nabore.bg

Червенобрежкият партизански отряд „Георги Бенковски“ действа в околностите на Червен бряг и Бяла Слатина

(Продължение)

Партизанският отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг) е подразделение на Единадесета плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941 – 1944). Действа в околностите на Червен бряг и Бяла Слатина. През есента на 1941 г. в района на Червен бряг излизат първите партизани: Григор Вълев, Петко Кръстев и Тома Стефанов. Изграждат се и първите бойни групи. В началото на 1942 г. излизат нови партизани и се сформира Червенобрежка партизански чета. Провежда акции по жп линията Телиш – Роман, София – Варна, изгорен е германски склад на гара Червен бряг.

На 22 август 1943 г. на партизанска среща в „Дреновица“ (рид) пред землянката на Сухашката чета – „Челковица“ над с. Бресте се създава Червенобрежкия партизански отряд от три чети: Сухашка, Добревска и Тодорищка чета. Командир на отряда е Нецо Гарвански (Върбан), политически комисар Григор Вълев (Камен), началник-щаб Мишо Коцев. Командир на втора чета е Никола Милчев Нешев Соколов от с. Гложене (Тетевен).

Край село Бресте е създаден отрядът

През април 1944 г. на партизанска среща в с. Стояновци отрядът е наименуван партизански отряд „Георги Бенковски“. Формиран е в две чети: планинска и полска чета. Направени са промени в командването, заместник командир става Минко Ралчовски (Елен), политически комисар - Тома Стефанов (Владо), а началник-щаб - Васил Симеонов (Чавдар). От май 1944 г. полската чета след попълване с нови бойци прераства в партизански отряд „Дядо Вълко“. За периода 1941 – 1944 г. общия състав на партизанския отряд „Георги Бенковски“ е 131 бойци.

Провежда акции по жп линията София-Варна, превземат с. Дъбен, с. Добревци, с. Орешене и с. Стояновци. След раняването на Нецо Гарвански (Върбан), командир на отряда е д-р Стоян Стоянов (Божо). Трета чета на 26 юни 1944 г. води тежката Брусенска битка, в която загиват 19 партизани. Провеждат се акции в околностите на Златна Панега, с. Радовене, с. Торос, с. Славщица и с. Пещерна. На 9 септември 1944 г. отрядът овладява и установява властта на ОФ в гр. Червен бряг, с. Румянцево и с. Торос. На 11 септември влиза в Плевен.

Паметникът за Брусенската битка на партизаните

Добре е да се цитира и статията на Емилия Лазарова „Антифашистката съпротива в  региона на Червен бряг от  ХI ВОЗ“. В нея се разказва: „В Червенобрежкия район първи във въоръжената нелегална борба  след 22 юни 1941 г. се включват наскоро излезлият от затвора Пеко Таков и ремсовият ръководител Григор Вълев. Пеко Таков отново поема ръководството на Червенобрежката окръжна партийна организация, отново започват апостолските му обиколки от Дунав до Балкана. Създават се бойни групи, които през 1941-1942 г. провеждат редица смели акции, особено по жп линията. Провеждат се многобройни партизански акции. Установява се тясно взаимодействие със земеделци и социалдемократи и се изграждат ОФ комитети. С особена активност в саботажите по жп линията София—Варна се отличават членовете на ОК на РМС Петко Кръстев и Мако Даков, Михаил Лазаров. Бойни групи в района палят и унищожават жито, вълна, хранителни продукти, провизии, предназначени за Източния фронт. Освен изявените местни дейци: Пеко Таков, Васил Батов, Лалка Батова, Мако Даков, Григор Вълев, Вълчо Химирски, Нецо Гарвански, Мишо Коцев, Тано Цолов, Михаил Лазаров, Венелин Андонов, постепенно в Червен бряг и в района идват и други образовани и вече с биографии антифашисти — легендарният Стоян Едрев, Тома Стефанов — студент, осъден вече на смърт, Вълка Горанова, Петко Патарински и много други. През лятото на 1943 г. на територията на Плевенски и Червенобрежки партиен окръг се изгражда ХI въстаническа оперативна зона (ВОЗ) с ръководство:  командир Пело Пеловски — секретар на Плевенския ОК на партията, политкомисар  Пеко Таков — секретар на ОК на партията, началник щаб — Стоян Едрев, и военен инструктор на щаба Петко Патарински.

