nabore.bg

През април 1944 г. проф. Сава Гановски става партизанин от Червенобрежкия отряд, радио „Лондон“ 3 дни предава сензацията от България

 

Академик Сава Гановски 

 

 (Продължение)

 

Философът и педагог Сава Цолов Гановски (Трудин) също се сражава в състава на отряда „Георги Бенковски“ (Червен бряг). Той е сред водещите марксистки философи в страната през 30-те и 40-те години.

Сава Гановски е роден на 13 март (1 март стар стил) 1897 година в село Кунино, Врачанско. Родът му произлиза от Чипровци. Учи в местното училище, продължава образованието си в прогимназията в Луковит и гимназията във Враца. Завършва Школата за запасни офицери и участва в Първата световна война, но е осъден на 15 години затвор за антивоенна пропаганда, като след края на войната е амнистиран. През 1918 година Гановски става член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), преименувана малко по-късно на БКП. Завършва философия и педагогика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1922 година, през 1922 – 1928 година специализира в Хале и Берлин, Германия.

Корицата на списание „Нарстуд“

 

Там е сред инициаторите за изграждането на Български студентски антифашистки съюз в Европа „Нарстуд“, член е на ръководството и сътрудник на печатния му орган списание „Нарстуд“. През 1929 година Сава Гановски отива в Съветския съюз, където учи в Института за червена професура в Москва. През 1930 – 1931 година е хабилитиран като професор и завеждащ катедрата по диалектически и исторически материализъм в Института по литература в Москва.

В Москва Гановски завършва Института за червена професура

 

През 1931 година Гановски се връща в България, където през следващите години е редактор на редица издания: „Народна просвета“ (1928 – 1934), „Звезда“ (1932 – 1934), „Научен преглед“ (1938 – 1943), „Съвременна мисъл“ (1934 – 1938), „Съвременник“ (1930 – 1932). Участва в дейността на учителските профсъюзи и е съосновател на Съюза на трудовоборческите писатели. Член е на Съюза на българските писатели.

Гановски е редактор в списанието "Народна просвета"

 

Участва в антифашисткото съпротивително движение по време на Втората световна война. След 1941 година е интерниран в родното си село Кунино. На 2 април 1944 г. извежда 15 кунинчани и заедно с тях става партизанин в отряд „Георги Бенковски“. Избран е за заместник-политкомисар на Единадесета плевенска въстаническа оперативна зона.

Полицейска снимка на бъдещия академик

 

След Деветосептемврийската победа от 1944 г. заема редица отговорни длъжности, става директор на печата през 1944 – 1945 г. Сава Гановски след това е пълномощен министър в Румъния (1945 – 1947) и Югославия (1947 – 1948), заместник-министър на външните работи (1948 – 1949). От 1945 година е професор в Софийския университет, като през 1949 – 1953 година оглавява катедрата по диалектически материализъм и история на философията. През 1944-1945 г. заедно с Добри Терпешев той урежда успешно няколко деликатни въпроса, свързани с изтеглянето на българските войски и администрация от Беломорска Тракия, и формира фронт срещу опитите  на германските войски да нахлуят обратно в България.

Избраните съчинения на Гановски в 5 тома

 

През 1949 – 1952 година Гановски е председател на Комитета за наука, изкуство и култура с ранг на министър в правителството на Васил Коларов и в правителството на Вълко Червенков. Той е и председател на Съюза на народните читалища (1950 – 1957). През 1952 година Сава Гановски става академик и член на Президиума на БАН, от 1952 до 1956 година е секретар на Отделението за история, археология и философия, а през 1957 – 1959 година е заместник-председател на академията. След това е директор на Института по педагогика (1959 – 1967).

Сава Гановски е награден с 7 ордена "Георги Димитров"

 

Завежда отдел „Наука и образование“ при ЦК на БКП от 1953 до 1957 г. Член е на Централния комитет на БКП от 1954 до 1990 година. Народен представител от 1954 до 1990 година, той е председател на Народното събрание през 1965 – 1971 година. От 1977 до 1988 година е директор на Института по философия. Той е също председател на Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество (1959 – 1966), Българското философско дружество – от май 1968 г., Дружеството на психолозите в Република България – от 1969 г.

