nabore.bg

Да се запитаме: Кого пазят службите сега, когато във властта са международно доказани престъпници?

Министерствотго на вътрешните работи, това е юмрукът на властта. Колко впечатляващо като образ, вярно като идея и респектиращо като значимост в живота на държавата. Длъжни се  отнесем с необходимата почит, да отдадем чест на достойните служители на сигурността и реда у нас по времето на социализма. Черната наметка и косата, които им слагат днешните демократи са театрален атрибут, необходим за фон на свободата и равенството, които днес вече са просто изтъркани понятия.

Нещо повече и източни и западни експерти по сигурността признаваха изключителния принос на системата и органите за сигурност, на научно-техническото разузнаване, в развитието на нашата държава, тогава Народна Република. Днешната пропаганда трябва да всява страх от миналото и майсторите на вудукукли и камуфлажи са налице.

Но да видим фактите.

Голяма част от работещите във всички сектори на МВР завършиха школи в СССР. Взаимодействието на всички органи по сигурността  между държавите от социалистическия лагер бе налице, безупречно ръководени от съответните служби в СССР – КГБ, НКВД и пр.

Всичко това приключи, когато през 1988 г. партийният лъв, но генерал от КГБ Юрий Андропов назначава за министър на вътрешните работи в СССР  един също партиен работник и паркетен генерал Вадим Викторович Бокатин. От август до ноември 1991 г. той е и председател на КГБ. С тази фигура започва не само разрухата на органите на сигурността и реда в СССР, но и в общата система за сигурност и координация в целия  социалистически лагер. Постепенно органите на сигурността във всички бивши соцстрани се преобразуват, а реално се разпускат. Променят се структури, унищожават се вътрешно-комуникационни връзки и съгласуваност, разделят се взаимно свързани звена, унищожават се информационни масиви, изгонени са водещи научно-подготвени експерти в различните области на сигурността. 

Улицата е оставена сама на своите си закони.

Органите на реда вече се олицетворяват от отряди за борба с масовите безредици, с каски и щитове, за агентурна работна въобще не може да става въпрос. Сътрудниците на органите са разсекретени и окичени като доносници.

Дори когато у нас бяха сериозните, иначе дирижирани, сблъсъци около парламента, както сподели началник на поделение, тогава работещо на терен,  в стаята на щаба, който наблюдава и ръководи органите в сградата на отсрещния хотел „София”  е имало само две бюра, екрани за камерите, радиостанция, телефони, които звънят на пожар и никакво човешко присъствие. Иначе казано тези „протести” са инспирирани и ръководени от друго място, където са решавани всички възникнали проблеми, тук е бил камуфлажът, който  просто е изчезнал за да не носи отговорност за събитията по площада.

Това е илюстрация на безпомощността на „юмрука”, когато ги няма главата, партията, идеята, идеологията, закона и дълга? Няма оценка на обстановката, няма кой да понесе отговорност и да вземе професионалното, компетентно решение в такава екстрена ситуация. Няма го рамото на другите служби, няма я информацията, виждат се с просто око зависимости от мафия и власт. Как да вземеш решение, като не знаеш кой командва отгоре, на кого самият ти служиш?! Професионализмът е в книжките и филмите.

Така някои от висшите офицери основаха банки от едната страна в пряка връзка с управляващите, независимо кои, от другата страна  с групировките и големите приватизатори. Бившите шефове от службите винаги разполагаха с информация, това помагаше на определени кръгове и всяваше респект до ужас в други. Така се правеха пари от ... пари. Послушковците около тях намазваха яко филиите и служеха вярно. Бивши барети, „воини на дълга”, разни спецове навзеха мандри, винзаводи, предприятия, включиха се в схеми по чистотата, преработката на отпадъци, търговия с дървен материал. Работата тръгна на републиканско и общинско равнище. Плаща гражданинът, на чийто хомот висят освен държавата менте, вече и институции, служби, полиция, но без самият гражданин да усеща тяхната грижа, отношение и сигурност.

Сблъсъците около парламента станаха спорадични, нарочно предизвиквани от обучени отряди в тълпата. Сценарият е написан предварително. Това не е нищо ново в политическия живот на страната ни, имало го е и преди 09.09.1944 г. Нищо старо не е забравено, но има нещо ново. Сега органите за сигурност са наблюдатели в ролята на разделителна „уж” стена и служат единствено за охрана само на властта. Затова и заплатите им днес ги прават обикновени...свидетели...

Хайде да се запитаме: Кого пазят те сега, когато във властта са най-големите, международно доказани престъпници? В името на кой народ са полагали своята клетва да служат вярно на републиката? Кои закони спазват, пазят и защитават, когато те самите са част от наркотрафика, трафика на хора, корупцията и обикновените  грабежи?

Лесно е да отсечем: Всички са маскари. Но на кого да разчита обикновения гражданин, този от чиито залък се дават заплатите на всички в органите за сигурност и опазване на реда? А тук вече е началото на саморазправата, носилието, убийствата, безнаказаността, съдебния произвол и прокурорските чадъри.

Къде са онези филмови герои-детективи, рейнджъри, воини, абе толкова добри чичковци, които гледаме в американските и наши кинопродукции? Ами там са си – във  филмите, защото животът е съвсем друга, много по-жестока, мрачна и тъжна реалност.

Видно и ясно е, че шефове и служби, съдебни и прокурорски институции са подчинени на босовете на мафията. Онези понятия – дълг, чест, отговорност останаха в миналото, когато имаше и офицерски съд на честта! Тях дори не ги споменаваме вече...

Така понятието сигурност в държавата и за нейните поданици се превърна в химера. Телевизионните репортажи от задържания и съдебни дела са едно реалити шоу, а сигурността е в ръцете на самите граждани, както онази приказка за давещите се. Иначе лампази, пагони, спецотряди, автомати, маски колкото щеш, ама за снимка...

Както казва обикновеният гражданин Бай Онзи: На обран бостан пъдар му не трябва, ама той си стои и му плащат, та да се знае, че има закон...

Георги АПОСТОЛОВ