nabore.bg

Дясната ръка на Вълко Червенков – бъдещият шеф на БНР и БНТ Крум Василев,се сражава в Шуменско 

Част от шуменските партизани. Снимка от сайта Lostbulgaria.com

(Продължение)

ПАРТИЗАНСКИЯТ ОТРЯД „АВГУСТ ПОПОВ“ е подразделение на Девета Шуменска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941 – 1944). Действа в околностите на Шумен.

Първите партизани в Шуменско излизат в нелегалност през 1942 г. и създават Преславската партизанска чета. През пролетта на 1943 г. четата се разраства. Издържа на есенната правителствена офанзива, която основно се изразява в репресии срещу ятаците. 

На 25 октомври 1943 г. в местността „Калето“, близодо с. Златар,четата прераства в Шуменско-преславски отряд „Август Попов“. Именуван е на загиналия парашутист Август Попов. Командир на отряда е Бойчо Иванов, политкомисар е Кольо Петров. Провеждат се акции в с. Риш и Смядово.

По време на зимната правителствена офанзива 1944 г. отрядът понася удари и дава жертви. През пролетта се възстановява и овладява с. Кирилово и с. Имренчево. Провежда акции в с. Мадара, с. Преселец и с. Друмево.  През август 1944 г. преодолява обкръжение от армейски и жандармерийски подразделения. На 9 септември 1944 г. бойци от отряда участват в установяването на властта на Отечествения фронт в Шумен, Преслав и с. Кочово, с. Смядово и с. Злокучен (днeшното Ивански).

Патронът на шуменско-преславския отряд Август Попов

Кой е патронът на отряда Август Попов? Август Димчев Попов е деец на БРП (к). Роден е на 7 август 1909 година в Шумен. Секретар на ОК на РМС и секретар на ОК на БРП (к) в Шумен (1932).

Паметник на Август Попов

Емигрира в СССР. Участва в Гражданската война в Испания. Завръща се в България през септември 1941 г. с групата на парашутистите за организиране на въоръжените действия на антифашистите. Заловен и осъден на смърт по процеса на парашутистите. Разстрелян е на 26 юни 1942 година в София.

Командирът на отряд „Август Попов” Бойчо Иванов

Командирът на отряда Бойчо Иванов е от шуменското село Драгоево. Роден е през 1905 г. Завършва средното педагогическо опитно училище в Шумен през 1929 г. След това учителства до 1934 г. Като учител е активен в профопозицията - арестуван и лежи в затвора до 1937 г. От 1937 до 1944 г. е секретар на ОК на БКП в Преслав. През 1938 г. е арестуван след провал на нелегална партийна конференция в Горна Кадба, но впоследствие освободен поради липса на доказателства. Заради поведението си в полицията е наказван след 9 септември 1944 г., но наказанието е отменено. През 1942 г. е интерниран в Момчилград, откъдето излиза в нелегалност. През май 1943 г. става партизанин и политкомисар на Преславската партизанска чета, която е първата партизанска чета в Шуменско.

Бойчо Иванов е носител на най-високото държавно отличие преди 1989 г. - орденът "Георги Димитров"

След 9 септември 1944 г. става околийски управител на Преслав. След това работи в Околийския комитет на БКП в Преслав. През 1962 г. става председател на Окръжния комитет на ОФ в Шумен. От 1966 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Награждаван е с орден „Георги Димитров“. Умира през 2000 г.

Доживелият до 95 години ветеран Крум Василев също е бил част от отряда „Август Попов”. Той е роден през 1925 г. в Шумен. Член е на РМС от 1942 г., а на БКП от 1944 г. Участва в съпротивата първоначално като член на бойна група. Става партизанин в от началото на април 1944 г. После е секретар на Градския и Околийския комитет на РМС в Шумен, организационен и първи секретар на Областния комитет на РМС във Варна. След 1944 г. завършва философия в Софийския университет и специализира във Висшата партийна школа.

Крум Василев

Василев е политически сътрудник на Вълко Червенков (нещо като дясна ръка на вожда)от 1951 г. до 1959 г. После е зам.-главен и главен редактор на в. „Народна култура“, генерален директор на Българското радио и Българската телевизия, завеждащ отделите „Изкуство и култура“ и „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП., председател на Комитета за печата при Министерския съвет. Избиран е за член на ЦК на РМС, член на ЦК на СНМ, член на ЦК на БКП, зам.-председател на Съюза на българските журналисти, народен представител в няколко парламента.

Василев е бил главен редактор на седмичника "Народна култура"

Автор е на книгите „Какво видяхме в Китай“ (1958), „НЕ на неистините“ (2010),, „Невъзможни разговори“ (2015), „ДА на истината“ (2016), „Земни разкази“ (2017), „По петите на истината“ (2019). През 2010 г. Василев става носител на литературната награда „Николай Хайтов“, през 2016-а – на наградата „Георги Кирков – Майстора“.

Литературната награда "Николай Хайтов", чийто носител е Крум Василев

Един от най-известните партизани от отряд „Август Попов” е Пенчо Кубадински,по-късно член на Политбюро на ЦК на БКП. Кубадински е роден на 27 юли 1918 г. в село Лозница, Разградско. Член е на РМС от 1934 г. и на БРП (т.с.) от 1939 г. През 1940 година завършва гимназия в Котел. В периода 1942 – 1944 г. е секретар на ОК на РМС в Шумен. През 1942 година преминава в нелегалност и става член на ОК на БРП в Шумен.

Пенчо Кубадински (вляво) води хорото с бойни другари. Снимката е направена една година преди смъртта му

Става и командир на партизански отряд, член на щаба и заместник политически комисар на Девета въстаническа оперативна зона. Осъждат го на смърт, когато е 24-годишен.След 9 септември 1944 г. е първи секретар на Областния комитет на РМС във Варна. Бил е член на Бюрото на ЦК на РМС и завеждащ отдел там.

Пенчо Кубадински (на преден план) като бригадирски командир

От 1946 до 1948 г. е командир на националната младежка бригада „Георги Димитров“. Завършва Висшата партийна школа при Централния комитет на ЦК на БРП (к.). Става секретар на ОК на БРП (к.) в Русе. Участник в строителството на Димитровград. Директор е на Държавно строително обединение в периода 1948 – 1951 г., което има за основна цел изграждането на града, Азотно-торовия завод, ТЕЦ „Марица – 3“. Първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе. От 1958 г. до 1962 г. е секретар на ЦК на БКП. От 5 ноември 1962 г. е кандидат-член, а от 19 ноември 1966 г. – и пълноправен член на Политбюро на ЦК на БКП. Заместник-председател на Министерския съвет и председател на НС на ОФ (от 1974).

Пенчо Кубадински с дъщеря си Боряна на балкона на апартамента си в квартала край Докторската градина в София

Член на Държавния съвет на НРБ от 1975 до 1989 г. и народен представител между 1954 до 1989 г. В края на 60-те години Кубадински се налага като водещ авторитет в областта на семейната и репродуктивна политика. Кубадински е Герой на социалистическия труд, носител на 4 ордена „Георги Димитров“ и на орден „13 века България“.През 1967 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Бъдещият шеф на разузнаването генерал Димитър Кьосев се сражавал в Шуменско, през 1972 г. той умира загадъчно – „пил отровно кафе в хотел „Славянска беседа”