nabore.bg

Костадин Кюлюмов от отряда "Анещи Узунов" става един от сценаристите на ТВ сериала "Ние сме на всеки километър"

Писателят партизанин Костадин Кюлюмов в студиото на ТВ предаването "Всяка неделя"

(Продължение)

Особено е популярен е партизанинът от отдяд „Анещи Узунов“ Костадин Кюлюмов. Популярността идва като писател и сценарист в киното след 9 септември 1944 г. Кюлюмов е роден на 19 ноември 1925 година в село Гайтаниново, Неврокопско, в средно заможно семейство, като има двама братя и две сестри. Баща му членува във Вътрешната македонска революционна организация, но не е активен и през 40-те години сътрудничи на комунистите. След като завършва прогимназия в родното си село, Костадин Кюлюмов постъпва в Неврокопската гимназия, където през 1941 година става член на Работническия младежки съюз (РМС). В края на 1943 година е арестуван и, макар че 75 дни по-късно е оправдан в съда, е изключен от всички гимназии в страната. На 3 юли 1944 година става партизанин в отряда „Анещи Узунов“. Няколко седмици по-късно се включва с в района на Неврокоп в образуваната от партизанския отряд „гвардейска дружина“ в състава на армията. През декември 1944 година е изпратен в Школата за запасни офицери, а след завършването ѝ е помощник-командир на взвод във Военното училище. През 1945 година става член на Българската комунистическа партия (БКП).

През 1972 г. бившият партизанин е назначен за заместник-началник на Висшата специална школа "Георги Димитров" към МВР

Костадин Кюлюмов се уволнява от армията през есента на 1946 година и оглавява градската организация на РМС в Неврокоп. На 1 февруари 1947 година е назначен в подразделението на Държавна сигурност в Горна Джумая, след което преминава двумесечен служебен курс. В края на годината пътува до Скопие във връзка с активното по това време сътрудничество между българската Държавна сигурност и югославското Управление за държавна сигурност – след началото на Съветско-югославския конфликт няколко месеца по-късно това пътуване става причина за подозрения в нелоялност и служебни проблеми за Кюлюмов. През 1950 година Кюлюмов е прехвърлен в София и назначен във военното контраразузнаване, където става началник на отделение в 05 отдел, отговорен за военновъздушните сили. През декември 1951 година по негова инициатива е върнат в централните органи на ДС, където смята, че може „да даде най-добра и качествена работа“. През юни 1952 година е прехвърлен като началник на отделение при кабинета на вътрешния министър, а през октомври е повишен заместник-началник на отдел в окръжното управление в Коларовград (Шумен). В служебните му характеристики там е критикуван от преките си ръководители за лоша дисциплина и самоизтъкване.

На 22 юли 1954 година Костадин Кюлюмов става началник на Околийското управление на Министерството на вътрешните работи (МВР) в Мадан. По това време брат му Никола емигрира в Гърция, което, заедно с по-ранното емигриране на зет му и посещението му в Скопие, става причина той да бъде отстранен от Държавна сигурност, като на 26 октомври 1954 година е назначен за началник на народната милиция в Пето районно управление в София. Въпреки опитите му да се върне в Държавна сигурност, това става едва на 1 септември 1956 година, след като брат му се е върнал доброволно от Гърция, като тогава Кюлюмов става и началник на Пето районно управление в столицата. На 28 октомври 1957 година е повишен в подполковник.

Като служител на Държавна сигурност Кюлюмов е подготвян от Първо управление (външното разузнаване) да бъде изпратен на работа в чужбина под прикритието на кореспондент на Българската телеграфна агенция. За тази цел през 1962 година е изпратен на стаж в БТА и преминава шестмесечен езиков курс

През август 1958 година Кюлюмов е изпратен в Съветския съюз, където преминава едногодишен служебен курс, като същевременно започва да следва право в Софийския университет.  На 1 ноември 1961 година е назначен в Първо управление (външно разузнаване) на Държавна сигурност с ранг на началник отдел с цел да бъде изпратен на работа в чужбина под прикритието на кореспондент на Българската телеграфна агенция (БТА). За тази цел през 1962 година е изпратен на стаж в БТА и преминава шестмесечен езиков курс. По това време издава в съавторство с Петър Лаловски повестта „Златният зъб“, по която съставя и сценарий за едноименен филм. На 27 ноември 1962 година Костадин Кюлюмов е повишен в полковник, а на 9 януари 1963 година е прехвърлен от разузнаването в Група за контрол и обобщаване опита на МВР (тъй като е публично известен като служител на министерството, което го прави непригоден за разузнавателна работа в чужбина).

