nabore.bg

Осъденият задочно на смърт по ЗЗД партизанин Иван Гулев става началник на окръжните управления на МВР  в Ямбол и Стара Загора, а през 1952 година е отстранен от постовете си заради "мекушавост"

Иван Гулев, политкомисар на отряд „Анещи Узунов“

/Продължение/

Следващият партизанин от отряда „Анещи Узунов“, на чиято биография ще се спрем е Иван Стоянов Гулев. Той е роден на 20 септември 1908 г. в с. Гърмен, Неврокопско, тогава в Османска империя в семейството на Стоян Гулев и Велика Христова. Завършва Неврокопската педагогическа гимназия през 1929 година. Работи като учител в село Дебрене и село Гърмен. Става член на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и между 1931 – 1935 година е секретар на гърменския ѝ комитет. Осъден на седем и половина години затвор по Закона за защита на държавата за участие в тържество по случай Илинденско-Преображенското въстание през 1936 година. Присъдата си Иван Гулев изтърпява в Неврокопския, Софийския и Сливенския затвор. Член е на БРП (к) от 1932 г. От септември 1942 до февруари 1943 година е нелегален заедно с Анещи Узунов. Участник и организатор на съпротивителното движение в Неврокопско и Разложко по време на Втората световна война. До 15 ноември 1943 година е партизанин в отряда „Антон Иванов“. От тогава до април 1944 година е в партизанския отряд „Никола Парапунов“. След това става партизанин и политкомисар на отряд „Анещи Узунов“. Осъден е задочно на смърт по ЗЗД.

Решение № 94 от 1 юли 1952 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП за кадрови промени в ръководствата на окръжните управления (ОУ) на Министерство вътрешните работи (МВР) в Стара Загора. Прилага се предложение от генерал-лейтенант Георги Цанков, министър на вътрешните работи, за подобряване на работата в ОУ на МВР – Стара Загора; биографична справка за подполковник Иван Гулев. 24 юни – 1 юли 1952 г.

След Деветосептемврийската победа от 1944 година е секретар на околиийския комитет на Българската комунистическа партия в Неврокоп (1944 – 1946) и на окръжния комитет на партията в Горна Джумая. От август 1946 година е началник на окръжната служба на Държавна сигурност в Горна Джумая. През април 1947 година е повишен в началник на Окръжното управление на Министерството на вътрешните работи в Ямбол, а от 1 януари 1951 година – в Стара Загора. През лятото на 1952 година е отстранен от този пост с критики за мекушавост и недостатъчна взискателност към подчинените и е прехвърлен на работа в Централната школа „Георги Димитров“. Умира внезапно на 13 юни 1967 година в София, на 58-годишна възраст. Погребан е в град Гоце Делчев.

Ето какво допълва към биографията на Иван Гулев северномакедонският сайт makedonski-legendi: „Иван Гулев (20. IX 1908 – 13. VI 1967) е македонски револуционер, припадник на ВМРО Обединета), учесник во Народноослободителното движење (НОД) во Пиринскиот дел на Македонија. Од 1931 до 1935 година бил секретар на Организацијата на ВМРО (Об) во родното место. Во 1936 година бил уапсен и осуден во Процесот против ВМРО (Об). Гулев станал член на ВМРО (Об) и од 1931 до август 1935 година тој бил секретар на Организацијата на ВМРО (Об) во родното место. Во меѓувреме, во 1932 година станал член и на Бугарската работничка партија – комунисти [БРП (к)]. Во август 1935 година, бугарската полиција тргна против ВМРО (обединета) и уапсила многу негови активисти. Во јули 1936 година, во Софија биле судени 20 членови на организацијата, од кои пет во отсуство. Најголем дел од обвинетите се декларираат к ако „Македонци“ и ја бранеа тезата дека организацијата е национално-ослободителна. Истата година, поради учество на прослава по повод Илинденското востание, Иван Гулев бил уапсен и осуден во Процесот против ВМРО (Об)...

За време на Втората светска војна, по влегувањето на Бугарија на страната на Силите на Оската (Рим-Берлин-Токиот), Иван Гулев бил учесник и организатор на Народноослободителното движење во Неврокоп и Разлог, Пиринскиот дел на Македонија. Учествувал во формирањето на Неврокопската партизанска чета во септември 1942 година.

По 9 септември 1944 година, Иван бил член и секретар на Окружниот комитет на БКП за Пиринскиот крај. На оваа позиција бил до август 1946 година кога станал началник на државната безбедност во Благоеврград. Меѓутоа, кога 70 % од населението во Пиринска Македонија се запишало како Македонци на пописот истата година, тој ќе биде префрлен со служба подалеку од родниот крај. „

Партизанинът от отряда „Анещи Узунов“ Димо /Динчо/ Пиринджиев е роден на 10 април 1886 година в Копривщица. Между 1898 – 1902 година работи в Цариград като шивач, след което се завръща в България и се присъединява към ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година е куриер в Одринския революционен окръг. Заловен е от османските власти и е осъден на доживотен затвор, но през 1904 година е амнистиран и се завръща в България.

Мемориалният комплекс Братска могила в Копривщица, където е изписано името на Димо Пиринджиев

Става член на БРСДП (т.с.). През Първата световна война води антивоенна пропаганда на фронта, след съглашенския пробив на Македонския фронт при Добро поле участва във Владайското въстание. След войната е съден за антивоенна пропаганда и дезертьорство. Участва в Септемврийско въстание от 1923 година, а след атентата в църквата „Света Неделя“ (1925) бяга в Кралството на сърби, хървати и словенци, а оттам през 1928 година в СССР, където живее под името Данаил /Димо/ Константинов Трайков.

По време на Втората световна война влиза в диверсионната група на Йордан Кискинов, която на 5 – 6 октомври 1941 година е спусната с парашути в Круша планина.

Ето какво пише за тази диверсионна група от парашутисти в мемоарната книга на Георги Башикаров „Скок в нощта“: „Съставени бяха пет групи. Ръководител на първата стана Йордан Кискинов. В нея влизаха:

Васил Танев — Мичмана, родом от Пловдив, партиен работник, бил в състава и на Централния комитет и на Политбюро. Съден в Лайпциг през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Благой Попов.

Апостол Георгиев—Павлето от Стралджа. Участвал в четническата борба през 1924—1925 година.

Димо Пиринджиев от Копривщица. Най-възрастният от всички.

Христо Дамянов—Касканджията от Брацигово.

Георги Башикаров от Смилец, Панагюрско.

Радиотелеграфистът, придаден към групата — Николай Романов, руснак.

Групата трябваше да бъде спусната и да действа в района на Пещера—Батак, а по-късно да обхване и Панагюрския балкан.“

Мемоарната книга на Георги Башикаров "Скок в нощта", където се разказва за подготовката и действията на парашутистите от диверсионната група на Йордан Кискинов

На 9 октомври са открити в Круша планина трима парашутисти Васил Танев, Павел Георгиев и Димо Трайков /Пиринджиев/ и първите двама загиват. Трайков /Пиринджиев/ тежко ранен се оттегля в изолирана къща в Суха баня (Ксилотрон), Нигритско, където е открит и загива на 16 октомври 1941 година в сражение с немски войски.

/Следва/

В следващата част от поредицата четете:

Костадин Кюлюмов от отряда "Анещи Узунов" става един от сценаристите на ТВ сериала "Ние сме на всеки километър"