nabore.bg

Разказ

Дъждът рукна точно,когато Йордан Симеонов и спътницата му излизаха от шикозния ресторант.

„Дявол да го вземе този дъжд,все нещо ще ти развали плановете!”- ядосано изруга на ум той и галантно прихвана елегантната млада жена през кръста.

- Почакай малко скъпа,сега ще изтичам за такси.- каза мъжът и хукна към спрялото наблизо такси.

- Приятел,по живичко де,не виждаш ли как вали,размърдай се,за какво ти се плаща?!Карай към онзи ресторант отсреща,а после към Народния театър.

 ”Проклети  лентяи,стоят си на топло в колата,а после кожата ти одират за няколко километра!”- не спираше да се ядосва Йордан.А как я чакаше тази вечер,така залагаше на нея.Ето, Марга Николова,неговата шефка от Министерството,която сваляше от толкова време,най-после клъвна и излезе с него.Той старателно се беше подготвил- първо вечеря в скъпарски ресторант – морски дарове, шампанско, свещи, глезотийки, разбира се и задължителната червена роза ,после театър,а след това,е,то е ясно- малко музика,малко уиски в уютния му дом…..Всичко беше предвидил,само този дъжд- не, съсипа скъпия му костюм.”така е,все на мен ще се случи,все на мен,защо,а?”- продължи да се окайва  на ум той.

Когато влязоха във фоайето на театъра, оставаха няколко минути до началото на представлението.Даваха  нашумялата напоследък постановка по Оскар Уаилд  „Жена без значение”.Йордан искаше да впечатли шефката си със своята  богата обща култура и затова още от сега беше купил билети за „Тоска”,за „Лебедово езеро” и куп още щуротии,както мислено обичаше да ги нарича.Беше подразбрал,че Николова харесва опера,театър,изложби,затова Йордан попрочете това-онова в интернет по  въпроса, колкото да влезе в ритъм.Лично той презираше тези лиготии,меко казано,там с разните възвишени любови,страсти ,самоубийства  и прочее,но нямаше как,нали се бореше с нокти и зъби към поредното повишение,а тази кучка Марга, беше решаващия фактор към това повишение.

А колко усилия му струваше да заличи бедняшкото си минало на син на продавачка и работник . Пред колегите си измисли едно достойно минало, с родители висши чиновници.

В Министерството беше казал,че родителите му ,след пенсионирането си живеят във Франция в наследствена къща по линия на баща му – далечна  леля,починала там .В действителност обаче те съвсем не живееха във Франция,нито бяха пенсионери с пенсии на висши чиновници,а най-обикновени пенсионери,с окайващо ниски пенсии.

Живееха в малка къщица в кв.” Подуяне”,останала като наследство от починалата бездетна сестра на бащата на Йордан. Апартамента,граден с толкова труд и лишения оставиха на единствения си любим син.Други деца нямаха и цялата любов и грижи те отдадоха на сина си.Пак с много лишения успяха да го изучат.Но той все беше недоволен,все искаше още и още,а те не можеха да му дадат и се измъчваха и самообвиняваха.Баща му работеше някоя и друга година след пенсия,но се разболя и остана в къщи.Майка му,тя все си работеше,но след пенсия,  все по-трудно намираше работа.Йордан се срамуваше от тях,от беднотията им,от грубите ръце на баща си и прическата на майка си,от това,че единственото им развлечение бяха филмите по телевизията и празничния неделен обяд,на който все канеха сина си ,а той все не идваше. Той рядко се виждаше с тях,още по рядко се чуваше,ако майка му се обадеше.Беше им подарил стария си мобилен телефон.Те си пестяха минутите от ваучера,за да могат да  му се обаждат  понякога,колкото да разберат добре ли е.Отдавна не се бяха чували и виждали.

„Старите нещо замлъкнаха,трябва да им се обадя”си мислеше синът им и все отлагаше. Имаше далеч по-важни неща от това.

Йордан и дамата му се насочиха към гардеробната във фоайето на театъра.Той мина пред шефката си и подаде на гардеробиерката мокрите им палта.В този миг се вкамени от ужас.Пред него цъфна засмяното лице на майка му.

-Дани,сине-засия тя и протегна ръка към косата му – как си се измокрил,ще настинеш. Аз вече тук,на гардероба работя,добре,че леля ти Анка ме уреди. Сам ли си,о,не, с дама си,ще ме запознаеш ли,много е красива ? !

Йордан ужасен се дръпна назад и с крива усмивка  вдървено и с едва сдържан гняв сковано изстреля: „Госпожо,какво правите,Вие сте се припознали,не Ви познавам!”

