nabore.bg

Нано Лалов става първи секретар на ОК на БКП във Враца, по негово време е „покушението“ срещу Тодор Живков в града

 На 1 юни 1980 г. в центъра на Враца младежът Цветан Килограмски тръгва към слезлия от колата Тодор Живков, за да му връчи писмена молба. Охраната се нахвърля върху Килограмски и в суматохата събаря Живков на паважа. Младият човек от Кнежа е арестуван, обвинен и осъден "за  хулиганска проява и обида на високодлъжностно правителствено лице". Веднага след инцидента Живков се среща с партийния актив на Враца, тогава ръководен от Нано Лалов.

(Продължение)

Нано Вешов Лалов (Райко) също е партизанин от Червенобрежкия отряд „Георги Бенковски“.  Роден е на 15 януари 1925 г. във врачанското село Струпец. През 1942 г. е изключен от гимназията и получава условна присъда. По време на Втората световна война от май 1944 г. е партизанин. Тогава става и подсъдим по дело № 548 от 1944 г. След 9 септември 1944 г. завършва Минен институт в СССР. Започва работа като главен механик, а впоследствие и началник на рудник в Перник. През 1965 г. е секретар на Окръжния комитет във Враца, а по-късно първи секретар на Градския комитет в Мездра. От 1973 г. е почетен гражданин на Мездра. Между 1976 и 1983 г. е първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Враца. От 1976 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. През 1985 г. излиза решение на Министерския съвет № 102, с което се дава ранг първи заместник-министър на Нано Лалов в минтерството на енергетиката.

Струпец - родното село на бившия партизанин Нано Лалов.

Лалов е бил народен представител в VII и VIII Народно събрание. Починал е на 1993 г. (на 67-годишна възраст).

По времето, когато Нано Лалов ръководи окръжната организация на БКП във Враца там става така нареченият „врачански атантат“ срещу Тодор Живков. На 1 юни 1980 г. във Враца се случва нещо, което не бе отразено от медиите тогава. Още същата вечер обаче в емисиите си на български език радио “Свободна Европа” и “Гласът на Америка” съобщиха, че при посещение в града срещу комунистическия самовластник Тодор Живков е извършено неуспешно покушение и атентаторът е арестуван.

Следа като завършва висшето си образование в Москва като минен специалист Нено Лалов започва работа като главен механик, а впоследствие и началник на рудник в Перник

На другия ден всички български вестници публикуваха подробни отчети за срещите на първия партиен и държавен ръководител във Враца и словото му пред митинга заря в чест на Ботев и загиналите за свободата на България. И, естествено, нямаше и дума за инцидент с Тодор Живков.

Липсата на информация, както винаги бе заменена от плъзнали из Враца и страната слухове, които в повечето случаи си противоречаха. Според някои нападателят на Живков носел пистолет, според други държал нож, трети разправяха, че лично са видели как младежът ударил Живков и той паднал. Милицията обаче зорко следеше къде какво се говори за инцидента и малцина се осмеляваха да обсъждат това извън дома си или пред повече от един човек. Във Враца десетки бяха привикани в окръжното управление на МВР за т.нар. профилактика. Те излизаха оттам с предупреждение да си затварят устата и да не разпространяват “зловредни слухове”. За случилото се тогава започна да се пише едва след свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Повечето публикации определяха станалото във Враца в Деня на Ботев през 1980 г. като атентат и опит за убийството на Живков. От затвора вече беше излязъл Цветан Килограмски от Кнежа, който бе определян като човека, измъкнал се от множеството при посрещането на Живков и направил неуспешен опит да го убие. Малкото гласове, че не е имало атентат, а младежът от Кнежа искал просто да връчи на Живков прошение, останаха почти нечути тогава. Много врачани също разказваха публично небивалици какво оръжие е държал Килограмски, но после се оказваше, че изобщо не са били там по време на “покушението”, дори не можеха да посочат мястото, където бе посрещнат Тодор Живков.

Ето какво разказва за това журналистът Валери Ведов:

„В началото на 1980 г. започнах работа като кореспондент във Враца на профсъюзния в. “Труд”. Идването на Живков на 1 юни беше голямо събитие и всички партийни и държавни структури в града се подготвяха усилено седмица преди това. По тогавашния протокол проявите и посещенията на членове на Политбюро на ЦК на БКП се отразяваха задължително и единствено от представители на БТА или понякога от кореспондентите на “Работническо дело”. Но всички журналисти от други издания трябваше да присъстваме на събитията “за всеки случай”.

Докато Тодор Живков бе начело на партията и държавата, винаги идваше във Враца за Ботевите дни – или участваше в митинга заря вечерта на 1 юни, или отиваше на другия ден на връх Околчица, накипрен в някаква специфична само за него туристическа униформа и непременно с каскет. По определените маршрути в града, по улиците милицията проверяваше и често запечатваше всички сгради. Докато траеше посещението, в тях и около тях бъкаше от въоръжени цивилни и униформени милиционери. Сградата, в която беше кореспондентският ми кабинет, също бе запечатана още през нощта срещу 1 юни, защото се намираше в непосредствена близост до тогавашния дом на Окръжния комитет на БКП и централния площад, на който се провеждаше вечерният митинг заря. Обикаляхме с няколко колеги журналисти из града до ранния следобед, когато трябваше да пристигне Живков.

