nabore.bg

Роденият в Македония Димитър Станишев 13 години е секретар на ЦК на БКП

Димитър Станишев (1924-2000)

(Продължение)

Един от популярните партизани от бригада "Чавдар" е Димитър Яков Станишев е роден в село Щука, Струмишко (днешната Северна Македония) на 11 май 1924 година в семейството на Яко Станишев Георгев (1897 – 1955) от село Грамадна, Кукушко, който е син на Станиш Георгев, орач, и жена му Цофя. В 1913 година, след като Грамадна попада в Гърция, семейството бяга и се изселва в Струмишко, което тогава е в България. Димитър Станишев влиза в Работническия младежки съюз – младежката организация на Българската комунистическа партия през 1940 година, а от 1949 година е в БКП. По време на Втората световна война от март 1944 година е партизанин в отряда „Чавдар“.

В далечината е село Щука, Струмишко - родното място на Димитър Станишев

След 9 септември 1944 година Станишев заминава за СССР, където учи история, подготвя и защитава дисертация по история на марксизма-ленинизма в Московския държавен университет.

Проф. Дина Мухина-Станишева - съпругата на бившия партизанин

По време на следването си в Москва се запознава с Дина Мухина (6 май 1927 – 13 май 2015) – студентка по славянски филологии в Московския университет, от която има двама сина – архитект Георгий Станишев и бившият лидер на БСП и ПЕС Сергей Станишев.

Московският университет "Ломоносов", който е завършил Станишев-баща

След завръщането си в България Станишев работи във Висшата партийна школа като ръководител на катедра „Международно комунистическо работническо движение“, а от 1972 година е доцент в Академията за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП.

Партийният и държавен елит на НРБ. Секретарът на ЦК на БКП Димитър Станишев е първият отляво на втората редица

Паралелно е консултант, а от 1976 година – завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. За кратко заема дипломатически пост – пълномощен министър в Москва през 1974 година. От 1975 година е представител на ЦК на БКП в редколегията на списание „Проблеми на мира и социализма“ в Прага.

Димитър Станишев с малкия си син Сергей Станишев, бъдещият министър-предсадател на България

През 1976 година Станишев става член, а през декември 1977 година – секретар на ЦК на БКП и остава такъв до февруари 1990 година. От 12 май 1977 година е избран за член на ЦК на БКП и остава такъв до 1990 година. Народен представител е в VII, VIII и IX народно събрание.

Станишев е доцент в Академията за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП.

През юли 1992 г. главният прокурор Иван Татарчев повдига обвинения срещу Димитър Станишев заедно с други 22 представители на ръководството на БКП за присвояване на парични суми, но до процес не се стига. Остава недоказано обвинението за изнасяне на пари като помощ от БКП към по-малки братски комунистически партии. Димитър Станишев умира на 4 февруари 2000 година в София.

Интересна е ролята на Станишев в събитията около 10 ноември 1989 г. Те идват като резултат от ходове на Петър Младенов, но и следствие на предателство, извършено спрямо Живков от негови бойни другари. На „партизвнска" среща при Тодор Живков в началото на ноември 1989-а Добри Джуров завел секретарите на ЦК на БКП Димитър Станишев и Йордан Йотов.

Станишев работи и като представител на България в международното списание "Проблеми на мира и социализма"

И четиримата били бивши „чавдарци". Армейският генерал разчитал да се разберат с Първия по партизанска линия и с колегите му да го убедят с добро да сдаде властта си. „Живков следеше внимателно развитието на световния исторически процес и явно не бе очаквал, че в такъв момент най-близките му бойни другари ще го посъветват да се оттегли. Той беше свидетел на контрареволюционния процес, започнал в исторически план, и се изненада, че тъкмо ние му предлагаме такова нещо. По-късно стана ясно, че Джуров по нечия поръчка ни е взел двамата със Станишев да отидем при Живков”, разправяше приживе бившият член на Политбюро на ЦК на БКП и главен редактор на в. „Работническо дело" Йордан Йотов.

Чавдарецът Стамо Иванов Керезов е роден е на 15 март 1909 г. в Ихтиман. Има брат Йордан Керезов, който е бил кмет на Ихтиман. От 1923 г. е член на РМС, а от 1934 г. на БКП. Бил е секретар на РМС и член на Околийския комитет на БКП в Ихтиман. В периода 1936 – 1944 г. работи нелегално като печатар. Става партизанин и политически комисар на партизанска бригада „Чавдар“ през април 1944 г.

Ихтиман - родният град на Стамо Керезов

След 9 септември 1944 г. е последователно секретар на Околийския и Окръжния комитет на БКП в Ихтиман. Между 1951 и 1958 г. работи в МВР. От февруари 1951 г. е началник на V отдел (проверка на кореспонденция) на Държавна сигурност. Бил е председател на Окръжния комитет на ОФ в София.

Мемоарната книга на Стамо Керезов "Под един покрив" с врага

През  1976 г. спомените на Керезов излизат и в Братислава на словашки език

Керезов е заместник-председател на Контролната комисия на ЦК на БКП (1960 – 1966) и първи заместник-председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП (1966 – 1989). От 1962 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Народен представител в VII НС   VIII НС   IX НС.

Мемоарите на Стамо Керезов "Червената посока"

Носител е на 2 ордена „Георги Димитров“ и званието „Герой на социалистическия труд“. През 1989 г. е награден и с орден „13 века България“ (Указ№405 на Държавния съвет на НРБ). Умира през 1998 г.

Написва няколко мемоарни книги като „Червената посока (Мемоари)“ (1971) и „Под един покрив с врага“ (1984).

(Следва)

 В следващата част от поредицата четете

Чавдарецът генерал Христо Русков става дългогодишен председател на Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз