nabore.bg

Партизанката от арменски произход Хермина Разгратлян (Сашка) от бригада "Чавдар" е заловена от полицията и след жестоки инквизиции убита

 

(Продължение)

 

В състава на бригада "Чавдар" се сражава и Хермина Разгратлян

 

Продължаваме разказа за партизаните от бригада "Чавдар", действала в планиините около столицата.  

Хермина Разгратлян (с варианти на фамилията Разградлян и Разкратляне, а също нака Хермине Разкратлян и Хермине Рагзраян. Някъде се среща и Хермина Разградян и Хермине Разградлян) е родена на 26 май 1926 г. Тя е българска партизанка от арменски произход, известна като Сашка или Саша, от четата „Бойчо Огнянов“ от партизанска бригада „Чавдар“. Членува в Работническия младежки съюз. Родителите й са били арменски бежанци от Османската империя. Баща ѝ Даниел Разгратлян е училищен учител, след като се заселват в България. Именно той вдъхна у малката Хермина любов към родината и знания.Тъй като семейството ѝ не е богато, момичето от ранно детство съчетава обучението си с работа в тютюневи складове.

Паметникът на Хермина Разгратлян в антифашисткия мемориал в Литаково

 

С избухването на Втората световна война тайно от родителите си постъпва в Софийската партизанска бригада „Чавдар“, където бързо става любимка на цялата бригада. Партизанската бригада се състои от 2 чети: „Бачо Киро“ и „Бойчо Огнянов“. Командир на последната е Давид Елазар, в неговата чета е зачислена Хермина Разгратлян. В състава на Бойчо-огняновската чета Хермина и нейните другари участват в много партизански акции. През март 1944 г. тя пише последното си писмо до майка си, което завършва с думите:

„ Любима майко, знам, че твоята Хермелин ти причинява голяма скръб. Прости ми, че те напуснах, баща на моите роднини, не можех да постъпя иначе. Каквото и да се случи с мен, не бъдете тъжни. Трябва да се гордеете, че вашата Хермелин посвещава живота си на постигането на свободата и щастието на хората. Знам, че страданията ни няма да бъдат напразни... И слънцето на свободата ще изгрее над България. Много ми се иска да видя този прекрасен изгрев. Целувам те топло, твоя Хермелин.   “

Гробът на партизанката Хермина в село Литаково, Софийско

 

През 1944 г. партизанската чета е обкръжена след нейна акция. Преследвани от жандармерията партизаните пробиват кордона с бой и навлизат в планината. След като напуска Жерковското дефиле, четата прави кратка спирка и се придвижва на изток по старопланинското било. На 20 юни партизаните спират на лагер при връх Свищиплаз в района на Говедарци. Сутринта на 24 юни покрай лагера минават селяни от близкото село. След разговор с тях четата не сменя лагера, а през нощта започва да вали силен дъжд. Партизаните са принудени да запалят огън, за да изсушат вещите си. Сутринта се спуска гъста мъгла и като се разсейва, става ясно, че жандармеристите са ги разпознали и са обградили четата. Първите неочаквани изстрели убиват 4 души. Около огъня, където са се събрали партизаните, започва яростна стрелба. След като се измъква от обкръжението, Хермине Разгратлян тръгва по билото към връх Баба. Сашка, спасявайки се преследването за няколко дни, гладна и измръзнала, се скита сама из българските планини.

Под връх "Баба"

 

Изтощена, тя се отбива до тайник със скрита кошница с хляб в местността Попсалийско край град Етрополе. Забелязана е от баща и син Попчелиеви и е докладвана в жандармерията. Хермине Разгратлян е арестувана и откарана в Етрополе, където е подложена на жесток побой и малтретиране, но така и не издава необходимата информация на жандармеристите. След като е откарана в Ботевград, и там не промълвя и дума, проявявайки смелост и героизъм, и издържа на всички изтезания. Накрая, след като счупват всичките ѝ пръсти на ръцете и краката, решават да я застрелят. За целта е докарана в село Литаково и е разстреляна. Според други версии е обесена или след дълъг побой е заровена жива. Костите й са погребани е с почести на 12 юли 1945 г. в село Литаково.

Българската революционерка Малвина Бъчварова пише за Хермина Разгратлян следното: „Името ѝ е заобиколено от прославения венец на мъченица-героиня. Изразяваме уважение към безсмъртната и памет и оставяме идеите, за които тя умря, да живеят вечно“. Силва Капутикян сравнява подвига на Хермине Разгратлян с подвига на съвременницата си Зоя Космодемянская, която също е убита от немците след множество изтезания. Българският поет и прозаик Веселин Андреев посвещава на партизанката стихотворението „Сашка“, където представя героичния край на живота на Хермина Разгратлян:

"...До смърт,

пребиха я.

(Мълчи, отрича!)

По цялата моминска гръд

се сплитат синини от бича.

Как парят босите крака -

подути,

в грозни,

гнойни рани...

