nabore.bg

Партизанинът Борис Тошков завършва военното училище в София, а след това бронетанкова школа в Санкт Петербург

 Борис Тошков живя до 97-годишна възраст в родното си село

(Продължение)

Партизанинът Борис Георгиев Тошков от бригадата "Чавдар" също е с кариера в армията и като офицер израства до званието генерал-майор. Тошков е на 27 август 1920 г. в село Локорско, Софийско. Работи като словослагател. Член на РМС от 1935 г., и на БРП от 1943 г. В партизанската бригада е командир на втори теренски батальон.

След 9 септември 1944 г. служи в Българската армия. Участва в сражения с германците при Страцин, като командир на партизанска рота в състава на първи пехотен софийски полк. Завършва военното училище в София, а след това и бронетанкова школа в Санкт Петербург. Бил е началник на отдел в МВР-ДС. После от 1964 до 1968 г. е помощник-военен аташе в Москва. Генерал-майор е от 1969 г. като комендант на Министерството на народната отбрана. Военно аташе е в Москва (1979 – 1987). На 1 април 1989 г. излиза в запас. През 2014 г. излиза книгата му „За село Локорско и неговите достойни хора“. Умира на 2 април 2018 г. в родното си село. Носител е на орден „Народна република България“ – III ст. (1970) и орден „Георги Димитров“ (1980).

Тошков два пъти работи като българско военно аташе в Москва   

Ето какво пише публицистката Eмилия Лазарова за книгата на Борис Тошков: "Като послание и болка е наскоро излязлата книга на генерал Борис Тошков "За село Локорско и неговите достойни хора". Малцина са останалите живи участници в антифашистката борба у нас. Затова всеки ред и спомен, изписан и споделен от тях, е особено ценен и вълнуващ за нас, за поколенията, за съхраняването на историческата истина и памет, с надеждата, че повече хора ще прочетат, че повече млади ще се доближат до един светъл пример и живот.

Паметникът на Димитър Тошков (брат на Борис Тошков). Димитър Тошков загива като партизанин на 17 май 1944 г.

Прославеният партизански командир и воин на България генерал-майор о.з. Борис Тошков пише за своя загинал в антифашистката борба брат - Димитър Тошков, и другарите от родното с. Локорско, с непрестанно вълнение за днешния ден, за бъдещето на България. "Не съм мислил да пиша мемоари, споделя той. Но не мога да си отида от този свят, без да разкажа на идващите поколения за най-страшните времена през двадесети век... От Локорския партиен и ремсов район отидоха партизани 222 човека. Това бяха най-смелите и достойни синове на селото".

Мемоарната книга на генерал Тошков "За село Локорско и неговите достойни хора"

В книгата си авторът не споделя своите непрестанни усилия и чувство за дълг вече седемдесет години за съхраняване паметта и за преклонение пред паметта на своите близки, на своите другари. Четвърт век се полагат огромни усилия да се забрави, че и партизаните и ятаците от с. Локорско след разстрела им са погребани от тогавашните власти извън гробището на селото, както Васил Левски, както мнозина герои на България. Иначе ще ни говорят и ще четем, че фашизъм не е имало, че българските антифашисти - партизани, ятаци, нелегални, са терористи...

Генералът пред своята къща в Локорско

Разказът на славния генерал се превръща не само в описание и възпоминание за антифашистката борба, а и в пресъздаване историята на с. Локорско и района в продължение на десетилетия. Защото както и да се пренаписва историята, истината е, че историята на България след Освобождението, на всяко населено място, е неразделно свързана и се допълва и обогатява от историята на социалистическото движение, от ярките, обаятелни и завладяващи личности."

В партизанската бригада "Чавдар" е бил и Иван Ангелов Янков. Той е роден на 18 февруари 1925 г. в софийското село Костенец. От 1942 г. е член на РМС, а от 1944 г. е на БКП. През 1945 г. завършва гимназия в Самоков. Между 25 август 1943 и 12 февруари 1944 г. е политически затворник. На 2 юни 1944 г. става партизанин от партизански отряд „Чавдар“.

През септември 1944 г. става войник в шести пехотен търновски полк и е ранен в дясната ръка в боя при Страцин. От 14 април 1945 г. до 6 май 1945 г. е помощник-командир на 9-а батарея на първи армейски артилерийски полк. Между 7 май и 14 ноември 1945 г. е школник в Школата за запасни офицери. От 13 декември 1947 до 15 юни 1948 г. е командир на свързочен взвод към Министерството на отбраната в София.

В периода 16 юни 1948 - 5 април 1949 г. е временно изпълняващ длъжността помощник-началник на секция в Управление „Кадри“ на Министерството на отбраната.

От 6 април до 11 октомври 1949 г. е временно изпълняващ длъжността началник на секция „Артилерия“ в Управление „Кадри“.

От 12 октомври 1949 до 14 април 1950 г. е командир на взвод в ОВМАП-Плевен.

От 15 април 1950 до 12 юли 1951 г. е командир на батарея в ОВМАП-Плевен. От 13 юли 1951 г. до 5 ноември 1953 е командир на артилерийски дивизион в същия в ОВМАП-Плевен.

От 6 ноември 1953 г. до 12 ноември 1955 учи в Артилерийския факултет на Военнотехническата академия в София. След като се завръща е назначен за заместник-командир на 56-и артилерийски полк-РГК (резерв на главното командване).

Бойци от 46-а армейска ракетна бригада в Самоков, на която генерал-майор Иван Янков е бил командир

От 26 ноември 1956 до 6 януари 1960 г. е командир на 56-и артилерийски полк-РГК в Плевен. От 7 януари - 16 октомври 1960 г. е заместник-командир на 41-ви артилерийски полк. От 17 октомври 1960 до 17 април 1961 е временно изпълняващ длъжността командир на 41-ви артилерийски полк. От 18 април до 25 октомври 1961 г. е заместник началник-щаб на 56-а ракетна бригада. От 26 октомври 1961 до 30 юли 1962 г. учи във висше учебно заведение в СССР. До 5 ноември 1963 г. командир на 1-ви ракетен дивизион на 66 армейска ракетна бригада.

От 6 ноември 1963 до 5 октомври 1972 г. е заместник-командир на 66-а армейска ракетна бригада в Ямбол. От 6 октомври 1972 до 14 октомври 1982 г. е командир на 46-а армейска ракетна бригада в Самоков. Янков стига до званието генерал-майор. Завършва висш централен офицерски курс за Гражданска отбрана в СССР – от 10 май до 9 юли 1984 г.

На 8 юли 2014 г. министърът на отбраната награди генерал-майор от запаса Иван Янков по случай навършването на   50  години  от  първия  боен  пуск  на  46-та  ракетна  бригада   от  състава  на  Първа  българска  армия.  Пускът  е  проведен на 2 юли 1964 г.  от  ракетната  площадка  на  Капустин  Яр  - Русия.  Оценката  на  пуска  е  ,,отличен”.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Партизанката Митка Гръбчева участва в Брусенската битка на 26 юни 1944 година, където е ранена