nabore.bg

* Израстнала съм по коленете на Дора Габе, Елисавета Багряна и Ран Босилек

 * Учителят Петър Дънов предрече, че имам голямо бъдеще

 * Четирите ми бивши съпрузи ме гледаха като полезно изкопаемо

  На 21 юли голямата актриса Мария Русалиева навърши 86 години – възраст, която мнозина подлагат на съмнение. И има защо. Стилен тоалет, с артистично преметнат копринен шал през раменете, умерен професионално нанесен грим, перфектен маникюр. „Не се оставям, винаги съм държала на външния си вид”, отвръща на изумения ми поглед г-жа Русалиева. Почти 40 години от живота на актрисата преминават на сцената на Театъра на армията. Сред незабравимите й роли в театъра и киното са тези от "Утро над родината", "Рицар без броня", "Любимец 13", "Вишнева градина", "Ла дона е мобиле", "Димитровградци". А в списъка с най-именитите й партньори влизат Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Йордан Матев и др. В един друг списък - на гражданското - пък са записани четирима съпрузи - кинооператорът Димо Коларов, радиоговорителят Александър Александров, Габриел Марков и доста по-младият осветител във Военния театър - Жоро. Последствията са 4 развода и една отдавна пораснала дъщеря – Елена, която също е актриса. В последните години колегите на Мария луднаха по нейните нумерологични хороскопи. Говори се, че зад числата дори е видяла смъртта на Невяна Коканова.

 - Имате ли някакъв специален режим на живот?

- Никакъв, и никога не съм имала. Освен специалния режим на моята работа, когато е трябвало да съм до секундата на място, да съм точна и да съм готова за сцената.

- Не ви ли липсва сцената?

- Мисля, че този момент е приключил. Намирам, че каквото е трябвало да направя, съм го свършила. Всеки човек има нужда малко на края на живота си да остави нещата за себе си. Защото, когато си актьор, ти действаш по желание на хората. Искаш да те харесат тези, които ти дават работа, а на мен вече ми дотегна. Искам да си почивам.

- Все пак не се ли изкушавате отново да се появите на екран? Много ваши колеги казват, че се снимат в рекламни клипове, защото пенсиите им били малки.

- Може да звучи невероятно, но аз нямам отношение към парите. А това е смешно и никак не е подходящо за един човек, който все пак има разум в днешно време. Като вземат да ми подрънкват в портмонето пари, както сега, аз съм най-щастливият човек. Никога не съм можела да пестя, пръстите ми са широко отворени. Най-интересното е, че както не можех да пестя, аз купих подред пет коли, които карах, 5-стайния ми апартамент, в който живея, и съм била и в чужбина... Затова казвам: „Благодаря ти Господи, небе, което е над мен и ме пази за такива неща”. Но много ме е спасило това, че съм се родила в семейство на писател. Баща ми Владимир Русалиев и мама, която беше изключително красива.

-  Сигурно сте наследили нейната красота?

- (Смее се. ) Де да бях. Един ден на улицата ни вижда с мама мъжът на по-голямата й сестра и вика: „Ауу, Елена, е как можа да родиш туй жълто и грозно?”. Майка поглежда към мен и му отговаря троснато: „Що, бе Георги, че тя като порасне ще се разхубави?. Е, това цял живот не го забравих. Винаги, като се погледнех в огледалото, констатирах, че никак не съм се разхубавила. Мама беше еталон за красота, а баща ми я обожаваше. Те бяха невероятна двойка. Татко беше поет, беше издател, беше редактор. Заедно с неговия близък приятел Христо Лалев издаваха списание за литература и изкуство, което се наричаше „Предел”. Та в нашата мансарда се събираха най-великите писатели от онова време. Израстнала съм по коленете на Дора Габе, Елисавета Багряна, Ангел Каралийчев, Ран Босилек... Стоях там сред тях, на малкото си дървено столче и слушах. Попивах капки от техния труд, от техните приказки,

- Сестричката ви е починала на 10 годинки, смъртта й не промени ли отношенията в семейството ви?

- Да, Ралица почина от минингит. Тя беше по-малка с шест години от мен и по-кротка. Винаги се сгушваше в скута на мама. След смъртта й мама полудя от мъка в буквалния смисъл. Един ден каза: „Умря доброто ми дете, остана ти” и тръгна към мен. Счупи ми и двете китки. Ето вижте ми ръцете. Слава богу над мен е имало небе. Заведоха я в психиатрия. Беше страшно. Аз това съм го писала в спомените ми. Но това не е въпрос на тая огромна мъка, която тя е имала, аз наистина бях по-буйното дете в семейството.

- Независимо от всичко е ужасно. След това някой наранявал ли ви е?