ХI ВОЗ се дели на три района, като Червен бряг е център на трети въстанически район, чийто командир е секретарят на ОК на партията Пеко Таков, зам.- командир е Пешо Шиновски, политкомисар — Вълка Горанова, секретар на Червенобрежкия градски комитет на партията е Милан Лазаров. Първите бойни групи в района прерастват в партизански чети и се създават условия за сформиране на партизански отряди. През октомври 1943 г. се създава партизански отряд  „Георги Бенковски“ с командир Нецо Гарвански и политкомисар Тома Стефанов. По това време се формира и вторият партизански отряд в Червенобрежки район — полският отряд от четата в с. Сухаче с командир Вълчо Химирски и политкомисар Мишо Коцев, който след гибелта на Дядо Вълко приема неговото име. Една от най-светлите личности по време на въоръжената борба в Червенобрежкия въстанически район, обичан от всички, е Стоян Едрев — един от организаторите и ръководителите на партизанската борба в Плевенския край, учител,  завършил специалност педагогика в Софийския университет, журналист, човек с необикновен дух, съзнание и физика, безумно смел и жертвоготовен. Едновременно с това, както често разказва Трифон Лазаров, е „изключително човечен, добър и всеотдаен, прекрасен другар, приятел и същински брат с всекиго — партизанин или ятак“. Стоян Едрев, по думите на Пеко Таков, още от началото на 1942 г. като нелегален и партизански командир „воюва смело, мъдро, безпощадно, завладява сърцата на трудещите се, сплотява около себе си младите борци, увлича ги в борбата, така както това правеше Левски в този край“.

Партизаните от Червенобрежкия отряд, които за жертви от битката при Брусен

Години наред от Стара планина до Дунав се разказва за легендарните му  подвизи по време на битката при с. Радювене, когато сам срещу хиляди полицаи, войска и жандармерия успява да се преоблече с дрехите на убит от него развилнял се полицейски началник и между гъстия кордон, който го обгражда през майската нощ на 1943 г., решава битката в своя полза. На другата сутрин властите нареждат да се изсече гората, за да бъде намерен Стоян Едрев, но той е неуловим. Драматична и неравна е и битката му през март 1944 г. в снеговития Лесидренски балкан заедно с Борис Попов и Петко Кунин. Но фатално е последното му тежко сражение в Беглеж, където загива.

Другата яташка база на партизаните е околностите на село Сухаче, в местността Голия връх

На 2 април 1944 г. в българската антифашистка съпротива и по-точно в Червенобрежкия въстанически оперативен район става събитие, което силно впечатлява България и Европа. Популярният по това време философ, педагог, известен като Червения професор Сава Гановски (офицер от запаса), който от юношеските си години е свързан с борбите на трудовите хора и на социалистическото движение в Червен бряг, с голямо влияние над местната интелигенция, става партизанин заедно с още 18 свои земляци от с Кунино. Това има важно значение за мобилизиране на демократичните антифашистки сили в България. Новината се разнася като мълния и внася смут сред управляващите. Сред народа се говори, че щом професори вече излизат партизани, преброени са дните на фашистката власт в България. А радио „Лондон“ в продължение на три дни предава сензацията от България. Примерът на Червения професор е последван от още 18 партизани от с. Торос и 17 от с. Гложене.

