nabore.bg

Бъдещият шеф на разузнаването генерал Димитър Кьосев се сражавал в Шуменско, през 1972 г. той умира загадъчно – „пил отровно кафе в хотел „Славянска беседа”

Генерал Димитър Кьосев

(Продължение)

В партизанския отряд „Август Попов” се сражава и Груди Атанасов (Цвятко). Той е командир на Девета шуменска въстаническа оперативна зона на НОВА. Атанасов е роден на 30 април 1909 г. в поповското село Аязлар. Произхожда от бедно селско семейство. Баща му и майка му са безпартийни. Имал брат, бивш полицай, жандармерист и участник в разстрелването на партизани, за което е осъден от Народния съд и друг брат, който е член на БКП, партизанин и офицер от БНА. Груди Атанасов още като ученик се включва в марксистко-ленинските кръжоци (1923 – 1929), където от 1928 година е член на БКМС. Участва в изграждането на младежката комунистическа организация в родното си село. През 1932 г. учи в Учителския институт в Шумен и става член на БКП (т.с.) от 1931 г. След дипломирането си е учител в дряновското село Царева ливада и секретар на РК на БКП (т.с.).

Посолството на България в Белград през 70-те години на миналия век се ръководи от Груди Атанасов, бивш партизанин от отряд "Август Попов”

Взема активно участие и в борбите на учителската профопозиция. От юни 1933 г. е арестуван след провала на Окръжната организация на партията в Габрово, за което е осъден на 5-годишен затвор. Излежава присъдата в затворите в Търново, Плевен, Шумен и Сливен. През 1937 г. е пуснат на свобода. След още един провал е осъден на 7 години затвор, но към края на 1939 г. ЦК на БКП го изпраща обратно в Шумен. През 1937 – 1938 г. и 1941 – 1942 г. е секретар на ОК на БРП (т.с.) в Шумен, след това излиза в нелегалност като партизанин – осъждат го на смърт по Закона за защита на държавата. След 9 септември 1944 г. е първи секретар на Областния комитет на БРП (к.) във Варна.

Груди Атанасов, като посланик на НРБ в СФРЮ (седнал в края на масата отдясно) със скопският кмет Благой Попов след Скопското земетресение, август 1963 г.

През 1948 г. е заместник-министър на просветата, а след това до 1950 г. председател на Контролната комисия при ЦК на БКП. През 1973-1976 г. е заместник-председател на Народното събрание и член на ЦК на БКП (до 1976 г.). От 1967 до 1972 г. е заместник-председател на Националния съвет на ОФ. Последно Атанасов работи като посланик на Народна република България в Албания (1957 – 1959) и Югославия (1959 – 1967). До 1973 г. е председател на Националния комитет за защита на мира. Бил е депутат в пет парламента. Груди Атанасов умира през 1990 г. в София.

Млади партизанки на 9 септември 1944 г.

В същия отряд през годините на съпротивата е и бъдещият военен лекар професор д-р Иван Маринов Иванов, съветски и български офицер, стигнал до званието генерал-майор. Иван Маринов е роден през 1893 г. в село Садина, Търговищко, в семейството на учител. Член на БРСДП (т.с.) от 1913 г. Завършва гимназия, а след това известно време е учител. Участва в дейността на градската организация на БРСДП в Попово. През 1919 г. основава местна организация на партията в родното си село. След това за минава за Грац, Австрия, където учи медицина. Участва в Септемврийското въстание (1923) в родния си край като командир на Садинския въстанически отряд. След поражението емигрира в Румъния, оттам е екстрадиран в Унгария, а оттам в Югославия и Австрия (1923 – 1925). От 1925 г. е секретар на партийната организация на българските студенти. Осъден е задочно в България и емигрира за СССР. Иван Маринов завършва медицина в Москва през 1926 г. От 1926 до 1927 г. е асистент в Института по трудова хигиена и професионални болести. След това до 1928 г. е научен сътрудник към физиологичната лаборатория на същия институт. Работи като военен лекар в Червената армия от 1929 г.

От 1926 до 1928 г. Иван Маринов работи като научен сътрудник в Института по трудова хигиена и професионални болести в Москва

През 1931 г. е началник на летателен сектор и помощник-началник на Военносанитарния институт. По това време завършва и школа за летци. Специализира във Военномедицинската академия в Ленинград. В периода 1933 – 1937 г. оглавява токсикологична лаборатория в Москва. По време на Втората световна война е назначен в състава на мотострелкова бригада с особено назначение на НКВД. През 1941 г. Маринов се завръща нелегално в България с първата група подводничари начело с ЦвяткоРадойнов. Става член на окръжното ръководство на БРП (к) в Шумен, през 1942 г. е вече партизанин. Бил е началник-щаб на Шуменската въстаническа оперативна зона и лекар на партизаните в зоната. След 9 септември 1944 г. работи в медицинските служби на МНО (1945 – 1952).