Академикът партизанин (вляво) доживя до 96-годишна възраст

 

През 1973 г. е избран за президент на Международната федерация на философските дружества, от 1978 г. е неин почетен председател и остава такъв до края на живота си. Депутат от V до IX народно събрание (1966 – 1990). Председател на V народно събрание (1966 – 1971). Дарява родната си къща в с. Кунино за организиране на исторически музей. Умира на 24 април 1993 година в София на 96-годишна възраст.

Снимката е направена в Ардино, където Гановски е избран за първият почетен гражданин на селището

 

Основните фундаментални трудове на академик Сава Гановски са: „Основни направления на философията“ (1934), „Що е живот“ (1935), „Педагогически албум“ (1936), „Великият учен Иван П. Павлов“ (1937), „Из философията на възраждането XVII в.“ (1938), „Основни закони на научната философия“ (1940), „Проблеми на възпитанието“ (1940), „Кратка история на философията от древността до най-ново време“ (1941), „Образованието в Съветския съюз“ (1945), „Обществено-икономическата формация и мирното съвместно съществуване“ (1962), „Фридрих Енгелс“ (1972) и др.

Полицейски заповеди за арест и обиск на проф. Гановски, рапорти и донесения на полицейски агенти за неговото следене

 

Сава Гановски е носител на много различни отличия и звания: орден „Народна свобода 1941 – 1944“ II ст. и I ст. (1945, 1946), орден „9 септември 1944“ II ст. (1946), орден „За гражданска заслуга“ (1946), „Орден на труда“ – златен (1949), Димитровска награда, I ст. (1950), орден „Кирил и Методий“ първа степен (1956 и 1963), „Народен деятел е на науката“ (1963) и „Герой на социалистическия труд“ (1963), „Герой на Народна република България“ (1967), 7 ордена „Георги Димитров“ (1957, 1959, 1963, 1967, 1972, 1977 и 1987), Юбилеен ленинов медал (1970), Румънският орден „Тудор Владимиреску“ I ст. (1971), орден „Октомврийска революция“ (1977), орден „Дружба между народите“ и др.

Син на Сава Гановски е известният учен и дипломат проф. Владимир Гановски.

Протокол от полицейски разпит на Сава Гановски

 

Животът на Сава Гановски е свързан с родопското градче Ардино. Във връзка с това в архива на местния Обществен съвет за закрила на културното наследство на Ардино се пазят следните данни за академика: „Заради антивоенните и прогресивните си позиции през 1924 г. в продължение на 8 месеца Сава Гановски е бил интерниран в Ардино. През това време се строи местната църква и той взима участие в нейното изграждане. През 1984 г., по случай 60 години от интернирането му в родопския град, Общинският съвет обявява акад. Сава Гановски за първия „Почетен гражданин на Ардино“. Акад. Сава Гановски посещава Ардино и през следващата 1985 г. и участва в тържество по случай откриването на новата учебна година в тогавашното ЕСПУ „Г. Димитров” /днес средното училище „В. Левски”/. Акад. Сава Гановски е оказвал подкрепа на общинското ръководство при решаването на редица проблеми на общината, зависещи от централни ръководни органи. Има личен принос за включването на община Ардино в обсега на министерско постановление, даващо предимства на определени общини при заплащане труда на учителите. През тези години е народен представител от друг избирателен район, но общинското ръководство го считаше за наш народен представител. Акад. Сава Гановски е обявен за почетен гражданин и на Враца през 1977 година по случай 80 години от рождението му. В личния си живот Сава Гановски е бил известен със своята пословична скромност и порядъчност.“

Сава Гановски е кавалер на румънския орден "Тудор Владимиреску"

  

Интересни подробности от биографията на акадеемика партизанин разказва  проф. Любен Десев: „Които познават добре акад. Сава Гановски, пазят в паметта си с нищо незаличими спомени за този човек с величествена осанка и благородство в характера, изявявано в поведението и общуването му с хората. Въпреки че отрано му лепват квалификацията “червения професор”, той е еднакво внимателен и чувствителен, еднакво отзивчив и човечен и към червени, и към нечервени. Напълно заслужено получава приживе толкова много отличия, колкото едва ли друг български учен и общественик е получил...

Юбилеен сборник за 90-годишнината на академика

 

Преди няколко дена споделих с мой близък възрастен журналист, с когото навремето сме следвали заедно във Философско-историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, че подготвям материал за Сава Гановски. “Той е величие от социализма” - с нотка на скептицизъм вметна старият ми приятел.

