nabore.bg

В бригада "Чавдар" се сражава и бъдещият генерал Петър Стоянов, един от създателите и началниците на Шесто управление на Държавна сигурност

(Продължение)

Продължаваме разказа за партизаните от брага "Чавдар". Петър Христов Стоянов след 1944 г. стига до званието генерал-лейтенант от Държавна сигурност. Той е роден на 1 юли 1925 година в село Кремиковци, днес квартал на София, в бедно семейство, има двама братя. След като завършва първо отделение започва работа като слугува в различни къщи и като овчар. През 1939 година напуска прогимназията в родното си село и през следващите години сменя множество различни професии в София. Под въздействието на по-големия си брат, който е активен комунист, през 1942 година се включва в комунистическия Работнически младежки съюз.

Петър Стоянов като млад офицер от ДС

При активизирането на бомбардировките на София в началото на 1944 година се връща в Кремиковци, а на 18 април (според други източници – на 3 март) заедно с група от около 30 човека от селото се включва в партизанския отряд „Чавдар“. По тази причина родителите му са изселени за известно време във Видинско.

Петър Стоянов връчва почетен знак на МВР на армейски генерал Виктор Чебриков, председател на КГБ на СССР. (Снимка от архива на МВР)

Стоянов става член на Българската комунистическа партия след събитията на 9 септември 1944 г. За кратко служи в армията по време на Отечествената война. Демобилизиран е на 27 декември 1944 година и става инкасатор-електротехник в Кремиковци. През втората половина на 1945 година се премества в София и започва работа като стругар в работилница на улица „Козлодуй“. Там случайно среща живеещата в квартала служителка от МВР Митка Гръбчева, която го познава от партизанския му период и която му предлага да започне работа в Държавна сигурност.

На 1 декември 1946 година Петър Стоянов е назначен в Отделение „А“ на Държавна сигурност, като първоначално е включен в ръководена от Гръбчева група и се занимава със следене за потенциални политически противници в няколко селища в периферията на София. На 1 май 1947, при реорганизация на Държавна сигурност, е прехвърлен в група, отговорна за селячеството, в Първи отдел („борба с контрареволюцията“), като в задълженията му е и контролът на ръководството на Общия земеделски професионален съюз. През следващите години голяма част от работата му е свързана със следствията по поредица показни политически процеси, включително процеса срещу Трайчо Костов.

Министърът Димитър Стоянов връчва указ за удостояване на П. Стоянов с почетно звание "Герой на социалистическия труд" (Снимка от архива на МВР)

На 29 юли 1950 година Стоянов е повишен в началник на група в подразделението на ДС за селското стопанство. При военизирането на Държавна сигурност през 1951 година получава звание капитан, а на 8 септември 1952 година е повишен в майор. По това време става заместник-началник на селскостопанския отдел в Четвърто управление (икономическо), а през 1953 година за известно време е изпълняващ длъжността началник на отдела.

В края на 1953 година кариерата на Стоянов внезапно попада в тежка криза. Причина за това става негов доклад, който описва прекалено реалистично съпротивата срещу колективизацията в Русенско и предизвиква острата реакция на началника на управлението Апостол Зафиров и първия заместник-министър Георги Кумбилиев. Той е понижен в длъжност и прехвърлен в транспортния отдел, а след това е изпратен на двугодишен курс във Висшата школа „Георги Димитров“. След завършването му от 28 август 1956 година е началник на отделението, отговорно за „кулаците“ и „бившата земеделска опозиция“ в ДС, като малко след това става подполковник. В началото на 1958 година е преназначен за началник на отделението за системата за вътрешна и външна търговия.

След продължителна стагнация в кариерата му, на 23 май 1959 година Петър Стоянов е повишен в заместник-началник на 5-и отдел, а на 27 януари 1960 година става негов началник. На 11 октомври 1961 година е повишен в полковник, а на 14 ноември става заместник-началник на икономическия отдел, обособен като самостоятелно звено извън управленията. При вливането на отдела във Второ управление от 1 януари 1963 година той става негов началник. През първата половина на 1964 година преминава половингодишен курс в специална школа на КГБ в Съветския съюз.

На Жерковското дере - среща на съпартизани от бригада "Чавдар" на 19 септември 1971 година

След Заговора на Горуня през 1965 година Петър Стоянов оглавява новосъздадения 13-и отдел на Второ управление в ДС за противодействие на китайската пропаганда. На 3 май 1966 година става заместник-началник на Второ управление. От лятото на 1967 година той играе активна роля в планираното обособяване по съветски образец на новосъздаденото Шесто управление, като пътува до Съветския съюз за координиране на реорганизацията. От 16 ноември е заместник-началник на новото Щесто управление, а от 21 октомври 1968 година – негов първи заместник-началник. На 20 февруари 1969 година става началник на Шесто управление на ДС, а на 29 август е повишен в генерал-майор. През този период участва в ранните етапи на т.нар. „Възродителен процес“, като през март 1973 година ръководи превземането на село Корница, при което загиват трима души.

В началото на 1974 година Стоянов преминава едномесечен курс в Академията за обществени науки и социално управление. На 8 септември 1975 година е повишен в генерал-лейтенант.

Началникът на Шесто управление на ДС генерал Петър Стоянов (вдясно) с Тодор Живков -  двама бивши „чавдарци”  Източник: desehistory.com.

Петър Стоянов е неочаквано уволнен като началник на Шесто управление на 25 януари 1985 година. В официалните документи няма запазени мотиви за това решение, но изглежда то е свързано с неспособността му се да се яви на годишното събрание на управлението в края на 1984 година. Веднага след Нова година той е извикан от вътрешния министър Димитър Стоянов, който го уведомява за освобождаването му от поста, подчертавайки, че то е съгласувано с Тодор Живков, който не желае да бъде занимаван повече с този въпрос. Самият Стоянов обяснява неявяването си на годишното събрание с тежка исхемична криза, от която продължава да се лекува през следващите месеци, пътувайки с тази цел в Западна Германия. Той твърди също, че отстраняването му е свързано с неговото несъгласие с провеждания по това време Възродителен процес.

Мемоарната книга на Петър Стоянов в два тома "Шесто управление - моята истина" 

След освобождаването на Стоянов от ръководството на Шесто управление той не получава ново назначение, но запазва ранга си на началник на управление със заплатата и всички свързани с него привилегии. Малко след това по повод 70-годишнината му е удостоен с почетното звание "Герой на социалистическия труд", а през август 1985 година е избран за заместник-председател на Централния комитет на борците против фашизма и капитализма. Окончателно е уволнен от Държавна сигурност на 24 януари 1990 година поради пенсиониране.

Петър Стоянов умира през септември 1993 година.

Ето и част от получените награди от Петър Стоянов:

- Орден „За народна свобода 1941 – 1944“ II степен (8 септември 1948)

- Орден „Червено знаме“ (3 декември 1956)

- Орден „9 септември 1944“ II степен (29 декември 1959)

- Медал „За служба на родината“, сребърна степен – Унгария (май 1969)

- Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (4 октомври 1969)

- Орден „Народна република България“ II степен (31 август 1974)

- Орден „Народна република България“ I степен (30 май 1975)

- Герой на социалистическия труд (31 май 1985)

От бригада "Чавдар" идва още един български генерал - Захари Филипов Фъртунов. Той е роден на 15 юни 1919 г. в с. Бистрица, Софийско. От септември 1933 г. учи във втора мъжка гимназия в София. Изключен от нея през май 1936 г.

Втора мъжка гимназия в София, от която е изключен Захари Филипов

След това до 1939 г. работи земеделска работа в стопанството на баща си. От май 1939 г. е член на РМС, а от 9 септември 1944 г. и на БКП. От 1939 до 1940 г. е войник в първи армейски артилерийски полк, през което време завършва първи по успех школа за кандидат подофицери. Между 1940 и 1941 г. работи последователно като миньор, тухлар и земеделец. От април до август 1941 г. Захари Филипов е мобилизиран в град Враня, Сърбия. От октомври 1941 г. започва срочна служба като подофицер в първи армейски артилерийски полк, където поддържа връзка с партизаните.

Пощенска картичка от Бистрица Софийско, родното село на Захари Филипов, където той работи като деловодител в кооперацията „Сеяч“ през 1942-1944 г.

През септември 1942 г. след разкрития е арестуван, впоследствие освободен, но уволнен от армията. В периода септември 1942-март- 1944 г. е деловодител в КООП „Сеяч“ в родното си село. Там е секретар на РМС за селото и секторен отговорник за Панчаревски сектор. Арестуван е на 18 март 1944 г., но успява да избяга на гарата в Курило и влиза в партизанска бригада „Чавдар“.

След 9 септември 1944 г. е назначен за кмет на родното си село до март 1948 г. От 1945 г. е секретар и на селския комитет на БКП. Между март и септември 1948 г. е завеждащ отдел „Кадри“ на Околийския комитет на БКП в София. В периода септември 1948-юли-1949 г. учи в едногодишна партийна школа в София. В периода юли 1949-декември 1950 г. е инструктор в отдел „Кадри“ на сектор „Военни кадри“ при ЦК на БКП. От декември 1950 до април 1951 г. е инструктор в отдел „Административен“, сектор „Министерство на отбраната“.

Знакът на Военно-политическата академия "Ленин", в която е учил Захари Филипов

Между април 1951 и февруари 1952 г. е заместник-началник на управление „Кадри“ на Главното политическо управление на българската народна армия (ГлПуна). От февруари 1952 г. е началник на управление „Кадри“ на ГлПуна. Учи 1 година във Военнополитическата академия „Ленин“ в СССР. Генерал-майор е от 22 октомври 1964 г. В края на 60-те години е началник на Политическото управление на Строителни войски.

Захари Филипов е награден с орден „Народна република България“ – I ст. На негово име е кръстен жилищен блок в един от кварталите на Русе.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете

Роденият в Македония Димитър Станишев 13 години е секретар на ЦК на БКП