За живота си като военен лекар в СССР и български партизанин Иван Маринов написва мемоарната си книга "С нугасима вяра"

Между 1945 и 1948 г. е завеждащ противоепидемиологичното отделение на Военномедицинския отдел на МНО. После е началник на катедра във ВМИ-Пловдив. От 1948 до 1952 г. е директор на института по трудова хигиена и професионални болести. От 1950 до 1954 г. е началник на Медицинската служба на БНА. Професор по медицина (от 1952 г.). Завежда секция в Института по клинична и обществена медицина при БАН от 1955 до 1961 г. От 1970 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е още на званието „Народен лекар“ (1968), „Герой на народна република България“ (1978) и на 3 ордена „Георги Димитров“, както и „Народна република България“, съветския орден „Червена звезда“. Почетен гражданин на Шумен и Русе. Умира през 1980 г. в София. Маринов е автор на мемоарната книга „С неугасима вяра“.

Партизаните възторжено посрещат първите съветски части, влезли в България

В отряда „Август Попов” е партизанин още един бъдещ генерал - Димитър Кьосев. Той е от Попово, дори по-късно става почетен гражданин на това населено място. Димитър Кьосев е роден на 16 август 1922 г. в селско семейство. Завършва средно образование, а след това учи право в Софийския университет. От 1940 г. е член на РМС, а от 1944 г. и на БРП (к). Непосредствено след 9.IX.1944 г. е избран за член на околийския комитет на РМС в Попово, а през 1945-1946 г. е изпратен на работа в ОК на РМС-Варна. На работа в органите на Държавна сигурност постъпва в началото на 1948 г. До 1953 г. работи във военното контраразузнаване, а след това в Първо управление КДС (външното разузнаване). От 1951 г. е началник на отдел, а през 1965 г. е издигнат за заместник-началник на Първо управление КДС. В периода 1955-1963 г. е изпратен на работа в Австрия, Чехословакия и Гърция.

Както гласи мълвата генерал Димитър Кьосев е отровен в столичния хотел "Славянска беседа"

От 1968 г. Димитър Кьосев е назначен за началник на Първо главно управление при ДС. Ето част от характеристиката на полковник Димитър Кьосев, която дава Ангел Солаков,тогава шеф на Комитета за държавна сигурност:"Др. Кьосев има голям опит по линия на разузнаването и се е утвърдил като добър ръководител. На всички сектори, на които е работил, се е справял добре със служебните си задачи. Като заместник-началник на Управление I-КДС добре организира работата и правилно насочва дейността на отделите, за които отговаря”. Генерал Кьосев е начело на разузнаването до 1972 г., когато умира при загадъчни обстоятелства. Официалната версия за смъртта на генерала е "продължително боледуване", а неофициално се говори, че е починал вследствие на "отровно кафе" в столичния хотел "Славянска беседа".

Сред шуменско-преславските партизани е и Стефан Марков Колев,по-късно офицер от БНА. Той е роден през 1907 година в с. Въбел, Търговищко. Като секретар на РМС в родното си село е многократно арестуван. Членува в БРП (т.с.) от 1929 година. Както споменава Митка Гръбчева в книгата си „В името на народа“, през 1940–1941 година Стефан Марков е секретар на Красноселския районен комитет на партията в столицата. Арестуват го и го интернират в концлагера „Гонда вода“. През есента на 1943 г.успява да избяга и като пълномощник на ЦК на БРП (к.) се отправя към родния си край. Става партизанини политкомисар на IX зона на НОВА. След 9 септември 1944 г.

Останки от концлагера "Гонда вода" край Асеновград където е бил затворен Стефан Марков. Той успява да избяга оттам през есента на 1943 г.

Марков е областен началник на милицията във Варна и член на Областния комитет на БРП (к.). Служи в БНА като началник на политотдела на „Гранични войски“, заместник-началник на Военното училище във Велико Търново, началник на Военното издателство и началник на Главното управление по геодезия и картография. Присвоено му е званието полковник. Заболява от тумор на мозъка през 1962 г. и е опериран няколко пъти. Умира през 1978 г. в София. Погребан е в Търговище.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Шуменското село Злокучен дава за антифашистката съпротива 15 народни бойци