nabore.bg

Смъртта е естествена част от живота. Освен с безкрайна болка от загубата, тя ни сблъсква и с проблеми от чисто практическо естество. Изникват въпроси като „Какво да правя с вещите на починалия?“, „Кой ще получи колата?“, „Трябва ли да платя сметките за ток на апартамента му?“, и още много други. За щастие, правото ни дава отговор на тези въпроси.

Като наследник, пред мен има две възможности – да приема или да сеоткажа от наследството. Тук ще науча какво да направя, за да приема наследството.

Какво включва „наследството“?

Наследството е всичко натрупано през живота от починалия (наследодателя) – имотите и вещи, но също така и неговите неплатени сметки и неизпълнените задължения. Тоест, наследството е съвкупност отправа и задължения.

Какво означава да „приема наследството“?

Да „приема“ наследството означава да се съглася правата и задълженията на моя наследодател да станат мои права и задължения.

Важно! Когато приемам наследството, трябва да се съобразявам със следните важни правила:

• Първо, не мога да разделя правата от задълженията в наследството (тоест не мога да кажа, че ще взема апартамента, но няма да доплатя цената му).
• Също така, не мога да приема само част от наследството (не мога да приема само парите по банковата сметка, но да се откажа от вилата).
• Не на последно място, не мога да поставям условия или да определям срок, в който да приема наследството (не мога да заявя, че ще приема наследството, ако сестра ми се разведе).

Извод: Ако приема наследството, мога да го приема само цялото – и правата, и задълженията! Който дължи на наследодателя пари, ще дължи на мен, а комуто наследодателят е дължал, нему ще дължа вече аз.

Внимание! Приема ли веднъж наследството, няма връщане назад. Ако съм се съгласил наследството да е мое, но после размисля, не мога след това да се откажа от него. За това е много важно да зная, кога и по какъв начин мога да приема наследството.

Кога мога да приема наследство?

Мога да приема наследството само след като то е открито, т.е. след смъртта на моя наследодател. Ако го приема предварително, това действие не поражда никакви правни последици за мен. Дори и да обяснявам на брат си, че моят дял от наследството си е мой, ако след смъртта на нашия баща, съдът постави срок за приемането на наследството, в който не предприема никакви активни действия, мога да загубя полагащото ми се.

За да приема наследството, трябва да имам право да наследявам, а също така и да съм дееспособно лице, т.е. да имам навършени 18 години, да мога да ръководя поведението си и да разбирам свойството и значението на постъпките си (да нямам психични отклонения, назначени настойник илипопечител). Също така, не трябва да съм загубил правото си на наследяване поради недостойнство (например когато умишлено съм набедил наследодателя в престъпление).

Внимание! Ако съм непълнолетен или поставен под пълно или частично запрещение, назначеният ми настойник или попечител е длъжен да приеманаследството по опис (скоро на pravatami.bg) от мое име.

А има ли срок, в който трябва да приема наследството? Спокойно! Няма такъв срок. Мога да го направя след седмица, след месец, дори и след година. Ако обаче се забавя твърде дълго с избора си, е възможно по искане на заинтересовано лице да ми бъде определен срок от съда, в който да взема решение. Ако не взема решение в рамките на поставения срок, губя правото си над наследството окончателно.

Как мога да приема наследството?

Има два начина, по които мога да приема наследството – мълчаливо, чрез определени действия или изрично – чрез писмено  заявление.

Да приема наследството мълчаливо означава да извърша такива действия, с които категорично демонстрирам намерението си да приема наследството и които иначе не бих имал правото да извърша. Така например демонстрирам, че приемам наследството, когато продам вещи от наследството (продам колата на наследодателя, защото вече имам своя) или пък платя дълга на моя наследодател (данъци), подам иск за делба(искам да си разделя наследството с останалите наследници). Не се счита, че съм приел наследството обаче, когато продължа да си служа с покъщнината на починалия ми съпруг в общия ни дом, когато прибера реколтата, която иначе би се развалила и др.

Внимание! Ако укрия част от наследството, също се счита, че го приемам. Но тогава губя и правото си да получа дял от укритата част. Така че, дори и да харесвам старата „Чайка“ на дядо, по-добре се разбера с брат си кой ще я получи, вместо да я крия.

За да приема наследството изрично трябва да следвам следните стъпки:

• подавам писмено заявление до районния съдия (образец мога да откриятук), в района на постоянния адрес на наследодателя. Както вече казахме, срок няма, освен ако не е изрично определен. Съдът изисква заявлението да бъде с нотариално заверен подпис;
• към заявлението трябва да приложа:

• препис-извлечение от акт за смърт (издава се от общината в 7-дневен срок от подаване на заявление; таксата се определя по Наредба за всяка община);

• удостоверение за наследници (издава се от кмета на общината, като за всяка община услугите и таксите се определят със специална наредба. В Столична община обикновенната услуга отнема 7 дена  след подаване на искането, а таксата е 5 лв.);
• вносна бележка за платена държавна такса в размер на 25 лв. (20 лв. за вписване на приемането и 5 лв. за издаване на удостоверение);

• въз основа на представените документи ми се издава удостоверение за приемане на наследство и приемането ми се вписва в особена книга на съда.

Страхотно! Вече съм приел наследството! Може обаче така да се случи, че задълженията на наследството далеч надхвърлят правата (когато събера активите и пасивите на наследството получавам отрицателна цифра).Лошото е, че аз вече отговарям за дълговете не само с наследството, но и с моето собствено имущество. Ако, апартаментът, който съм наследил, не стигне, за да покрие дълговете, кредиторите на моя наследодател могат да продадат моята кола (която не е била част от наследството), за да се удовлетворят. Не е честно да плащам за грешките на покойника. Мога да се предпазя като приема наследството по опис.

Източник: pravatami.bg