nabore.bg

Създаваме богати хора, но не и герои, казва гласът на “Педя човек” преди 77-годишнината си

С актрисата Слава Рачева се срещаме на 19 февруари, в деня на Васил Левски. Питаме я как изглежда нейният Апостол на свободата и защо няма герои като него днес. “Моят Левски е онзи, който виждаме всички ние на портрета, синеокият борец за свобода, в чийто очи четем израза: “Ако загубя, губя само мене си, ако печеля, печели цял народ!” Обществото, не само в България е безкрайно променено, материално и агресивно, отсича разказвачката на приказки от прочутото детско предаване “Педя човек - лакът брада”. Убедена е, че такова общество

не може да създаде герои.

Може да роди само някой богат човек.

Говорим си с актрисата и за това какво я дразни в българската култура днес. На първо място липсата на всякакво уважение към труда на другия, към възможностите на другия, както и въображението, че всеки може да направи всичко. “Сигурно тези мои мисли ще се сблъскат с всеобщото мнение - тя нали е пенсионерка и не се занимава с театър, решила е че е много неудовлетворена и така нататък. Няма такова нещо, отсича Рачева. Гледа прагматично на нещата и смята, че каквото може да се покаже е въпрос на вкус и на умение. Има неща, които е приела и такива, които не приема.

Не изпитва носталгия по миналото.

Изпитва носталгия единствено по това, че тя е остаряла.

Откриването на Университет за старци в Хасково е другата тема, която коментира актрисата. “Абе, направи едно клубче, да влезне пенсионерът да изпие едно кафе или да размени две приказки, къде ще ходи, при състоянието си, да учи чак в Хасково. Какви са тези глупости?! Съвсем е изветрял министърът, моите извинение, не го познавам.”

“Като вземем 16 милиарда и ще цъфнем и ще вържем”, коментира разпалено Рачева и пита: С каква далновидност? Утре става нещо лошо, не дай си Боже, къде отиваме да мислим в 2018 г. какво имаме да връщаме! Кой живее с такива мащаби? Кой живее с тази убеденост? За мен е дори  престъпно! Ти лъжеш една огромна маса от хора. И същите тези хора не се сещат, че са с малки пенсии, че са болни. Сравняваме се с Гърция, но четем, че пенсията там става 684 евро. Че ние рядко имаме заплати по 1200 лв.  Дано младите се оправят! А ние докато сме тук да можем да се задържим да сме нормални, да не се разболяваме, да не висим на гърба на младите. Аз не разчитам на тези, които ме ръководят, а само на близките ми. От друга страна искам да не им тежа, да не ги безпокоя, да мога и да им бъда в помощ.”

Подхващаме и любимата тема на Слава Рачева - нейните внуци, с които много се гордее, защото са самостоятелни и умни. Радва се, че не са разглезени, въпреки че винаги с родителите им са им осигурявали нормален материален и социален живот. Най-големият е на 28 и е женен от миналата година, внучката, която е кръстена на нея е на 25 г., а за най-малкият 4-годишен

бабата е малко разтревожена.

“Как ще тръгне на училище, рано му е още, но е много палав! Да са живи и здрави! Може и прабаба да стана скоро, дай Боже всекиму!”

   През април актрисата ще навърши 77 години, но не може да се каже, че скучае. От сутрин до вечер е ангажирана с домакински задължения, с четене на криминални романи, кафета с приятели, слушане музика, гледане на телевизия. За 75-годишнината й голямата й дъщеря и зет й, с които живее й подарили екскурзия с кораб - Италия, Испания, Франция за 7 дни. Често се среща и със свои съчунички още от първо отделение, с които бистрят различни теми. Чува се разбира се и с колега си чичко Филипов. “Той се е затворил даже сега за 55 годишнината на БНТ отказа доста  покани за участие. Да е жив и здрав. Емблема е! Питаме се как си, кво си? Как сме със здравето... Е, всички боледуваме и имаме различни болежки, но искам чрез вестника ви да кажа на възрастните хора, по-малко да се оплакваме и повече да се стараем да сме полезни за себе си, да направим така, че да не сме в тежест на околните с присъствието си. Радвам се, че все още съм на себе си, че не се жалвам колко съм стара и че не ми обръщат внимание. От 45 години не ми се е случвало да се питам: ама аз сега какво ще правя?” Ако нямаш нещо много интересно за правене, пречисти си шкафовете в кухнята. Винаги има какво!”

Спомня си и за детството си

и споменава игрите с децата по улиците, народната топка, въжето, куклите и играчките. “Ние израснахме на улицита, по дворовете и по къщите. Всичките ни бяха приятелчета, не се деляхме. Само някой ако е лош, го махахме от компанията. При нас родителите ни не можеха да се похвалят някой да е много повече от другия. Не гледахме кое дете какъв телефон или часовник има. Първите кукли ни ги правеха бабите и майките вкъщи. Голяма радост беше, ако някой отнякъде ти донесе кукла. Аз бях на много години като видях какво е шоколад.” Слава е от децата, за които е голяма радост през пролетта да им купят дървени сандалки, подобни на налъми. После на мода излезли гуменките...

Драгомира ИВАНОВА