Името на полковник Кюлюмов ще остане в историята на МВР и ДС като един от създателите на известното Шесто главно управление на Държавна сигурност

В Групата за контрол и обобщаване опита на МВР задачата на Костадин Кюлюмов е популяризирането на дейността на МВР в медиите, като с тази цел самият той пише статии, очерци и разкази, а други възлага на журналисти и писатели, организира поредици от телевизионни и радиопредавания. Координира кампанията около процеса за шпионаж срещу Иван-Асен Георгиев, пише сценарий за учебен филм по случая, а по-късно съставя и сценарий за базирания на събитията художествен филм „Опасен полет“. По това време става член на Съюза на българските писатели и Съюза на филмовите дейци. През януари 1966 година пътува в Западна Европа с писателя Андрей Гуляшки във връзка с преговори за възможно издаване и филмиране на романа му „Авакум Захов срещу 07“. През април същата година става началник отдел в Група за работа по въпросите на културата и изкуството в Държавна сигурност, а на 17 март 1967 година оглавява новосъздадения Отдел за пропаганда и борба с идеологическата диверсия.

Актьорите Иван Кондов и Ани Бакалова в кадър от телевизионния сериал "С пагоните на дявола" по сценарий на Костадин Кюлюмов.  

Друг кадър от сериала "С пагоните на дявола". На преден план са артистите Никола Анастасов и Любомир Кабакчиев

През този период Кюлюмов става един от сценаристите на успешния ТВ сериал от 1969 година „На всеки километър“. Той поддържа близки приятелски връзки с друг от сценаристите, Георги Марков, който по-късно емигрира. Кюлюмов изглежда е прототипът на полковник К., чиято история Марков разказва в един от своите „Задочни репортажи за България“. От 1 януари 1969 година Кюлюмов е първи заместник-началник на обособеното малко преди това Шесто управление на Държавна сигурност. По това време той получава широка известност с работата си по сценариите на двата сезона на сериала „На всеки километър“. Отстранен е от ръководството на Шесто управление през есента на 1972 година, изглежда при прочистването на ръководството на службата от хора, смятани за близки с бившия вътрешен министър Ангел Солаков.

От 1 октомври 1972 година Костадин Кюлюмов е заместник-началник на Висшата специална школа „Георги Димитров“ с ранг на първи заместник-началник на управление в Държавна сигурност. Малко след това той е наказан за дезертирането в чужбина на агент на негово подчинение, докато е работил в Шесто управление. По това време ръководството на МВР се опитва да го изпрати на работа в някое западноевропейско посолство, но това не се реализира. От 1980 година вътрешният министър Димитър Стоянов няколкократно се опитва да го пенсионира по възраст, но получава съгласието на Секретариата на БКП едва в края на 1988 година и Кюлюмов е освободен от Държавна сигурност на 1 април 1989 година. Още през 1990 година Кюлюмов публично критикува дейността на Държавна сигурност и особено на нейното Шесто управление, с което предизвиква недоволството на свои бивши колеги, като Антон Мусаков и Петър Стоянов. Костадин Кюлюмов умира на 6 март 1998 година. Сред богата му филмография може да се посочат филмите по негови сценарии „Златният зъб“ (1962), „С пагоните на дявола“ (5-сериен филм, 1967), „Опасен полет“ (1968), „На всеки километър“ (1969) – (в съавторство с Евгени Константинов, Павел Вежинов, Свобода Бъчварова, Георги Марков), „На всеки километър II“ (1971) – (в съавторство с Евгени Константинов, Павел Вежинов, Свобода Бъчварова) и „Кръвта остава“ (1979).

Живописен портрет на полковник Костадин Кюлюмов, собственост на съпругата му Мария Кюлюмова

Костадин Кюлюмов е награждаван с орден „За народна свобода 1941 – 1944“ II степен (1948), медал „За боева заслуга“ (1954), орден „Червено знаме“ (1957), медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (1969), медал „25 години МНО“ (1969), Димитровска награда (1971), орден „9 септември 1944“ I степен с мечове (1974), със званието „Заслужил деятел на културата“ (1981) и Вазовата награда за литература (1988).