- Синко.какво говориш, полудя ли,баща ти е зле и,ако чуе това, ще влезе в гроба! Грехота е!

Госпожа  Марга Николова стоеше на дискретно разстояние от тях и с любопитство ги  наблюдаваше.Йордан я прихвана през кръста и настойчиво я помъкна към залата.

-Но Йордан,коя беше тази жена и какво искаше от теб?Защо каза,че е майка ти,нали твоите родители са във Франция,нали?!

-Разбира се,че са там,а тази жена,о, тя сигурно се е припознала,или е луда,всъщност,тя е жена без значение.

 Орлицата

Разказ

В старата гъста гора,високо горе в планината,до самите скали,растеше огромен, разклонен дъб.В широката корона на клоните му двойка орли сви гнездо.Много яйца мъти орлицата,но все не оцеляваха.Накрая от едно голямо яйце се показа голички,едро орле.С много любов и грижа орлите отглеждаха рожбата си,а орлето растеше  бързо. Един ден стария орел изчезна и не се появи в гнездото.Орлицата сама продължи да се грижи за малкото.Много пъти,рискувайки живота си,тя хищно нападаше жертвите и ги замъкваше в гнездото да нахрани детето си.Често,самата тя гладна,уморена,излизаше на повторен лов да задоволи ненаситния апетит на орлето.А то растеше и растеше. Майката се опитваше да го учи вече само да ловува,но то мързеливо отпускаше криле на близките скали и цял ден се препичаше на слънце,чакайки тя да му донесе храна.

Една вечер орлицата се върна без плячка.Орлето,пораснало вече с крясък и писък се нахвърли върху нея,изблъска я от гнездото,а тя уморена тръгна отново на лов.През нощта,тъкмо сънят я беше налегнал чу крясъка на детето си.Към гнездото се промъкваше рис и хищно протягаше лапа към орлето.Майката скочи,заби клюн и нокти във врата на голямата котка,заудря с криле.Орлицата  уби звяра и тежко легна в гнездото  с дълбоки рани по гърдите.Орлето беше отлетяло на безопасно място на скалите и с жив интерес следеше схватката,но без да се намеси.Прибра се в гнездото чак като видя риса да пада в корените на дъба.

            Отново орлицата тръгна на лов,отново мъкнеше агнета,зайци,сърнета в гнездото за орлето.То така порасна,че за майка му почти нямаше място и тя спеше съвсем на края на гнездото.Орлицата беше далеч,когато се изви страшна буря.Вятърът свистеше, чупеше клони,вихрушка вдигаше стълбове от листа и прах.Тя забърза към дома си,едва летеше срещу силните пориви на бурята.Когато стигна по тъмно до дъба,не намери нито гнездото,нито орлето.Тя закръжи и тревожно зовеше  детето си..

То се обади откъм скалите.Беше се скрило във вдлъбнатината и жално пискаше. Майката го приласка,прикри го с крилата си от бурята,то притихна и задряма.Тя остана будна цяла нощ.На сутринта  намери разрушеното си гнездо до дъба.Започна да гради ново за своето пораснало вече орле.То не й помагаше,не влачеше клони,мъх и шума,препичаше се на скалите и чакаше.С много труд,любов и търпение,тя сви по-голямо и хубаво гнездо.

                Измина време.Орлицата все така ходеше на лов,но все по-често се връщаше празна.Годините и умората си казваха думата.Орлето я блъскаше с криле,кълвеше я,пискаше и съскаше срещу нея.А когато тя донесеше плячка,то стръвно се нахвърляше и не допускаше майка си до месото,докато не се заситеше.За нея оставаха кокалите, които тя дълго чоплеше.

              В една ясна,лятна утрин орлето,вече голям и силен млад орел,излетя високо над скалите,бави се дълго и се прибра с тлъсто агне в клюна.Майка му се зарадва – вече беше стара и немощна и освен мишки и катерици не успяваше да улови нищо.Гладна,тя се приближи до агнето и клъвна от него.Младият орел изкряска,блъсна я силно и я събори от гнездото.Тя отлетя на съседното дърво и жално записка.Когато орелът се насити,тя пак се приближи и понечи да хапне от останалото месо.Орелът отново я блъсна силно,клъвна я по главата и с крясък я прогони от гнездото.

             Три дни старата орлица стоя на скалите,отпуснала крила,свела глава,сълзи пълнеха старите й очи.Не ядеше,не пиеше вода – умираше.С последни сили се издигна високо над скалите и с устрем падна на най-острия зъбер,който се заби дълбоко в гърдите й.Обляна в кръв и мъртва тя тежко се свлече в корените на дъба,който толкова години я приютяваше в клоните си.

 Марина ДИМИТРОВА