, ярък, нетипичен. Щастлив съм, че се запознах и работих с режисьора Ясен Григоров, който е невероятно организиран, дисциплиниран, знае точно какво иска, проявява завидна фантазия и мъдрост за млад човек. Филмът разказва за преживяванията на едно дете при докосването му със света на възрастните, както и за взаимоотношенията между родители и деца в семейството. По саркастичен начин се разказва как реагират възрастните на нещо необичайно и необяснимо. Ние се опитваме всичко да ни е ясно, а в детския свят това не е нужно.

-Как запазихте през годините фантазията и чувството си за хумор?
-Като актьор за мен е важно да запазя детското в себе си. Така са ни учили и се старая да спазвам указанията на моята преподавателка проф. Надежда Сейкова. Опитвам се да запазя не само спомена, а и отношението на децата към света в себе си. Те пристъпват към света с по-голяма вяра, с по-голяма наивност.

-От кои актьори сте се учили вие самият?

-Бяхме близки с Георги Русев, Никола Рударов, светла им памет. Те бяха изключително талантливи и истински хора. Щастлив съм, че животът ме е докоснал до големи творци и като Наум Шопов, с когото бяхме близки дълги години, както и с Иван Андонов, Иван Кондов. Те бяха светли личности.

-Какъв човек и актьор беше Наум Шопов?

-Той беше адски нестандартен, не от времето си. Боравеше с широк диапазон от актьорски средства. Виждал съм го в сериозни, абсурдни и комедийни роли. Това, което запомних от него, е, че трябва да участваш в играта докрай и да не се пестиш, да бъдеш нестандартен. Той не играеше, а живееше образите, които пресъздаваше, затова беше изключителен и недостижим. И Георги Русев беше такъв. С удоволствие гледам стари филми и си казвам: „Живял съм с тези велики актьори, дишал съм въздуха около тях, учил съм се.” Това ме кара да ги чувствам сякаш са живи, че са някъде около мен.

Защо да нямаме идоли?! Не може да живеем без примери в живота. Обикновено се учим от грешките си, но примера на изключителни творци също е зареждащ.

-Приключение ли бе за вас снимането на филма край Видин?
-Снимането е удоволствие за мен, а в този случай бяхме в истински интериор, не на декори, което ме караше да се чувствам прекрасно. В селцата, в които снимахме във видинския край, бяхме поставени в архитектурна среда, която е коренно различна от всички останали райони, през които съм минавал и съм снимал. Това ме впечатляваше и зареждаше. Хората край Дунав бяха много приятни, различни, с друг дух. Както казваше Йордан Радичков: „Реката влачи култура.” Тази огромна река, която тече там, няма как не да сложи отпечатък върху хората. Дори фолклорът им е по-различен. Там например има обичай всеки сам да организира погребението си. Събира роднини и приятели и се разиграва театър. Правят го, може би, за да преживеят по-лесно скръбта.

-Роден сте в село Есеница, Варненска област. Интересно ли е да си роден там?
-Роден съм в Есеница, защото там е имало медицински пункт, но моят дядо, маминка и майка са от съседното село Калоян. От там излиза родът ми по майчина линия. Прадядо ми е бил народен представител по времето на Стамболийски и още - прогресивен и заможен земеделец. Целият род е земеделски. По тази причина обичам да се ровя в градината, да си отглеждам вкусотии. Израснах в Балчик. Детството и юношеството ми преминаха на брега на морето. Преди години приемах това за даденост, но все повече усещам, че съм щастлив човек. И сега пак съм на перваза и виждам морето пред мен. Аз съм щастливецът от Балчик. Донякъде морето оформи първите ми години на работа след казармата. Две години бях капитан на учебен кораб към Морски клуб Балчик. Служих във флота. Тренирах гребане, кану-каяк, плувах много.

-Какво е да си капитан на учебен кораб и защо не продължихте в тази посока?
-Защото се хванах да уча във ВИТИЗ. Привлече ме по-непознатата среда. Имах възможност да пътувам по корабите, но младежки увлечения и донякъде грешки бяха причината да не се захвана сериозно с морска професия.

-Дълъг запой преди да подадете документи за работа на пътнически кораб ли предопредели пътя ви?

-Петнадесет дни моите приятели ме изпращаха за плаването и то така и не се състоя. Трябваше да тръгна от Варна със самолет до Триест, където корабът беше на ремонт и от там следваше курс за Филипините, Америка, Карибите. Очакваше ме дълго плаване, затова и дълго ме изпращаха (смее се). И като изтървах кораба, подадох документи във ВИТИЗ.

-Какво отглеждате в градината си и върви ли ви реколтата?
-Тази година всичко върви много добре. Имам краставици, домати. Необходимото за кухнята ми е в двора. Лозите са добре, ябълките са отрупани с плод. Тъй като обичам да посрещам гости, имам с какво да ги нагостя. Навсякъде се чувствам добре, но най-добре съм в Балчик.

-Кога сте бил готвач на кораб?
-Докато служихме във флота, останахме без готвач, и понеже с един мой приятел, спортист като мен, обичахме да си хапваме, решихме бързо да завладеем кухнята. Две години изхранвахме целия екипаж и се забавлявахме.

-Как правите известното питие „Балчишки бриз”, с което черпите гостите си?

-Все едно правите таратор, но първо пасирате чесън, краставици, копър, след това слагате киселото мляко и го разбърквате с газирана вода. На финала добавяте 50 грама узо или мастика.

-Кои подправки харесвате и ползвате?

-Местната подправка девесил е основна за приготвяне на риба. Обичам подправките, но гледам да не прекалявам с тях, за да не загрубеят нещата. Всичко трябва да е фино, деликатно и с много обич.

-Синът ви Светослав-Ети, който живее в Америка, ви беше на гости преди дни. В каква посока се разви той?
-Занимава се с интернет връзки в американска компания. Бяха ми на гости заедно със съпругата му Андреа - красива босненска сръбкиня, двегодишната внучка Лейла и петмесечния внук Джаксън. Имам и друга внучка, Лили, от първия брак на сина ми. Тя е 16-годишна, изключително красива, с индиански корени. Когато дойдат внуците, се вдетинявам. Понеже не знам английски, използвам само актьорски средства да се разбирам с тях, и е голям купон. Това лято те се смееха непрекъснато, кротки и спокойни деца са, защото растат в спокойна семейна среда. Голямо удоволствие беше да са при мен.

-Ще ви видим ли в нов проект след лятото?
-Очаквам да започна работа по две театрални постановки, а през октомври да снимам главна роля в игрален филм. Не ме оставят да почивам много.

-Липсва ли ви героят Ставрев, който изиграхте перфектно в „Стъклен дом”?
-Не ми липсва, защото всички ме приемат като Ставрев. Продължавам живота му до ден-днешен.

-Имате ли желание или мечта, която искате да се сбъдне?
-По-скоро имам много надежди. Човек живее по-лесно с тях. Изчезнат ли, това е краят.

Интервю на Румяна СМИЛКОВА