В свой очерк за Костадин Кюлюмов в сайта Наборе.бг журналистът Валентин Бояджиев пише: „6-то управление на ДС е създадено от писател. Писателят Костадин Кюлюмов, познат с романите и сценариите си от 60-те и 70-те години е малкоизвестният създател на Шесто управление на Държавна сигурност. Като щатен офицер в Министерството на вътрешните работи Кюлюмов слага основите на тази структура, която години наред наблюдаваше и репресираше българската интелигенция. Писателят бе и първият формален шеф на управлението. В началото на 1990 г. в Съюза на българските писатели на ул. “Ангел Кънчев” 5 се състоя шумно събрание на пишещите братя. Официално това бе среща с новия министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев. На тази среща Кюлюмов даде такъв простор на собствената си фантазия, че някои писатели помислиха, че разказва нова серия от своя ТВ-сериал “На всеки километър”. По думите на очевидци на това събрание Кюлюмов се представил като пострадал от политическата полиция години наред.„

Сцена от телевизионния сериал "На всеки километър" с участието на Стефан Данаилов и Григор Вачков. Един от сценаристите на популярната поредица е Кюлюмов

В още едно свидетелство – в статия на Антон Манолов се разказва: “Костадин Кюлюмов не е просто име в списъка на сценаристите на най-легендарния български сериал. Той е фигура, която излиза отвъд сценария, отвъд екрана, отвъд времето. Роден в село Гайтаниново – кътче земя, което и днес помни, че планината не ражда дребни хора, Кюлюмов носеше в себе си особена кръв — кръвта на планинец, на разказвач, на човек, който не просто слуша тишината, а я превръща в слово.

От малък носел у себе си нуждата да разказва. И не каквото и да е. Неговото слово беше плътно, дъхтеше на бор, на барут и на човешка съдба. Не му трябваха много думи, за да каже много истина. Имаше онази хайтовска сила в речта – резлива, ясна, мъжка. Ала съдбата го хвърли първо в други редици – тези на пагона, на Държавна сигурност, на службата, където човек по-рядко държи перо и по-често оръжие или досие.

"Младостта на инспектора" бе една от популярните творби на писателя партизанин

Но дори там, сред доклади и агентурни донесения, Кюлюмов не заглуши гласа на писателя в себе си. Напротив – научи се да чете хората, да ги вижда под кожата им, да разбира мотивите им така, както само един писател може. А когато се появи идеята да се създаде сериал за борбата на новата власт с враговете ѝ, за ужаса на подмолната война и за героизма на онези „от вътрешното разузнаване“ – той беше готов. „На всеки километър“ не беше просто филм. То беше проект за митология. Народна митология на новото време. Идеята, името и основната драматургия — излязоха от неговия ум и от онзи дълбок, жив спомен за родината и враговете ѝ. Постави си задачата не просто да „предаде“ партийната истина, а да я разкаже като епопея. И успя. Заедно с Павел Вежинов, Георги Марков, Свобода Бъчварова и Евгени Константинов създадоха сериал, който по онова време спираше улиците. България не дишаше, когато в неделя вечер Гришо, Богдан Велински или Митко Бомбата се появяваха на екрана. Кюлюмов писа за герой, който не беше захаросан. Описа конфликт, който миришеше на истинска болка, на кървав избор. Той знаеше добре — битките не се водят само с автомати, а и с идеали, и с предателства, и с човешка мъка. А това, което вложи в сценария, бе не онова, което се „очакваше от него“, а онова, което той самият беше видял в живота. Точно затова сериалът не беше поръчкова агитка, а жив организъм. И когато дойде време за „втората част“, Кюлюмов вече усещаше как политическият вятър се сменя. Георги Марков напусна България, критичните тонове станаха опасни. А Кюлюмов — макар и неразжалван, беше тихо изваден от челните позиции. Творческа пенсия. Вече беше направил каквото трябваше — и беше платил. Но народът не забравя. Не забравя гласа, който говори като него. Не забравя думи, които не се правят на важни. И макар в днешно време да се говори за „пропаганда“, за „идеологически продукт“ — никой не може да отрече, че „На всеки километър“ остана в историята. Защото беше направен от хора, които знаеха как се разказва. А сред тях най-силен беше гласът на един мъж от Гайтаниново.

Една от книгите на трилогията "Яне" от Костадин Кюлюмов

Костадин Кюлюмов не написа роман за себе си. Но с делото си написа нещо по-трайно — една телевизионна сага, която надживя идеологии, системи и догми. И ако днес някой иска да разбере какво значи да „разказваш страната си“ — нека се върне към неговите думи. В предаването „Всяка неделя“ Костадин Кюлюмов не седеше като писател, а като планинец, слязъл от Гайтаниново, който носи в джоба си не тефтер, а истина, натъпкана между служебна тайна и човешка болка. Говореше с глас на човек, който не чете от лист, а помни от живот – живот на пагон, на перо и на вяра, че думата, веднъж изречена, трябва да тежи. В студиото не говореше, а дълбаеше – за героите си, за службата, за народа – без да се крие зад „художествената измислица“. И като Хайтов – не питаше дали ще му простят думите, а дали ще ги помнят. След смъртта на Костадин Кюлюмов през 1998 г. в медиите отекнаха както признания, така и спомени – често противоречиви. Едни го помнеха като талантлив писател и създател на „На всеки километър“, други – като офицер от Шесто управление на ДС, чийто интелект служеше и на перото, и на апарата на властта. Особено внимание привлича фактът, че в края на 80-те той публично критикува структурата на ДС, от която сам бе част. Това предизвиква реакция от бивши колеги, които го упрекват в „непостоянство“ и предателство към „органа“.

