nabore.bg

Отрядът „Анещи Узунов“ е действал в района на град Неврокоп /днешния Гоце Делчев/

/Продължение/

Когато се разказва за партизанския отряд „Анещи Узунов“ е важно да се знае, че той е бил подразделение на Четвърта Горноджумайска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941 – 1944). Отрядът действа в околностите на град Неврокоп /днес Гоце Делчев/.

На 6 октомври 1941 година в района между град Сяр и град Солун е спусната с парашути група от осем български емигранти с командир Йордан Кискинов. Те формират Неврокопската партизанска група. Скоро Йордан Кискинов загива в престрелка с полицейско подразделение при село Копривлен.

Пушка „Беретта“ от 1900 г., която е дарение на общинския музей в Гоце Делчев от Трендафил Трендафилов, бивш партизанин в Неврокопския партизански отряд ”Анещи Узунов”

През 1942 година след разрастване на групата е сформирана Неврокопската чета. Командир на четата е Анещи Узунов. На 7 април 1944 година край река Каменица, в близост до село Кремен разрастналата се чета прераства в Неврокопски отряд. Наименуван е на загиналия командир на Неврокопската чета Анещи Узун/ов. Командир на отряда става Григор Григоров, а политкомисар е Иван Гулев. До есента на 1944 година отрядът провежда акции в селата Корница, Гайтаниново и Кремен.

На 9 септември 1944 година установява властта на Отечествения фронт в село Гърмен и град Неврокоп.

Командирът и в последствие патрон на отряда Анещи Узунов е роден на 7 февруари 1914 г. в драмското село Плевня, Гърция. Преселва се със семейството си в Неврокоп през 1918 година. От 1930 година взима участие в работническите протестни действия. Става член на Работническия младежки съюз (РМС) в 1932 година и на БКП. Участва в подготовката за изборите в 1932 година. Преследван от ВМРО в същата 1932 година отива в Пловдив, а от 1933 година работи като печатарски работник в София. Става технически сътрудник в Областния комитет на ВМРО (обединена) в София. През 1935 година след провал е арестуван и е осъден на три години затвор. В 1937 година е освободен и изпратен от Централния комитет на РМС като организатор в Неврокоп. В 1938 година той създава и е избран за секретар на Околийския комитет на РМС в Неврокоп.

Отбранителната линия „Метаксас“ в Гърция, където Узунов е събирал изоставено оръжие за партизанската съпротива

Анещи Узунов участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Той е един от организаторите на партизанската акция за снабдяване с оръжие от разбитата гръцка линия „Метаксас“. Той участва в различни саботажни акции. През април 1942 година е арестуван и въдворен в село Черноочене, Кърджалийско. През септември 1942 година бяга оттам и минава в нелегалност. Става организатор и командир на Неврокопската чета. Убит е край село Рибново, Неврокопско на 10 май 1943 г. (на 29-годишна възраст).

А ето какво се разказва за Узунов в албума „Безсмъртните“ за загиналите герои в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг от 1971 година:

„За да избягнат михайловисткия терор в Неврокопско, жертва на който стават десетки и стотици патриоти, братята Анещи и Димитър Узунови отиват в Пловдив. С голяма мъка Димитър става тютюноработник, но Анещи остава на улицата. Безработицата го принуждава да търси работа другаде и той отива в с. Устино, край гара Кричим, да прави тютюна на заможните селяни на пастали. След като свършва пасталирането и в Пловдив не може да намери работа, Анещи отива в София, където за негово щастие без много лутане намира работа в една малка печатница. От 1933 г. той е вече в редиците на авангарда на работническата класа — печатарските работници.

Схватлив, ученолюбив, упорит и с артистични наклонности, Анещи не остава незабелязан от ръководителите на партията. Скоро е привлечен като техническо лице към областния комитет на ВМРО (обединена), откъдето неведнъж му се възлагат смели и опасни задачи в Пиринския край. През 1935 г. става голям провал в редовете на ВМРО (обединена). Полицията скалъпва процеси почти във всички градове в Пиринско. Стотици младежи изпълват затворите. Анещи е арестуван и инквизиран в Дирекцията на полицията, а след това осъден на 5 години затвор. Най-напред е в Софийския затвор, но като опасен елемент е преместен в Сливенския, откъдето излиза на свобода в навечерието на 1938 г. Школуван вече, Анещи веднага е привлечен като сътрудник към македонската младежка комисия при ЦК на РМС.

По това време фашизмът в Германия открито предявява империалистически искания. БКП набира сили за решителна борба, а в Неврокопско младежкото комунистическо движение е замряло. Ето защо през март 1938 г. по решение на ЦК на БКП и ЦК на РМС Анещи Узунов е натоварен с голяма, отговорна и трудна задача — да изгради ремсови организации в този край. Така той отново се връща в своя любим град Неврокоп. По дадените му пароли веднага се свързва с околийския комитет на БКП, пред който разкрива мисията, с която е натоварен, и започва усилена работа. Скоро с помощта на будни младежи успява да изгради мрежа от ремсови организации сред еснафската младеж, сред младежите, които работят в тютюневите складове на кооперация „Македонски тютюн“, в гимназията, в казармата и в околните села, които заживяват пълнокръвен организационен живот. Партията оценява неговите способности на масовик и организатор и той е издигнат за секретар на околийския комитет на РМС и член на околийския комитет на БКП. Когато хитлеристките окупатори идват в България и нахлуват в Гърция, Анещи Узунов, вече с богат организационен опит, пръв предлага да се организира събирането на оръжие от разбитата линия „Метаксас“, необходимо за предстоящата въоръжена борба.

