nabore.bg

Бъдещ шеф на ЦСКА също е в редиците на антифашистката съпротива в Средногорието 

Партизанинът Коста Митев Топалов-Карамфил е убит на 27 октомври 1943 г., при престрелка с полицията в местността „Чегрей“ край с. Войнягово

(Продължение)

Сред партизаните от Втора средногорска бригада ”Васил Левски” е и Елена Мотова с нелегалното име Весела. Тя е родена в 1910 г. в серското българско село Скрижово, тогава в Османската империя. Емигрира в България и в 1929 г. се установява в Пловдив. Участва в профсъюзните акции на тютюноработниците в Пловдив (1929 - 1935). От 1932 г. е членка на БКП. От 1935 до 1941 г. е работи в Окръжния комитет на БКП. В 1936 г. е участник на VI пленум на Централния комитет на БКП. В 1936 г. е арестувана и лежи в затворадо 1939 г. В 1941 отново е интернирана в лагер, където остава до 1943 г. В 1943 - 1944 г. Мотова е партизанка - политкомисар на отряд „Добри войвода“ във Втора средногорска бригада. След 9 септември 1944 г. работи в Областния комитет и в Окръжния комитет на БКП в Пловдив от 1944 до 1951 година и в Централния комитет на БКП от 1951 до 1962 година.

Партизаните овладяват някои градове още на 8 септември 1944 г.

Сред средногорските партизани е и Запрян Фазлов, с псевдоним Леваневски. За него Давид Овадия написва книга с едноименното заглавие. Леваневски е роден през 1921 година в село Кирекчии (днешното Отец Кирилово). Учи в стрямското училище до втори прогимназиален клас. Работи земеделска работа. На 16 години е обвинен в кражба и е осъден на две години затвор. Като малолетен е освободен след една година.През 1941 г. е войник в 9-и Пехотен полк. По време на службата в Битоля е наранен и след лечение в Пловдив се завръща в с. Стряма. Преминава в нелегалност и отива при партизаните. На 14 август 1943 година в местността „Страчовец“ след обединението на четите и няколко бойни групи се създава партизански отряд „Васил Левски“. Подразделя се на 3 чети. Командир е Запрян Фазлов (Леваневски), политкомисар Коста Мандраджиев, заместник-командир Гънчо Койчев. През есента на 1943 г. броят на партизаните в отряда достига 250 бойци. По свидетелство на Слави Чакъров, поради неподчинение Леваневски е заменен като командир от Дечо Бутев. До 9 септември 1944 г. е командир на отряд в състава на Втора средногорска бригада. Организира и участва в множество бойни акции. През декември 1944 г. е следствен в Дирекцията на МВР (София). Последният свидетел, който документира случая, е Минко Гечев, партизанин от отряда „Христо Кърпачев“. От края на юни 1945 г. следите му се губят. Смъртта му беше официално обявена от Пловдивския окръжен съд през 2005 г.  Счита се, че Леваневски е арестуван от Държавна сигурност през декември 1944 г. за „неподчинение и превишаване на власт.” В края на юни 1945 г. е разстрелян тайно, без съд и присъда от двама агенти на Държавна сигурност. На 21 март 1977 г. Секретариатът на ЦК на БКП посмъртно реабилитира Леваневски с решение, в което пише: „поради станала безумна, политическа грешка”. През 90-те години у нас идва самозванец от СССР, който твърди, че е изчезналият Леваневски, но е разобличен от останалите живи свои другари в Пловдивско и Пазарджишко.  

Запрян Фазлов-Леваневски с годеницата си

Сред народните борци от Средногорието е и Петко Дудов, бъдещ генерал и председател на футболния клуб ЦСКА (тогава още ЦДНА). Тойе роден на 10 март 1919 г. в пазарджишкото село Долно Левски. От 1934 г. е член на РМС, а от 1940 г. и на БКП. От 25 юни 1944 г. е партизанин и командир на чета в отряда „Васил Левски“. На 14 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на първи армейски инженерен полк. По-късно учи във Военната академия в София и Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР. В периода 1954 – 1963 г. полковник Петко Дудов е председател на ПФК ЦСКА (София) и има голям принос за развитието на клуба. Награден е с орден „Народна република България“. Към 1964 г. е началник-щаб на ПВО и ВВС. От същата година е генерал-майор. От 1971 г. е заместник-началник на Генералния щаб.

Петко Дудов е награден с орден "Народна република България"

Със заповед наминистъра на отбраната за 100-годишнината си генерал лейтенант от запаса Петко Дудов бе удостоен с награден знак „За достойнство и чест“.

Още един бъдещ генерал воюва в бригадата – това е Петър Стоянов. Той е роден в пловдивското село Церетелево през 1921 г.. Женен е за дъщерята на Йордан Божилов, министър на търговията, промишлеността и труда в първия кабинет на Георги Димитров. От 1935 до 1939 г. учи в Духовна семинария в Пловдив, от която е изключен поради комунистическа дейност. От 15 май 1942 г. е партизанин в Чехларския отряд. Заместник-командир е на Втора средногорска бригада (1944). Бил е политкомисар на трети отряд на бригадата. След 9 септември 1944 г. служи в БНА. От 1946 до 1947 г. е началник на Разузнавателната секция към Гранични войски. След 1949 г. Стоянов е командир на първа танкова бригада в София. Завършва Военната академия на Генералния щаб на СССР. Началник е на Разузнавателното управление на Генералния щаб (1962 – 1967). Военното му звание е генерал-лейтенант. Излиза в запаса през 1967 г. През 1968 – 1973 г. е заместник-директор на Народната библиотека. Става военен коментатор на на в. „Отечествен фронт“ и Софияпрес.

Христо Ганев (вдясно) по време на снимките на филма “А бяхме млади”

Киносценаристът, доживял до 95-годишнината си Христо Ганев също е част от Втора средногорска бригада, роден е в Павел баня. След победата той е филмов деец, сценарист и режисьор. Ганев е член на РМС. През 1971 г. е изключен от БКП заедно с други писатели, след като гласуват с „въздържал се“ за декларация на Съюза на българските писатели срещу присъждането на Нобелова награда за литература на писателя Александър Солженицин. Женен е за режисьорката Бинка Желязкова, с която създават много игрални филми. Дъщеря им Светлана Ганева е кинооператор, омъжена е за художника-аниматор и режисьор Анри Кулев. Ганев е сценарист на десетки филми: „Парцалът”, „Поет и Пегас”, „Сламеният човек”, „Голямото нощно къпане”, „Басейнът”, „Животът си тече тихо...”, „Две победи”, „Песен за човека” и др. През 2010 г. е награден с орден „Стара планина“.

(Следва)

В следващата част на поредицата четете:

Свекърът на Миглена Кунева, Уляна Пръмова и Лили Ванкова, както и първият съпруг на народната певица Стефка Съботинова се сражават в един отряд