nabore.bg

Борбата срещу американизацията е обречена на неуспех, казва езиковедът

Преди седмици пред пълна зала в големия салон на БАН бе представена новата книга на известния езиковед акад. Михаил Виденов „Из моя езиковедски бележник”. Преподавателят в катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ отговори на няколко наши въпроса за американизацията на езика, речевата култура на нашите депутати, езика на подрастващите и електронните средства за комуникация. От думите му всеки може да почувства какво е отношението на езиковедите към днешния ни език.

- Акад. Виденов, какво ви мотивира да напишете книгата „Из моя езиковедски бележник”?

- Исках да запозная специалистите и цялата българска интелигенция със закономерностите на развитието на нашия език и да представя картината на близкото му бъдеще. Книгата е обърната към всички, които милеят за родното ни слово. Езикът на едно живо общество непрекъснато се променя и по-възрастните обикновено схващат промените като разваляне. Мнозина пишат и говорят, че езикът ни е станал ужасен. Помъчил съм се да докажа, че каквито сме ние, такъв е и езикът ни. Той е огледало на културата на съответния говорещ човек.

- Какво предвещава днешната езикова ситуация в България?

- Заливащата ни глобализация променя стила на речта ни. Глобализацията е друго име на американизацията. Като едно неудържимо цунами тя помита езиковите ни навици. Народът забелязва само нашествието на чуждите думи, но не си дава сметка, че в някои области на живота българският език е изтласкан. Естрадното пеене у нас например мина на английски. Спортната терминология – също. В моята книга е показано, че скоро ще се появят и такива български писатели, които ще създават произведенията си направо на английски. Такова явление вече има в скандинавските страни. Специалистите езиковеди ни съветват, че изходът е да ставаме двуезични, тъй като борбата срещу американизацията била обречена на неуспех. Има такива пророци! Болно ми е, че е така, но обективното развитие не се съобразява с емоциите ни.

- Имате ли наблюдения върху речевата култура на нашите депутати?

- Имам, доколкото ги чувам от медиите. Има добри оратори с правилна българска реч, но голяма част са с ниска езикова култура. Зад произношението им прозира диалектът на района, от който идват, но по-страшното е шаблонната им реч: говорят, а нищо не казват. Мъжете при афект дават воля на вулгаризмите. Мнозина предлагат да се открият курсове за правилна реч и всеки депутат да е задължен да ги посещава. Това е наивно предложение. Наказанието за речевото им неумение е сурово: това е народният присмех. Само че нашите депутати така се откъсват от избирателите си, че не чуват дори подигравките, които им се отправят. Езиковата култура би следвало да се усвоява през ученическите години. Тук няма да засягаме темата за българското училище, защото то явно е в криза. Смачкано е учителското съсловие и децата не се борят за знания, а за документи, че са завършили. Предлагам закон за употребата на езика: да се наказват журналистите за  прекаляването с чужда непозната лексика и с употребата на вулгаризми.

- Какъв е езикът на подрастващите?

- Младите, които сега масово ги наричаме тийнейджъри, си имат своя мода за речево общуване. Там гъмжи от жаргонни изрази, от думи, взети от терминологията на електронните средства. Пишат с ужасни правописни грешки. „Пишат” вече не е точно, защото натискат бутони. За нас, по-възрастните, този език е ужасен, но през цялото развитие на човечеството младите са се противопоставяли на традицията. Сега това е лесно забележимо. Безсилни сме да воюваме с новата мода, но наблюденията показват, че с течение на времето тази мода преминава и младите хора постепенно се връщат към език без жаргони. Народът казва: да намираш кусур на младите е белег, че си остарял!

- Комуникацията чрез електронните средства не осакатява ли езиковото разнообразие?

- Изход от това зло е забраната на електронните средства, но това е един такъв чудовищен абсурд, че не би си го помислил и най-изроденият мозък. Ние не сме в състояние да предложим привлекателни образци на изискана реч. Да обърнем внимание, че някъде се скриха съвременните български писатели – няма ги. В съвременните опити за художествено творчество нещата в езика също не са цветущи. Пагубна роля играят говорещите по радиото и телевизията. На мода са политическите шаблони. Сега около изборите се заслушах в словата на нароилите се политолози и социолози и някак оправдах тийнейджърите, че не искат да ги слушат и да им подражават. Такъв шаблонен език! Говорене, за да минава времето!

- Говорите и за учителите по български език...

- В училище би следвало българският език да стане отделен предмет, а не да е свързан с литературата, защото учителите икономисват езиковите теми и се занимават само с литературни преподавания: по-лесно е да се импровизира, вместо да се подготвят уроци по трудната езикова материя. Моята мисъл обаче е насочена към малцинствените групи. Селата се обезбългариха, роми и турци разговарят само на етническите си езици. Децата им тръгват на училище, без да владеят държавния език. Тук е необходима предучилищна работа: 1-2 години активно да се изучава държавният ни език. Необходими са обаче специално подготвени учители, владеещи и двата езика.

- Какво ще кажете за езика на София?

- София днес е най-голямото българско село. Хората напускат родните си села и идват тук заради по-високия стандарт и заради възможността да си намерят по-добре платена работа. Идват обаче със селските си навици – с тези, които са негативни. По този начин се загуби градският финес, изчезна езиковият етикет, завладя ни диалектът, поизчистен само от най-фрапиращите му особености. Да станеш гражданин се изисква да попиеш градските обноски, манталитета. Хората обаче идват и тъй като големият град им осигурява анонимност, карат нещата през просото. Това вече не са благородните Йовкови селяни, а са се превърнали на селяндури. Като прибавим и позабогателите градски мутри с грубостите им, нещата стават много грозни. София би следвало да е образец и в езиково отношение, но не е!

Интервю на Румяна СМИЛКОВА