nabore.bg

Генерал Борис Карамфилов става заместник министър на отбраната и ръководи строежа на НДК

Генерал-полковник Борис Карамфилов

(Продължение)

Сред бойците на отряда „Анещи Узунов“ четем името и на Борис Димитров Карамфилов. След народната победа на 9 септември 1944 г. той е офицер, израства до генерал-полковник.

Роден е на 22 или 26 юни 1922 година в Скребатно. Става член на РМС от 1940 година, а на БКП от 1944 година. Основно образование завършва в родното си село, а средното - в Гоце Делчев. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война. Интерниран е в лагера Белене (1943). След това поема по пътеките на партизанската борба в отряда „Анещи Узунов“.

Борис Карамфилов като млад офицер

Служи в Българската армия от 1944 г. Последователно е командир на рота, помощник-командир на дружина, заместник-командир по политическата част на дружина, командир на батальон, на бригада и дивизия. Борис Карамфилов завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ (1953) и Военната академия на Генералния щаб на СССР (1966). След това е командир на 7-а мотострелкова дивизия (1966 – 1972), на Първа армия (1972 – 1980) и началник на Столичния гарнизон.

Военната академия на Генералния щаб на СССР, която е завършил генерал Карамфилов

В периода 30 септември 1959 – 20 август 1964 г. е началник на Военното училище. От 26 октомври 1955 г. е полковник, а от 1961 г. е генерал-майор. Става и кандидат (доктор) на военните науки (1969). През март 1973 г. като командир на Първа армия ръководи потушаването на бунта на помаците в Благоевграски окръг, които правят опит да създадат сепаратистко движение след като ЦК на БКП приема решение за преименуването на техните мохамедански имена с християнски български.

Няколко години Борис Карамфилов е началник на Военното училище във Велико Търново (днес Национален военен университет "Васил Левски")

От 1981 до 1989 г. Борис Карамфилов е заместник-министър на народната отбрана. В това си качество ген. Борис Карамфилов е член на Комисията за земята при Министерство на земеделието и горите 1986 – 1989 г., и зам.председател на Националния съвет по водите към Министерство на земеделието и горите 1986 – 1990 г. както и зам.председател на Правителствената комисия по въоръженията и продоволствията при МС 1987 – 1989 г. Член е на ЦК на БКП от 1986 година, както и народен представител в VII, VIII и IX народни събрания. Член е на комисията по духовни ценности в VII народно събрание и на Комисията за опазване и възпроизводство на природната среда в IX народно събрание. Ръководи строежа на Националния дворец на културата. Генерал Карамфилов е награждаван с орден „Народна свобода“ – II ст. (1948), орден „Червено знаме“ (1954), орден „9 септември 1944“ – I ст. с мечове (1959), съветски орден „Отечествена война“ – II ст. (1969), орден „Народна република България“ – II ст. (1972), I ст. (1974), орден „Георги Димитров“ (1982). Получава и почетното звание „Герой на социалистическия труд“ (с указ № 2982 от 24 декември 1981).

Правителството възлага на бившия партизанин да ръководи строителството на НДК

Войниците и офицерите от частите, командвани от генерал Карамфилов га наричаха фамилиарно Карамфил паша. Журналистът Димитър Копривленски в свой очерк разказва още интересни детайли от живота на генерала:

„- Бамбарски, знаеш ли какво казват македонците?

- Съвсем не.

- Където си седнал, там стой!

Станах неволен свидетел на телефонен разговор между командващия Първа армия ген.-лейтенант Борис Карамфилов и началника на артилерията на Благоевградската 3-а дивизия полк. Йордан Бамбарски. Разказвам го, за да покажа стила и характера на един от най-авторитетните от висшето ръководство на армията, генерал-полковник Борис Карамфилов. Без предисловие, лаконично, по военному, с респект. Нещо, към което всички се стремят, но на малцина се отдава. В това отношение македонецът от Родопите ген. Карамфилов със сигурност бе еталон. Не много, но мургав, не мълчаливец, но скъп на приказки...

Този път обаче срещу него бе пълното му отражение. Много по-късно, поне за мен, всичко стана ясно. Полк. Бамбарски уставно отговори:

- Слушам!

Друго между тези два остри камъка не бе възможно. Но старшина Васил Андонов от Секретната секция сетне ми "светна". Полк. Бамбарски му дава своя рапорт: "Моля да бъда освободен от военна служба. Не желая никой да беседва с мен. Ако молбата ми не бъде удовлетворена, ще отнеса въпроса до Държавния съвет".

Лесно е за запомняне. Но с поръката, никому нито дума за рапорта. До уволнението. Както е речено: "Каквото повикало - такова се обадило". Пред мен стана сблъсъкът на двама достойни военни...

