nabore.bg

Странно нещо е живота,

жаден съм,  до мен река,

но не мога да отпия,

капчица дори вода.

А  реката си тече,

бързо, тихо покрай мен,

ромонът и ме унася,

и ме прави  заслепен.

И не мога да откъсна,

погледа си вече блед,

нещо силно ме привлича    

и ме тегли все напред.

…………………….

Тъй  животът си минава,

като изворна река,

идва без да искаш ти,

после някак си върви.

Но изтича неусетно,

сякаш пясък е в ръка,

бързо, някак мимолетно,

се оказваш на брега.

И тогава се  замисляш,

как си пътя извървял,

давал ли си без да искаш,

и дали си в туй успял.

2012г.  SRG