Това трябваше да стане на една къса уличка от източната страна на съда, където тогава се беше разположил Окръжният народен съвет. Мястото бе близо до някогашната руска книжарница и срещу бившия магазин на СБХ във Враца. Точно пред този магазин с прекрасна видимост към уличката стояхме с колеги, когато пристигна кортежът на Живков. По тротоарите имаше стотици хора, съседната улица също бе задръстена до пръсване от любопитни врачани и организирани посрещачи. Пред тях се бяха подредили униформени милиционери, сред хората имаше десетки цивилни, които се разпознаваха веднага заради непрекъснатото си озъртане на всички страни. На свободния тротоар около руската книжарница чакаха официалните посрещачи на партийното величие, заедно с тях бяха и идващите по традиции за Ботевите тържества от София видни писатели и артисти. Щом колата със Живков спря по средата на улицата преди завоя за ОК на БКП, от нея първо слезе шефът на УБО ген. Илия Кашев, а от лявата врата излезе широко усмихнат първият държавен и партиен ръководител. Към него веднага тръгнаха да го посрещат първият секретар на партията Нано Лалов, председателят на ОНС Лазар Петров и кметът на Враца Борис Ничев.

"Атентаторът" Цветан Килограмски от Кнежа в студиото на "Всяка неделя" пред Кеворк Кеворкян

На всички ни направи впечатление, че охранителната кола, следваща тази с Живков, се забави малко на завоя около народния съвет и гавазите пристигнаха на мястото вече когато високият гост тръгна да се ръкува с местните ръководители. Точно в този момент на тротоара отдясно на официалната кола изскочи, като разбута тълпата нисък набит младеж с тъмна коса, извика нещо към Живков, протягайки към него дясната си ръка, в която държеше неголям бял плик. Охранителите веднага се втурнаха към момчето, а Живков изведнъж се свлече на асфалта, без да забележим в суматохата дали някой го бутна, или той е изпълнил указанията за сигурност при такива случаи и сам се е проснал на улицата. Запъхтените момчета на УБО веднага сграбчиха младежа, набутаха го на задната седалка на колата си и започнаха да го удрят с юмруци. По-късно разбрахме, че задържаният е 20-годишният Цветан Килограмски от Кнежа, тогава град във Врачански окръг.“

Мемоарната книга на Нано Лалов за антифашистката борба "Другари"

А ето каква разказва тогавашният кореспондент на “Работническо дело” Илия Борисов: “Тодор Живков беше долетял от София с вертолет и отседнал около обяд на 1 юни в резиденция “Турканица” край града. Председателят на ОНС Лазар Петров ме взе с колата си и заедно отидохме до резиденцията. След като Живков обядва и си почина, с коли всички тръгнахме към Враца. Пътьом нареди шофьорите да карат по бавно, за да поздрави всички посрещачи, наредили се от двете страни на шосето към града... Охранителите във втората кола закъсняха и никой от тях не изтича да отвори на Живков да слезе, както се правеше обикновено. Тогава изскочи нисичкият младеж, който държеше някакъв лист в ръка. От охраната вероятно са помислили, че носи и някакво оръжие, втурнаха се към него, бутайки в същото време самия Живков, който падна на една страна. Няколко жени се изпищяха и после настана странна тишина, сред която Живков се изправи, подпомогнат от някого, когото не успях да видя.”

Освен официалния по онова време фотограф на Живков Димитър Алтънков посрещането във Враца снимат и много журналисти. След гафа от УБО конфискуват фотолентите на всички с мотив, че са необходими за разследване на случая.

...Веднага след инцидента във Враца Тодор Живков участва в заседание на Окръжния комитет на БКП. Според присъствалия там Илия Борисов всички местни ръководители били потиснати, мълчали и се наложило Живков да пуска неговите шеги, за да разведри атмосферата. Докато траело заседанието, човек от УБО приближавал няколко пъти до Живков и му шепнел нещо на ухото. После се разбрало, че му докладвали резултатите от разпита на Килограмски и какво всъщност е искал да направи. Началникът на милицията във Враца полк. Мургин пък споделил, че у младежа намерили и джобно ножче, което според представителите на УБО можело да се използва и като оръжие.

“Аз всъщност исках само да връча на Живков една молба, написана на лист хартия – разказва години по-късно задържаният Цветан Килограмски. – Сега не бих направил подобно нещо, но тогава бях млад. Работех във филиала на “Геоложки проучвания” в Кнежа и стажът там се признаваше и за военна служба. Баща ми беше болен и имаше проблеми с трудоустрояването. На жалбите му обаче никой не отговаряше. Тогава взех решение да се оплача на Живков и отидох във Враца. После ме разпитваха дали не съм бил участник в заговор, но следователите бързо разбраха истината. Това обвинение отпадна и не бе повдигнато на закрития процес. Осъдиха ме на 5 г. затвор за хулиганска проява и обида на високодлъжностно правителствено лице. В Старозагорския затвор излежах обаче 8 г. и 9 месеца с допълнителна вътрешна присъда. Пуснаха ме веднага след 10 ноември 1989 г.”

В едно свое интервю по-късно Живков споделя: “Това момче от Кнежа бе набедено.”

 (Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Стефан Цолов от Ябланица отива доброволец в Отечествената война, след това е заместник-командващ на Гранични войски и заместник-началник на Народната милиция