Радио „Лондон“ в продължение на три дни предава сензацията от България – при партизаните е преминал „червеният професор“ Сава Гановски

И като партизанин Сава Гановски продължава да пише статии, отпечатвани в окръжния бюлетин, в които формулира общонационалните и патриотичните задачи пред антифашистките сили, обръща се с 50 писма към министри, народни представители, професори и др., в които открито заявява, че Германия скоро ще бъде победена, а българите, за да се спасят от нова национална катастрофа, трябва да обединят демократичните сили в страната. В тези писма той призовава да се спре преследването и избиването на партизани и ятаци, разяснява патриотичния и спасителния характер на Програмата на Отечествения фронт (ОФ). С богатия си опит и многостранни познания Сава Гановски е и незаменим съветник на ръководството, морална опора при тежките дни след гибелта на партизани и ятаци от Червенобрежкия партизански район.

В летописите на партизанската борба паметни остават партизанските акции на отряд „Георги Бенковски“ в селата Добревци, Орешене, Дъбен, Радовене. Драматична е акцията в с. Струпен (Лазарово), при която  партизаните от полския отряд се снабдяват със 17 пушки, с много боеприпаси. Но тук тежко е ранен членът на ОК на РМС, младият студент-лесовъд Мако Даков. За неговото спасяване и оцеляване полагат невероятни грижи другарите му партизани, особено Вълка Горанова, д-р Петър Вутов, ятакът Трифон Лазаров. Благодарение на верния усет и преценка за хората на Васил Батов се създават яташки бази за партизаните и нелегалните в района. За тях, ятаците, с особена сърдечност, благодарност, с дълбоко човешко чувство разказват всички партизани. Домът на Трифон Лазаров, където е направено и скривалище, е основната база на ХI ВОЗ, ОК на партията и на РМС. В това „сигурно убежище отсядат ръководствата на партизанските отряди „Г. Бенковски“ и  „Дядо Вълко“, пълномощници на ЦК, партизани, провеждат се срещи, заседания, издава се бюлетин. Тук се лекуват Мако Даков, Митка Гръбчева, Стоян Едрев, Сава Гановски, Борис Попов и др.“

По традиция от едно време футболния клуб на Червен бряг се нарича "Партизанин"

Другата важна яташка база е в с. Сухаче, в местността Голия връх, под кошарата на верния до смърт сдружен земеделец дядо Вълко, който със съпругата си загива на 7 юни 1944 г., а с тях още Яна Митова и дъщеря й Елена от с. Горник, Райна Спасова от с. Лепица, Йордан Каменополски, Юсин Мусов, Митко Лаков, Йордан Йотов и др. А само дни преди това, през май 1944 г., до с. Лепица загиват Иван Христов от Реселец (член на БОНСС, студент в Софийския университет), Лазар Митов и Димитър Цонев от с. Струпен (Лазарово). Мрежата от ятаци в Червен бряг и района включва още семействата на ветерана на партията Бато Нешков, на Дилко Ценков, Дончо Лазаров, Милан Лазаров, Дучко Йотков, Георги Стоименов, Минко Павлов, Пашко Патов, Кирчо Димитров и др. Особен принос и жертвоготовност в годините на антифашистката борба проявяват българите – македонски преселници в Червен бряг.

При победоносното настъпление на Съветската армия на Балканите в началото на септември 1944 г. ръководството на българската съпротива дава нареждане въоръжените отряди да се подготвят за въстание. На 7 и 8 септември последователно в местността Чутурилец и Петровското край Червен бряг се провежда т.нар. Червенобрежко Оборище — срещи и разисквания на ръководството на Червенобрежкия въстанически район и на ОК на партията, на които се разработва план за завземането на властта в района. На 9 септември двата червенобрежки отряда – „Г. Бенковски“ и „Дядо Вълко“, завземат властта в Червен бряг и в селищата на района. 9 септември не настъпва безметежно в Червен бряг, градът дава последната си жертва в борбата срещу фашизма на 8 септември — на гарата е убит Милан В. Милев от с. Лепица.“

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Партизанинът Дако Даковски след 9 септември 1944 г. е известен киносценарист, режисьор и актьор