В бившия завод "Анещи Узунов" в Гоце Делчев през 1985 г. е издигната мащабна 124кв-метрова металопластика “Създателят” [полутвърд алуминий]. Предприятието в миналото е произвеждало ципове и пасмантерия. Паното е проектирано като цялостна декоративно-фигурална композиция, въздействаща емоционално чрез образа на Създателя на човешките блага. Фигурата разгъва между ръцете си едно безкрайно знаме, което се вие и понася нагоре, преливащо в слънце. Този централен образ се отделя от декоративно-геометрично третирания фон, съставен от геометрични ленти, кръгове и дъги—една алюзия към дейността на завода. Художници са Мариян Василев и Павел Коцалев.

По съпротивата, която населението оказва на фашистката власт, полицията разбира, че тук пипа твърда и умела ръка. Тя извършва арести на по-изтъкнати комунисти, между които е и Анещи Узунов. Интернират го в с. Черноочене, Кърджалийско. През август 1942 г. с риск за живота си той успява да избяга и минава в нелегалност. През септември 1942 г. секретарят на окръжния комитет на партията и организатор на партизанското движение в окръга Никола Парапунов възлага на секретаря на околийския комитет на партията Иван Гулев и на Анещи Узунов да организират партизанското движение в района. При опит да бъде арестуван Иван Гулев минава в нелегалност и с това се слага началото на партизанското движение в този край.

Зачестяват засадите, блокадите и масовите арести. На 6 май 1943 г. полицията прави обща блокада на горичката над с. Гърмен, където се укриват партизаните Иван Гулев и Борис Мунчев. В завързалия се неравен бой Борис Мунчев е смъртно ранен, а Гулев пробива обръча и успява да се спаси. Научавайки за случилото се и виждайки затрудненото положение, Анещи Узунов решава да замине през Родопите за известно време в Разложко, където вече има силно партизанско движение. На 10 май 1943 г. двама предатели – полицейския сътрудник Фаик и още един помак, съблазнени от голямата сума, която дава фашисткото правителство за главата на всеки партизанин, извършват черно дело край с. Рибново — убиват прекрасния човек и комунист, любимеца на цяло Неврокопско, Анещи Узунов.“

Има песен за героя партизанин Анещи Узунов, която се изпълнява в Ютуб от Атанас и Красимир Драгунини.

Григор Григоров също е партизанин от неврокопския отряд. Той е роден на 20 януари 1923 г. в Неврокоп. От 1940 година е член на комунистическия Работнически младежки съюз, а от 1944 година на Българската комунистическа партия. Член е на Околийския комитет на РМС в Гоце Делчев. Известно време Григоров следва право. От септември 1943 година той е партизанин в Разложкия партизански отряд, а след това става командир на отряд „Анещи Узунов“. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година работи във Военното контраразузнаване, а след това и във Второ главно управление (контраразузнавателно) на Държавна сигурност. Бил е член на Бюрото на Окръжния комитет на БКП и окръжен съветник в Благоевград.

Почетният знак на Комитета за държавна сигурност

През 1966 година, малко след като Държавна сигурност е обособена в самостоятелен комитет, ръководен от Ангел Солаков, Григоров става началник на Второ управление, което ръководи през следващите години. През 1969 година получава звание генерал-лейтенант. Освободен е през юли 1972 година заради резервираното си отношение към внезапното отстраняване на Солаков. Според спомените на генерал Петър Стоянов по време на събрание Григоров отказва да критикува Солаков, след като е изрично подканен да го направи от самия Тодор Живков. Григоров е бил народен представител в VI Народно събрание. След отстраняването му от Държавна сигурност Григор Григоров работи в Комитета по туризма.

Ето какво пишат за личността на Григор Григоров журналистите Мария Дерменджиева и Момчил Методиев в своята книга „Държавна сигурност – предимство по наследство: професионални биографии на водещи офицери“, от 2016 година:

„С Решение 159 от 20 април 1966 г. относно кадрови промени в КДС Министерският съвет предлага на Президиума на НС да освободи генерал Аначков от длъжността началник на Второ управление и на тази длъжност да назначи полк. Григор Марков Григоров. ... За него Солаков казва, че олицетворява всички най-добри черти на контраразузнаването – работоспособност и усет към оперативната работа, „професионалист до мозъка на костите си“. В периода 1966-1972 г., докато управлението се ръководи от Григор Григоров, неговият статут е повишен на Второ главно управление. През юли 1972 г. министър Ангел Цанев предлага на Секретариата на ЦК на БКП ген.-лейт. Григор Марков Григоров да бъде освободен от заеманата длъжност началник на ВГУ и да бъде оставен на разпореждане на ръководството на министерството“. В докладна записка от 22 юни 1972 г. завеждащият отдел „Военен“ при ЦК на БКП Велко Палин пояснява, че в отдела са били разгледани мотивите за освобождаването на Григоров, проведен е разговор с него, като той е помолил проявите му, довели до това решение, да не се считат за антипартийни. Ето какви мотиви изтъква в предложението си за освобождаването на Григор Григоров вътрешният министър Ангел Цанев: „…в последно време в МВР се получиха данни и сигнали, за някои неблагополучия в работата на ръководството на ВГУ и лично на др. Григоров. Някои факти от поведението на др. Григоров показват, че той проявява резервираност и не е убеден в правилността на снемането на Ангел Солаков. Не се изказал на заседанието на ПБ при освобождаването му, на което били поканени всички членове на колегиума, въпреки че бил поканен. Не дошъл на заседанието с актива, на което министърът е информирал за мотивите за освобождаването на Солаков – бил в отпуск, но е бил в София, и въпреки че е бил информиран, не е дошъл, не присъствал и на заседанието на партийното бюро по същия въпрос.“

/Следва/

В следващата част от поредицата четете: