nabore.bg

Как се върнаха в политиката Савов, Дертлиев, Дренчев, Москов...?

Никой никога и никъде не зададе въпроса: Как се появиха бившите хора, ръководители на партии – Савов, Дертлиев, Дренчев, Москов и други отпреди 09.09.1944 г. Те  застанаха пред митинги, по трибуни,  влязоха във Великото народно събрание и след това. Появиха се публикации, че имало цяла разработка на службите „Бивши хора”. Показваха се снимки от папки и страници от протоколи. Правилно, трябва да се знае истината. Но как така изведнъж тези хора излязоха от папките, от сумрака на миналото и дружно влязоха в политиката наред с авторитетни хора на науката, изкуството и труда по време на социализма. Кой каращиса признатите личности с признание у нас и в чужбина с излезлите от папките „бивши”, които до този момент се смятаха за врагове на народа, кой?! Отговорът е ясен – тая работа я свършиха пак службите, онези, които са ги водили на отчет, следили, събирали информация за наследници, близки, за срещи и контакти.

            Как точно е станало всичко това си остава тайна. Но малкото, което се знае, е че от централата на столетницата са поискали тези хора да бъдат част от лицето на придошлата, режисирана отвън демокрация. Това е поставено като условие и от западни посолства. После се оказа, че тези люде са прекрасни и уважавани, със свой принос в литературата, медицината, историографията, че имат  много привърженици. Не бива да се отрича следата оставена от тях в културата на парламентарния живот на страната ни в първите години на демокрацията. Така е и сигурно така е трябвало да бъде. Но посоката била малко по-друга.

            Новите лидери с някогашен партиен опит оглавиха партии и течения в СДС и бяха гледани с възхита и разбиране. Бяха безспорно заслужили своя авторитет. Именно от тези бивши-сегашни, със съдействието на чужди дипломати, тръгнаха много идеи, свързани с бъдещето на демократична България.  Така започна връщането на земята в реални граници, което унищожи дълго време правената комасация и разсипа селското ни стопанство, от тези партии и течения първите правителства взеха идеи за решенията си за приватизациятна, с която се ликвидира окончателно икономиката, енергетиката, промишлеността. При  връщането на собствеността  не бяха отчетени милиардите вложени от социалистическата държава за изграждане на дребните някогашни фарбички, после станали заводи и комбинати, а това бе трудът на милионите хора, работили за просперитета на България. Така се направиха огромни, безценни подаръци, за сметка на работниците в Народната република и никой не пожела да бъде овъзмезден трудът на човека с такъв огромен дял в нашата икономика. Какво стана след това е известно. Но! Ръководствата на столетницата застанаха изцяло зад тези пагубни за страната ни решения, като използваха органите за сигурност за да обслужват интересите на рушителите на българската държава, което днес е очевиден и неоспорим факт.

            Хайде сега да видим как стана тази симбиоза между „бившите хора” и първенците в новоизгряващата демокрация. Заварката има няколко съставки – подчиненост на чужди правителства и стратегии, лични интереси, службогонство, ибрикчииство, умело споени с лепкавата смес на предателството към интересите на трудовите хора, на участниците в антифашистката борба, на идеологията на марксизма и на целия български народ! Така слугинажа на спецслужбите отново  оказа безценна помощ за ликвидирането на държавата, сочена в класацията на ООН на 26 – двайсет и шесто място сред развитите социално и икономически държави в света!

             Използван бе авторитетът на бившите хора и тяхното включване в листите пред запада, за да се види, че искрено се демократизираме, на дело възстановяваме несправедливости, причинени от комунистите. Ореолът, безспорната култура на новите-стари демократи влияеше върху взимането на решения и в лявата част на ВНС. В следващите събрания също, но бившите  идейно  стартираха процесите на разрухата. Получи се една спойка от бивши – онези отпреди 09.09.44 г. и тези отпреди 10.10. 89 г. Хванати за ръце дружно тръгнаха към демократизация. След това наследниците на бившите от двете страни вече станаха непробиваем общ фронт в разграбването на социалистическите богатства, принадлежали и градени от народа ни. БСП се прегърна с бившия цар „Г-н 800 дни” Сакскобургготски, който нямаше и ден трудов стаж, нито документ за завършено някакво, поне, образование, и заедно със сина на бившия партизанин от отряда „Чавдар”, секретар на ЦК ная БКП  Дмитър Станишев – Сергей Станишев, също без никакъв трудов стаж /какво съвпадение/ поеха кормилото на държавата ни. Иначе казано сглобка от бивши хора, похищава бивша социалистическа държава  и съвсем реално печели от богатствата създадени от бившите трудови хора на Народна Република България. Разликата е, че бившите работници станаха безработни, а бившите хора от властта преди и след 09.09.44 г. без никакъв управленски опит, заслуги  и култура, без познаване на хора, традиции, технологии, пазари, ситуации  дадоха команда „Пълен напред” към упадъка под „мъдрото” ръководство на ЕС.

            Изглежда парадоксално, че царят в чието име за разстрелвани, отивали в затворите, изключвани без право да учат прогресивни млади хора преди 09.09.44 г., в едно с жертвите на фашистко-монархическия режим и техните потомци прочетоха смъртната присъда на една авторитетна, икономически стабилна, просперираща държава, каквато, тогава , бе България. Сега  „царят” живее в двореца „Врана” поддържан и обслужван 45 години с парите на българския соцработник като резиденция на ЦК на БКП, а неговият партньор, син на партизанин се къпе в уюта и спокойствието на запада. Какво нещо само. Единият, монархът, самообявил се за изгнаник, си дойде от запад, а антифашисткия потомък замина да го замести там. Сигурно пак като „изгнаник”.

Какво е общото между тях? То е ясно – интересът  към наследеното богатсво, към разкоша, към лекия живот на дребния хайванин и с манипулативното използване на илюзиите на хората. Някой ги наричат просто – мошеници.

            Иначе погледнато са все „бивши”. Такива ще си останат в спомените на избирателите, в аналите, и като граждани  и личности – „бивши  завинаги” ! Та покрай тях и органите на сигурността на държавата и нейните граждани също станаха „бивши”.

            Или както казва обикновеният гражданин Бай Онзи: Който е свикнал наготово, на него мотиката само му пречи. Бивш лентяй няма, недай Боже да седне да управлява...

Георги АПОСТОЛОВ