Романът "Смърт за надежда"

Най-колоритният медиен спомен идва от разказ на полк. Павлин Павлов, публикуван години по-късно: Кюлюмов, в хода на психологическа акция срещу предполагаем агент на ЦРУ, показал среден пръст – не на кого да е, а на Тодор Живков. Историята се разказва с удивление и респект, сякаш описва човек, който не се е побирал в рамките на система, дори когато е бил част от нея. В тези късни разкази той не е просто служител или сценарист – а личност с характер, талант и особен поглед към властта, който остава жив и след смъртта му.“

В своя статия във вестник „Българска армия“ журналистът Добромир Пелов пише за Кюлюмов: „Все пак сред многолюдния поменник на „творческите личности в Държавна сигурност“ за такъв може да се приеме полковник Костадин Кюлюмов. Един от създателите на Шесто управление, дългогодишен негов заместник-началник. Но в същото време няколко пъти уволняван и отстраняван от МВР. Първият път е, след като писателят Георги Марков емигрира. Името на Джери е заличено от надписите на сериала „На всеки километър“, а Кюлюмов, благодарение на когото Марков е сред сценаристите, буквално е изритан от ДС. Кюлюмов също е сценарист на сериала, както и на филма „Кръвта остава“ и „Опасен полет“. Името му личи и като сценарист на първия български сериал „С пагоните на дявола“. Автор е на десетки романи, беше член на СБП. След 10 ноември 1989 г. не написа и ред. За разлика от безбройните други „творци“ с ДС-пагони...“

Съпругата на бившия партизанин Мария Кюлюмова написа книга със спомени за него "Разговор със сърдития портрет"

В по-късни времена, когато Кюлюмов вече не беше между живите излязоха наяве интересни факти за него и младият историк Георги Първанов, който по-късно стана президент на България. Става дума за задочен конфликт на историческа основа в края на 80-те години между полковника писател от ДС и Първанов, който по-това е консултант на спецслужбата. Тема на конфликта е ролата на Яне Сандански в българската история. Кюлюмов вече е написал книгата си „Яне“ и от ДС са поискали Първанов да напише нещо като рецензия за историческата достоверност на този труд. Ето какво разказва за това в сайта Наборе.бг жуналистът Валентин Бояджиев :   

„През 80-те днешният президент люто критикувал трилогията за Яне Сандански на писателя Костадин Кюлюмов... Тогава младият историк Георги Първанов собственоръчно написва в автобиографията си предназначена за съответния отдел в ДС: „Периодично съм изнасял лекции в културния дом "Вл, Поптомов" - за отношението на Д. Благоев към македонския въпрос (1986), за живота и дейността на Васил Главннов и Никола Карев, за историческата достоверност в трилогията на К. Кюлюмов и т.н.“

Кюлюмов бе удостоен и с Димитровска награда за сценария си на сериала "На всеки километър"

През 80-те години младият Георги Първанов пише статия в списание „Общество и право” по повод трилогията „Яне” на Кюлюмов, където критикува образа на Яне Сандански, че е „много социално натоварен” от автора. Бащата на Шесто управление не се съгласява с изказаното мнение на бъдещия държавен глава, защото дълго се е ровил из архивите и историческата истина е на негова страна. През 2003 г. в едно тв предаване на Божидар Димитров новоизбраният президент Първанов пак се нахвърля върху романите на Кюлюмов и това предизвиква протестно писмо от страна на съпругата на писателя Мария Кюлюмова. Жената на романиста е подразнена, че Първанов в телевизионното студио на историка Димитров без портфейл негативно описва Яне Сандански, главния войвода на Серския окръг. Кюлюмова не може да преглътне думите на бъдещия президент, че Яне е „кокошкар-интригант и много конфликтна личност”. Протестното си писмо до президента Мария Кюлюмова адресира и до Божидар Димитров – за съжаление не докачва отговор и от двамата.“

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Партизанинът Борис Карамфилов става заместник министър на отбраната и ръководи строежа на НДК