Вече четвърт век в сполетялата ни демокрация се злослови по адрес на отминалите т.нар. тоталитарни години. Такова впечатление натрапват угодничещи на властта и силните на деня платени медии и набедени журналисти. Хиляди мъже на България обаче знаят, срещали са лично по гарнизони, учения и походи ген.-полк. Борис Карамфилов. Ето ви думите на само един от тях, редник Георги Ценов Георгиев от Етрополе, служил в Ямболската 7-а мотострелкова дивизия през 1967-1968 г., когато командир на дивизията е ген. Карамфилов:

- Оттогава изминаха над четири и половина десетилетия. Побеляха ми косите и ми казват "дядо". Но ако и сега ми дадат 82-мм противотанково оръдие Б-10, ще стрелям без грешка.

Легенди се носят за тази най-добре комплектована, въоръжена и подготвена дивизия в Българската народна армия. Тук службата е най-тежка. Както за войниците, така и за офицерите. И цели шест години, от 1966 до 1972 г., неин командир е ген.-майор Карамфилов. Генералското си звание той получава през 1961 г., когато в продължение на пет години е началник на Висшето народно военно училище "В. Левски" във Велико Търново. И сякаш се налага едно правило - каквато и длъжност да е заемал, той най-дълго време я изпълнява. При отбелязването на 90-годишнината от създаването на Първа армия, в музея й, пред ген. Гено Генов (Ватагин), ген. Ангел Ангелов и др., ген. Карамфилов споделя: "Аз съм най-дълго командващият Първа армия". Красиви приказки, разказвани от човек на човек, са легендите. Доукрасявани, допълвани, най-често измисляни и с много нюанси... Но винаги с много обич и гордост. Ето само една за Карамфил паша, както войниците и местните хора, а сигурно и от другата страна на браздата, наричат командира на 7-а дивизия.

Преоблечени в турски военни униформи, десетина души в тъмна доба, вдигат "под тревога" турската пехотна дивизия, противостояща на нашата Седма, дават необходимите заповеди и разпореждания и когато всичко се задвижва и тръгва към указаните райони, нашите, както са си на конете, просто... изчезват. Едва тогаз турците се усещат. При тях "на гости" е бил демоничният Карамфил паша. Друг това не го може! Оттогава му излиза и името, с което се прочува в цялата Българска народна армия - Генерал Карамфил паша!

По време на учение - първият отляво е командващият Първа армия генерал Борис Карамфилов

И ако тази история за някои звучи фантастично, чиста истина си е друга - от всеки видяна и знайна: след края на поредното учение със стрелби всички се обръщат фронтално на юг и залпово изстрелват във въздуха останалите боеприпаси. И това е елемент от патриотизма, основно направление на защитата на родното огнище и Родината! Такава е уставната демокрация в казармата.

И понеже започнахме с биографията му. Генерал Борис Карамфилов е роден на 21 юли 1922 г. в гоце-делчевското с. Скребатно, току до река Места, но от страната на Родопите. Там, където, както казват, са най-подходящи условията за израстване на добри хора. И преди да стигне 20, става член на РМС, докато учи в гимназията в Гоце Делчев, която завършва през 1942 г. Но още в края на първата му година като войник в артилерийския полк в Пловдив, на 23 юли 1943 г., е арестуван и изпратен в концлагер. Едва дочаква да бъде пуснат и се присъединява към партизанския отряд "Анещи Узунов". След 9 септември 1944 г. по решение на Околийския комитет на партията с чин "капитан" е назначен за командир на рота в местното поделение. Така го завърта армейската мелница. За по една година става помощник-командир на дружина и на полк, завършва Военното училище, командир е на самостоятелна дружина в Петрич и в Школата за запасни офицери в София (юни 1950 - октомври 1951 г.). Не пропуска нито едно стъпало. Завършва и пълния курс на Военната академия, след което е зам.-командир на Гвардейската дивизия в София и командир на дивизията в гр. Станке Димитров (дн. Дупница). И дочаква началото на ямболския си "пашалък". От 25 април 1956 г. започва изграждането на картечно-артилерийската Уровска бригада в Елхово, чийто командир повече от три години е полк. Борис Карамфилов.

Седма мотострелкова дивизия в Ямбол, командвана от генерал Борис Карамфилов, за 27 минути стигаше турската граница

...А ето го сега и свидетелството как армията спасява страната. По едно време става ясно, че строителството на Народния дворец на културата сериозно закъснява. И за да спасява сроковете, като общ ръководител и отговорник на строежа е повикан най-надеждният, вече осма година командващ Първа армия, доказалият се ген.-лейт. Борис Карамфилов. И тук всичко е пред очите на България. Войник от поделението в Благоевград, изпратен да работи на НДК като шофьор, се връща в Батареята за управление и сияещ разказва:

- Генерал Карамфилов ме награди с два дни домашен отпуск! Защото направих два курса повече. А който направи един курс по-малко, ще работи десет дни повече!