- Имам четири брака и четири развода, как си мислите. Как да не са ме наранявали. Аз оставах потресена от поведението на хора край мен. След тази атмосфера, която беше в дома на родителите ми, изведнъж попаднах в един друг свят. Това беше след 9 септември, когато хората бяха измъчени и недоумяващи какво ги чака. А аз имам това чудотворно качество, когато нещо не ми допада, не го плюя, но го зачерквам в съзнанието си. Край.

- Нумерологията може ли да предскаже бъдещето на човек?

- Може. Баща ми имаше ясновидски способности.

- Явно ясновидството ви е вродено?

- Това ми е насадено. У дома идваха много интересни хора, окултисти. Баща ми също беше окултист и вярваше в прераждането. Един ден ме заведе при Учителя Дънов и след лекцията той спря погледа си върху мен и каза: „Г-н Русалиев, обърнете внимание на това дете, то има голямо бъдеще”. Е, сега, той като е такъв ясновидец, не знае ли, че баща ми ме боготвори, че му казва да ми обърне внимание. След време разбраха, че е имал предвид нещо друго. Че трябва да се развиват моите способности. Интересното беше, че Учителя видя смъртта на сестра ми и че тя ще се прероди в моя дъщеря.

- Вие вярвате ли, че е така?

- Абсолютно.

- Намирате ли някаква прилика между двете?

- Да, но не толкова физическа. Елена е по-красива от Ралица.

- Ясновидството не ви ли помогна да видите и собствената си съдба, особено с мъжете, с които се свързавате? Имате четири брака завършили с развод...

- В такива моменти човек не се обръща към окултните науки. Това е нещо друго, но аз не се сърдя на тези мъже.

- Жени ли ставаха причината да се разделяте?

- Не. Те просто не можеха да ме обхванат. Чудеха се, гледаха ме, дето викат хората, като полезно изкопаемо.

- Била сте красавица. Сигурно са ви ревнували от партньорите ви на сцената, от вниманието на други мъже?

- О, те просто не разбираха моя свят. А това не можех да го понеса и си виках - не е честно. Разказала съм например пред някой журналист, както сега пред вас, дето се вика майчиното си мляко. И изведнъж той да ме види в някакъв друг вид. Представяте ли си какво разочарование. „Това ли е тази жена, за която аз толкова време си загубих? А-а, това е било едно нищожество.” Е това винаги ме е плашило.

- Легенди се разказват за брака ви с оператора Димо Коларов, който продължил само един месец. Защо се разведохте?

- Де да го знам, беше един особен човек, много талантлив оператор, а аз винаги се прекланям пред добрите и талантливи хора. Това е моят девиз. Но той даже се зарадва, че отново се връща към своята си свобода.

- Коя беше истинската ви любов?

- Никой от четиримата. Истинската ми любов е един немец. Как го обичах този човек, беше страшно. Но в онова време не можеше да се напусне България. Ставаш емигрант. Освен това с моите болни родители нямаше как да ги взема. Той беше много интересна личност. Изключителен.

- Актьор ли беше?

- Не. Видях го в радиото и останах като вцепенена...

- Злобата има ли място на сцената?

- Злобата може да бъде навсякъде. Първата ми роля беше на Лудетината в едноименната пиеса. Страхотно хубава роля. Идваше държавният симфоничен оркестър на представленията, а аз трябваше да пея на клона на една елха. Преди представлението обаче някой отрязал клона и аз полетях в оркестрината, пред публиката. Изиграх обаче представлението до края. Кракът ми беше навехнат и болеше ужасно. Тогава си казах: „А, не, няма да стане, както вие го искате.”

- Тридесет и седем години играете във военния театър. Била ли сте партиен член?

- Да. Ние всички във военния театър бяхме партийни членове. Няма накъде. Но сега не съм член на никой партия.

- А как така стана, че именно вие сте раздавали апартаменти на колегите си?

- От ръководството на театъра ме определиха аз да съм човекът, който да раздава апартаментите. Правеше се списък и по него. Всички получиха тогава жилища. Отидох при Славчо Трънски и на всичките, които се нуждаеха и нямаха нищо, аз им издействах. А в това време аз самата живеех на „Клокотница” в един малък апартамент на родителите ми. Тогава си спомням, че Васил Михайлов ми каза: „Абе Мария, ти що не си дадеш този апартамент на „Клокотница” и не си вземеш нещо близко до театъра, че да не се мъчиш нощем с прибирането, няма кой да те изпрати. Така купих този апартамент на „Раковски”.

- На 80 години хората могат ли да намерят любовта?

- И на сто да станеш, пак може да намериш любовта. Не казвам от личен опит, защото сега живея сама. Никакъв интерес нямам към мъже вече. С последния ми съпруг се разведох, когато бях на 50 и разбрах, че няма никакъв смисъл. Или го имаш или го нямаш.

Интервю на Радост ПЕТРОВА