nabore.bg

В битка с полицията край ямболкото село Недялско двама младежи от Отряд №4 се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на врага

 Командирът на отряд №4 Георги Калчев-Ламята

(Продължение)

ПАРТИЗАНСКИ ОТРЯД №4 е подразделение на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) по време на антифашистката съпротива в България (1941-1944). Действа в района на Ямбол. През юни 1943 г. по решение на щаба на Шеста въстаническа оперативна зона първо се създава Младежката партизанска чета № 4. Тя действа източно от река Тунджа на територията на тогавашните Ямболска, Елховска, Карнобатска и Грудовска околия.

След масовизирането на партизанското движение през април 1944 г. близо до с. Симеоново четата прераства в Партизански отряд №4. Командир на отряда е Георги Калчев-Ламята. Орядът провежда акции в селата Недялско, Кирилово и Робово.На 9 септември 1944 г. отгряд №4 участва при вземането на властта от Отечествения фронт в  Ямбол, Елхово, с. Недялско, с. Иречеково, с. Симеоново, с. Бояново и с. Борисово.

Цветя на почит пред портретите на двамата самоубили се партизани от отряд №4

Кой е командирът наотряда Георги Калчев-Ламята? Той е роден през 1919 година в с.Митирис /днес Калчево/, Ямболско. Завършва с отличен успех гимназията в Ямбол, където се проявява като идеен ръководител на Работническия младежки съюз /РМС/. Студент е по право в Софийския университет. От 1942г. е партизанин, а през 1943 година става организатор и командир на партизански отряд № 4. След предателство на 30 юни 1944 г. е обграден заедно с Костадин Дойчев и Христо Брънков от полицията в местността Даржевица край с.Недялско, Ямболско, и след неравен бой, за да не попадне в ръцете на врага, се самоубива. Ламята е само на 25 години.

Другата жертва в същата битка е и Христо Драгиев Брънков-Майстора, ремсист,роден през 1924 г. в Ямбол. Костите му са погребани в Братската могила в центъра на Ямбол. 

В боя на обкръжените партизани с полицията в местността Даржевица край село Недялско загива и Костадин Колев Дойчев-Васката, роден през 1924 година в с.Поляна. Той е отличник в гимназията, става партизанин едва 19-годишен. Смъртно ранен в боя, 20-годишният Костадин Дойчев е откаран в село Недялско, където, верен на партизанската си клетва,  сам разбива главата си в стената на полицейския участък и умира.

Сред основните организатори на партизанското движение в Ямболския край е Никола Янев. За известно време той е и политкомисар на Шеста оперативна въстаническа зона.  Никола Янев Попов (с псевдоними Бай Ангел и Ангел Венев) е роден на 26 януари 1897 г. в с. Лесово. Член на БРП(к) от 1919 г. и делегат на първия ѝ конгрес през май 1919 г. В периода 1925–1930 г. е емигрант в СССР, където завършва Комунистическия университет за националните малцинства от западните страни. Завръща се в България през 1930 г., а през 1932 г. е вкаран в затвора по Закона за защита на държавата. Остава там до 1936 г. В периода 1936–1941 г. е член на ОК на БКП в Елхово и Ямбол и работи като кооперативен деятел. Между 1941 и 1943 г. е интерниран от властта в лагера Кръстополе.

Политкомисарят на Шеста оперативна зона Никола Янев (Бай Ангел)

След освобождаването му е нелегален и партизанин (политкомисар)в Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона. След 9 септември 1944 г. е назначен за военен комендант на Сливен и мобилизиран със звание полковник за политкомисар на Трета пехотна балканска дивизия. От 10 октомври 1944 г. е секретар на областния комитет на БКП в Бургас. От 1948 до 1950 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. През 1950 г. е снет „за притъпена бдителност и либерално отношение“. Работи в София като директор на партийните и комсомолски школи към ГК на БКП. През 1951 г. е назначен за директор на МТС в Министерството на земеделието, където ръководи създаването на школи за обучение на трактористи и комбайнери. От 1954 г. до 1964 е преподавател – доцент по „История на БКП“ във Висшия минно-геоложки институт. Автор е на монографии и публикации по история на БКП. Янев е удостоен е с орден „Георги Димитров“ и почетните звания „Герой на Народна република България“ и „Герой на социалистическия труд“. Умира на 9 ноември 1986 г. (на 89 г.). Никола Янев е оставил спомените си „Пътят започва от Странджа”(1973).

Особено важна роля за разрастването на партизанското движение у нас са имали и ятаците. Помагачите на народните бойци са им осигурявали покрив, скривалище, храна и дрехи. А често – и оръжие. Сред ятаците на ямболските партизани е останало името на Николай Гагамов. Той е роден на 23 януари 1919 г. в Кушланли, Гърция.  Бил е учител. По време на Втората световна война е пряко свързан със съпротивителното движение в Ямболско. След 9 септември 1944 г. влиза в системата на МВР. От 1949 г. е секретар на Окръжния комитет на БКП в Ямбол, а след това секретар на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора. През 1959 г. е назначен за председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Ямбол. В същото време е член на Бюрото на Окръжния комитет на БКП в града. В периода 19 ноември 1966 – 25 април 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. В Ямболския регионален архив се пазят негови документи и спомени. Гагамов е бил и народен представител в две Народни събрания – Петото и Шестото.

Братската могила в центъра на Ямбол

След 9 септември 1944 г. кмет на Ямбол е Антон Леков, адвокат от града. Веднага е сформирана група начело с бившия партизанин Стоян Костов Павлов (Станимир), която да събере останките на загиналите през периода 1923–1944 година. Събират ги в ковчези и погребват в общ гроб. На този гроб се издига Братската могила на героите, непосредствено до сградата на ямболското читалище „Съгласие”.На 15 октомври 1944 година са погребани повечето от загиналите. Сред тях са и загиналите партизани от ямболскиякрай. Поставени са черни дървени пирамиди.По-късно архитект Димитър Бояджиев, родом от Ямбол, работил в Проектантска организация в Ямбол през 1949–1953 г., проектира надгробния паметник. Сложен е надписът: „Вий жертва паднахте в неравна борба, служихте с любов на народа, борихте се смело до сетния час за правда, чест и свобода.”

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

 Дясната ръка на Вълко Червенков – бъдещият шеф на БНР и БНТ Крум Василев,се сражава в Шуменско