По повод “социалистическото величие” накратко представям два истински случая, непосредствено свързани с него и характеризиращи го като скромен, същевременно широко скроен човек, не страдащ и неограничаван в съзнанието и в поведението си от  политически или класови стереотипи. Първият случай е отпреди половин век. Тогава на бул. “Дондуков” (близо до пресечката с бул. ”В. Левски”) имаше шкембеджийница. Младият икономист Николай Бърдарски, с когото бяхме в дружески отношения, влиза в заведението да хапне една шкембе чорба. Забелязва, че на една маса седи и се храни акад. Сава Гановски. Силно впечатление му прави, че накрая, след като свършил с яденето, академикът си взема купичката, приборите и ги връща на определеното за целта място. А имало жена, която прибирала и почиствала масите. ..

 

Разменени писма между полицията, прокуратурата и проф. Гановски по време на престоя му в концлагера "Гонда вода", отнасящи се до влошеното му здравословно състояние

 

Вторият случай е вече след 1989 г. Тук главен герой е физикът Васил Метев - висококомпетентен, отличен специалист по методика на обучението по физика, с когото бяхме близки от съвместната ни работа в Научноизследователския институт по образованието. Та кандидатства Метев за професор по споменатата по-горе специалност. Документите му с приложени към тях научни трудове са във Висшата атестационна комисия (ВАК) към МС. Разглеждат ги на първа инстанция във ВАК - в комисията. Когато едно “тъмносиньо величие” открива върху титулната страница на един труд, написан от Метев, автограф с благодарност на акад. С. Гановски, удря книгата в пода с думите: “Тоя комуняга!”. И кандидатът пропада. На наложила се впоследствие среща със синия лидер Метев му обяснява: “Първо, никога не съм бил член на БКП; второ, преди 9 септември 1944 г. баща ми е бил сред дванайсетте най-богати българи; трето, ако напиша нова книга, пак ще подаря с благодарност на акад. Гановски, защото този човек ме е спасявал три пъти в живота - първи път, при постъпване на работа, когато по негово настояване, с три препоръки от активни борци против фашизма, бях приет на работа в Педагогическия институт при БАН; втори път, по време на събитията в Унгария през 1956 г., и трети път, малко по-късно, във връзка с визи и пътуването с майка ми до роднини в Швейцария и Белгия”. Оглавяващото комисията към ВАК “демократично величие”, малко гузно и смутено от поднесената му информация, задава въпроса: “Така ли е?”. Твърдо и категорично му отвръща Метев: “Така е!”. После физикът методик минава успешно през посинелия ВАК, вкл. през втората му и последна инстанция - Президиума, гдето го избират и окончателно утвърждават за професор.“

Гановски е народен представител от 1954 до 1990 година, а е председател на Народното събрание през 1965 – 1971 година

 

Ето какво пише за Сава Гановски генерал Иван Иванов, председател на фондацията на името на академика: „Сава Гановски още на 5 години тръгва на училище. В VI клас пише първия си реферат “Социални и психологически корени на лъжата”. Защитава тезата, че който лъже, той и краде. След 17-ата си година вече организира и ръководи нелегални марксистки кръжоци... Където и да се намира след това - в родината си, в Германия, в СССР, младият учен и комунист легално и нелегално се бори за развитие на марксистко-ленинската философия и свързването й с революционната практика. Заради своите убеждения и активна обществено-политическа дейност е преследван от властите, интерниран и затварян. През пролетта на 1944 г. поема пътя към Балкана и се включва в партизанския отряд “Георги Бенковски” заедно с още 17 свои съселяни. Вестта, че и професор Гановски е станал партизанин и че е “извел цялото си родно село в планината”, бързо се разпространява в цяла България и извън пределите й (съобщава я и Радио Лондон)... След 10 ноември 1989 г. журналисти го притесняват с въпроси от типа “На колко места сте работел?”; “Колко лева сте получавал” и други подобни. А академикът не получава нито стотинка хонорар от официоза вестник “Работническо дело”, в който често са помествани негови материали... Дарява къщата в родното си село за музей. Остава да живее с добрите си дела, с творчеството си, с чувството си за хумор и с хубавите спомени на хората за него. „

 

(Следва)

 

В следващата част от поредицата четете:

Партизанинът Нано Лалов от врачанското село Струпец след 9 септември 1944 г. завършва Минен институт в СССР и става началник на рудник в Перник