"Ах, мислила ли съм така -

мен жива,

жива да ме хванат"...

И стиска сините уста,

да не отпадне тя се сили:

"Ще бъда твърда

пред смъртта!"

А пък животът -

толкоз мил е...

"Нима борбата с мен ще спре?

Но идат дни

щастливи,

мирни"...

Как тежко е да се умре

през май

на седемнадесет години.

......

И дол след дол с тътнеж повтори зловещ и сух,

разкъсващ грак...

И сякаш стисна в скръб простора,

и стана тихо,

тихо пак.

В очите слязло е небето.

Тя тъй спокойна е в смъртта.

И само там,

гдето спря сърцето,

две струйки топла кръв блестят..."

 Командирът на бригада „Чавдар“ Добри Джуров, който по-късно става армейски генерал и министър на народната отбрана на България, припомня Хермина Разгратлян в книгата си „Мургаш: Мемоари“. Друг български политик, генерал-майор Желязко Колев, в спомените си за партизанското движение и участието си в чавдарската чета „Бачо Киро“, припомняйки си Хермелина, отбелязва, че тя е била добродушно и смело момиче, но като партизанка е мълчалива и усърдна.

В стихосбирката "Партизански песни" е включена поемата "Сашка" на Веселин Андреев

 

За познанството си със Саша говори известният български сценарист и писател Христо Ганев, който също като Хермелина е боец на партизанската бригада „Чавдар“. Днес в с. Литаково е издигнат паметник на Хермелина Разгратлян. През септември 2013 г. излиза автобиографична книга на българския юрист, ветеран от войните Стефан Цацов, в която има такава част: „Когато партизанинката Сашка беше пленена“. В тази глава Цацов описва среща с младата и красива арменка Хермине Разкратлян, която е заловена от жандармите и очаква съдбата си в мазето.

Христина Брадинска от бригада "Чавдар"

 

Друга партизанка от бригада "Чавдар" е Христина Минева Брадинска. Тя е родена на 20 април 1915 г. в дебърското село Тресонче, тогава в Сърбия. Баща й е българскияг учител Мино Сарджов. Семейството се преселва в София в 1923 година. Христина работи във фабрика и от 1932 година е членка на Работническия младежки съюз, а от 1936 година – на Българската комунистическа партия. Като членка на районния комитет на РМС в 1938 година е осъдена на 6 години и 4 месеца затвор. От края на 1938 година работи сред печатарски работници, където основава партийна организация, на която Брадинска става секретар.

Концлагеристки от лагера "Св. Никола" край Асеновград

 

В началото на 1939 година е секретар на Централния район на РМС в София. Взима участие в стачката на тютюноработници в 1940 година, за което е интернирана в разградското село Веселина, а в 1941 година е интернирана в концлагера „Свети Никола“ в Асеновградско. Минава в нелегалност в юли 1941 година. Действа като инструктор на Централния комитет на РМС и секретар на Окръжния комитет на РМС в Сливен до октомври 1941 година, но поради провал отново е интернирана в концлагера "Св. Никола".

Снимка от концлагера "Св. Никола", където е била въдворена Христина Брадинска. Вляво е така нареченият "Розов параклис", а вдясно - спалното помещение на концлагеристките

 

Става партизанка в отряда „Чавдар“ в 1943 година, но поради болест се връща в София. В началото на февруари 1944 година е изпратена в Бургас като инструктор и пълномощник на ЦК PMC. След Деветосептемврийската победа, на 27 октомври 1946 година е кандидат за депутат в VI велико народно събрание. По решение на Политбюро на ЦК на БКП от 28 февруари 1947 година избраният Димитър Ганев подава оставка, а следващите в листата Григор Врабченски и Христина Брадинска се отказват, за да може в парламента да влезе циганинът Шакир Пашов.

Решение № 2 от 2 януари 1951 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП за назначаване на Христина Минева Брадинска на работа в Централния съвет на Общия работнически професионален съюз (ОРПС).

 

В Държавния архив се съхранява протокол от заседание на Политбюро от 28 февруари 1947 г. Той е подписан лично от Вълко Червенков, Антон Югов, Георги Чанков, Димитър Терпешев, Цола Драгойчева и останалите членове на върховния орган на БКП, а в точка втора е записано: "Др. Димитър Ганев си подава оставката като депутат. Да се предложи на следващите в листата след него другари Григор Врабченски и Христина Брадинска да се откажат, за да влезе във Великото народно събрание др. Шекир Пашев (циганин)."

На 2 януари 1951 година Политбюро премества Христина Брадинска на работа в Централния съвет на Общия работнически професионален съюз (ОРПС). Няма данни, кога е починала, но това е станало, както пише Уикипедия не по-рано от 1951 г.

 

(Следва)

 

В следващата част от поредицата четете:

През 1942 г. Виолета Якова, като член на бойна група, с два куршума убива профашисткия генерал Христо Луков