nabore.bg

Изчезват от живота ми приятели и хора,

един след друг изгубват се в мъглата,

с годините се свива кръгозора

и ето вече близо е Стената,

отвъд която никой не се връща

и мислите приживе

 в материя се там превръщат.

Не ме е страх нататък да отида,

да се отърся от домашен прах

и всичко със очите си да видя.

Да си стоя във къщи със престилка

за мене беше унижение,

аз имах по-голямо вдъхновение

от туй да мия подова настилка.

За грешница в живота си минавах

и нищо земно аз не подминавах,

обичах пътищата,свободата,

а също любовта и красотата,

привличаше ме всичко екзотично,

от  всичко вземах хаотично.

Бях груба,деспотична зла,

но исках ли,бях мила и добра.

Пилеех чувства и пари,

а след това в лишения изпадах,

но никога по гръб не падах.

Да ми съчувстват беше немислимо,

това в сърцето ми е място най-ранимо,

не се покланях и не лазех ниско,

проблемите в лицето гледах близко.

За нищо никога не съжалявах,

обидите обаче не прощавах

и със презрение си отмъщавах.

Живях тъй както исках

и всичко от живота аз изстисках,

сега спокойна съм и съм готова

да тръгна към Стената

за срещата със Сатаната.

Марина ДИМИТРОВА