На това му се вика "да набараш дамара". Други десетки военнослужещи са наградени с медали. В края на 1980 г. генералът, справил се достойно със задачата си "строител на НДК", е назначен за първи зам.-командващ Сухопътните войски. А от 1981 г. вече е зам.-министър на отбраната, като му е присвоено и следващото звание - "генерал-полковник". Това е и най-високото стъпало в бляскавата му и нелесна военна кариера. Остават му още само пет години военна служба. За да ги "навърти" почти 43. В общо 88-годишния си жизнен път... По собствено желание през април 1987 г. излиза в пенсия. След промените през 1989 г. е сред инициаторите за възстановяване на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и участник в ръководството му.“

А ето и споменът за генерал Карамфилов от Тодор Рачев, бивш преподавател и началник-катедра “Висша математика”, ВНВУ “В. Левски”: „Аз бях 40 г. преподавател във Военното училище, работих с 10 началници, за всички съм говорил и ще говоря с уважение, но за ген. Карамфилов и ген. Станимиров мога да говоря само с възхищение и респект. Ген. Борис Карамфилов по време на неговата служба като началник на ВНВУ “Васил Левски” от 30.09.1959 г. до 20.08.1964 г. не беше просто началник, той беше ръководител от един нов, съвършен тип. Времето на неговото назначаване за началник беше белязано с две важни събития с историческо значение – размразяване на студената война и навлизане във всички области на живота на научно-техническия прогрес. На тези две събития, той реагира по най-бърз начин, направи два съществени извода. Първо – при новите условия се изменят рязко задачите на армията и оттук изискванията към подготовката на командни кадри. Второ – необходима е незабавна промяна на системата на обучение на курсантите с оглед на предстоящите задачи. Тези изводи бяха направени и от главното командване и затова се премина от тригодишен курс на обучение към петгодишен, с цел бъдещите командири да имат висше военно образование и висше гражданско образование (предимно инженерно). За изпълнението на тези задачи ген. Карамфилов прояви изключителна мъдрост и невероятни организационни качества.

Генерал-полковникът бил носител на съветския орден "Отечественная война" 

Със своя авторитет той успя да изтегли от частите най-добрите командири, които да отговарят за организацията на учебния процес и бойната подготовка. Успя да привлече млади и целеустремени преподаватели. Но неговата най-голяма заслуга се състои в това, че той разбра решаващата роля на фундаменталната подготовка, че безвъзвратно е отминало времето, когато на армията се гледаше като на пушечно месо и че е дошъл нов етап. Време, в което научно-техническият прогрес влиза много бързо във въоръжението на войските, че идва времето на високоточните оръжия, а това изисква нови методи за ръководството и управление. Провеждането на висококачествен учебен процес изискваше кабинети и лаборатории, но може би най-важното беше необходимостта да се изградят нов вид взаимоотношения между преподаватели, командири и курсанти. В една институция като армията, където цялата власт е съсредоточена в ръцете на командира, да се осмисли, че във ВВУЗ решаваща е ролята на преподавателите – това е цяло събитие с революционно значение във военното образование. Програмното осигуряване на учебния процес беше осъществено на базата на програмите на гражданските ВУЗ. Ген. Карамфилов обръщаше особено внимание на ръководството, управлението и осигуряването на учебния процес чрез системен контрол и помощ. Той лично посещаваше занятията на преподавателите, за да добие преки впечатления дали курсантите са осигурени с материали, време за подготовка и почивка, нуждаят ли се от помощ, но не оценка за качеството на преподаване и в същото време не оставаше като страничен наблюдател. Той беше се договорил с ректорите на гражданските ВУЗ и те изпращаха ежемесечно най-авторитетните си специалисти да посещават преподавателите, за да им оказват методическа помощ и оценка на знанията.

В ямболския гарнизон офицери и войници наричали командира си Карамфил паша

Аз бях изненадан от неговата интуиция да ръководи учебния процес. На едно съвещание направи следното предложение. Тъй като учебниците са написани за граждански учебни заведения, там се осъществяват междупредметни връзки за граждански ВУЗ, сметна за целесъобразно да се потърсят междупредметни връзки при нашите условия с цел да се повиши интересът на слушателите към програмния материал, пък може да се открие поле и за научно търсене на някой преподавател във военното дело. Това негово виждане аз го запомних и след години се насочих към моделиране динамиката на бойните действия. Бих могъл също много качества да посоча за ген. Карамфилов, но не бива да пропусна следното: неговият начин на говорене – кратко, точно, ясно и доказателствено поставяне на въпросите. Неговата стегнатост, строева осанка и в същото време толкова земен и човечен. Той беше еталон и любимец на целия личен състав. Беше истинско удоволствие, чест и гордост да работиш под ръководството на такъв човек, от който научих толкова много неща, затова съм се отнасял към него с респект и почитание.

Не е нужно да пиша как курсантите го приемаха като началник. По какъвто и начин да го опиша, ще бъде непълно, неточно, с една дума – те просто го боготворяха. Той можеше спокойно да ги поведе на война и без да се обръща назад, да бъде абсолютно сигурен, че те неотклонно го следват. Затова всеки курсант с гордост казва – мой началник беше ген. Карамфилов. Неслучайно голямата част от курсантите, поели трудния път на командира, го носят в сърцето си и неотклонно следват неговия път. Ген. Карамфилов също има право да се гордее със своите курсанти.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Червенобрежки партизански отряд „Георги Бенковски“ действа в околностите на Червен бряг и Бяла Слатина