nabore.bg

Архивите са живи

71. ПАРТИЗАНИТЕ - кой беше в Балкана?

16 народни бойци намират смъртта си в сражение край Копривщица, поетът Веселин Андреев написва за тях поемата си „Шестнадесетте”

 

Поетът Давид Овадия


(Продължение) 

 

ВТОРА СРЕДНОГОРСКА БРИГАДА „ВАСИЛ ЛЕВСКИ е подразделение на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение(1941-1944). Действа в района на Средна гора. Бригадата е създаденана 15 юли 1944 г. от разрасналия се партизански отряд „Васил Левски“ (Пловдив). В състава са включени отрядите „Добри Войвода“, „Пенчо Дворянов“ и „Стефан Караджа“. Командир е Делчо Симов, политкомисар ВераНачева, заместник- командир Петър Стоянов, началник щаб – Гънчо Койчев.

Генерал Делчо Симов говори пред комсомолци

 

Бригадата действа в района на Карлово, Сопот, Калофер и Казанлък. В състава ѝ има около 330 партизани. Провежда непрекъснати акции в села и железопътни гари и увеличава състава си. Лагерува под връх Богдан, като държи района около него под контрол, въпреки честите акции на полицията и войската.

Киносценаристът Христо Ганев (човекът с шапката) е един от известните партизани от Втора средногорска бригада „Васил Левски”. Вляво от него е съпругата му - режисьорката Бинка Желязкова. Снимката е от снимките на филма „Животът си тече тихо“ - те са неговите автори. 

 

На 8 и 9 септември 1944 г. партизани от бригадата завземат и установяват властта на ОФ в с. Божидар (днешно Розино) и Клисура.По-известните имена от състава на Втора средногорска бригада „Васил Левски” са Иван Босев, Дечо Бутев, Христо Ганев (киносценарист), американецът Хералд Джеймс, Петко Дудов, Елена Мотова, Георги Найденов, Нешо Нешев, Давид Овадия, Кунчо Патев,Иван Пръмов, Коста Топалов и Запрян Фазлов (Леваневски).

Георги Найденов-Гето, шефът на компанията „Тексим” също е от средногорските партизани

 

Поетът Веселин Андреев написва след победата своята поема „Балада за 16-те”. Конкретното й историческо посвещение е адресирано към подвига на 16 партизани от бригада „Васил Левски”. Те се включват в периода май-юли 1944 г., а петима от тях на 2 август 1944 г. - 5 дни преди трагичната им гибел.

Поетът Веселин Андреев възпя подвига на 16-те. Той се сражава като политкомисар в партизанската бригада "Чавдар"

 

Всички те са със скромен селски произход, но богати с вярата си, че могат да борят срещу най-голямото зло на ХХ век - фашизма. За тяхната нравствена чистота и безкористност говори преди всичко и самата им възраст: Кунчо Ц. Фитлеков - 17 г. (с. Красново), Илия Т. Клинков - 18 г. (с. Правище), Иван С. Джукелов - 18 г. (с. Кръстевич), Илия Д. Русинов - 18 г. (с. Кръстевич), Савко Д. Савков - 18 г. (с. Беловица), Андон Н. Ликов - 18 г. (с. Голямо Конаре), Димитър К. Аргипашки - 18 г. (с. Голямо Конаре), Стоян А. Калайджиев - 18 г. (с. Кръстевич), Велко С. Йончев - 19 г. (с. Кръстевич), Ганчо П. Делов - 19 г. (с. Беловица), Добри Т. Найденов - 19 г. (с. Беловица), Атанас Г. Паунов - 19 г. (с. Найден Герово), Никола Н. Христов - 20 г. (с. Кръстевич), Димитър Н. Чумпов - 20 г. (с. Красново), Георги С. Колчев - 41 г. (с. Беловица) и Тодор Н. Иванов - 42 г. (с. Беловица).

Паметникът на 16-те загинали партизани край Копривщица

 

Какво се случва на 6 и 7 август 1944 г.? Група партизани от бригада "Васил Левски" води сражение с полицията и жандармерията в местността Меде дере, Копривщенското землище, в което геройски загиват тези младежи. Най-драматична е съдбата на Велко Йончев и Кунчо Фитлеков, заловени живи от врага. След дълго разкарване из Балкана с цел да покажат партизанската землянка озверелите жандармеристи им извадили очите, залели ги с бензин и ги изгорили живи на 8 август. Жив е заловен и Димитър Чумпов. Жестоко инквизиран, той е разстрелян на 7 август.

Поетът Давид със съпругата си Гита

 

Поетът партизанин Давид Овадия също преминава по партизанските пътеки на Средногорието. В няколко мемоарни книги той описва съпротивата – „Партизански дневник”, „До последния миг”, „Отрядът живее”, „Стихове за партизанския отряд”, „Август, август...”, „Леваневски”, „Менахо или терористът”, „Дед или разгромът” и др. Давид Овадия е роден на 1 декември 1923 г. в град Кърджали.

"Леваневски" и "Менахо или терористът" са две от най-популярните книги на Давид Овадия

 

Той е активен член на РМС от 1940 г. и член на Българската комунистическа партия от 1945 г. През 1950 г. завършва руска филология. Работи като редактор последователно във в.„Отечествен глас”, Радио София, издателство „Партиздат“ и издателство „Народна младеж“. Овадия е заслужил деятел на културата от 1974 г. Преводач е на руска поезия. Давид Овадия е и блестящ шахматист – участва в десетки първенства и турнири. Умира на 8 април 1995 г.

Ръководството на Международната федерация на жените през 1951 г. в Берлин. Със стрелката е посочена Вера Начева.

 

Политкомисарката на бригадата Вера Начева след 9 септември 1944 г. развива стремителна политическа кариера. Тя е родена през 1904 г. в монтанското село Гаврил Геново. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на БКП. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в Трънския партизански отряд, в отряда „Чавдар“ и накрая се включва във Втора средногорска бригада.

Вера Начева е наградена със звездата "Герой на Народна република България"

 

След победата е член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП, също и член на НС на ОФ. От 1958 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. От 1951 до 1953 г. е секретар на Международната демократична федерация на жените. През 1953 – 1975 г. е първи заместник-шеф на отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. Вера Начева има 4 ордена „Георги Димитров“, „Герой на социалистическия труд“ и „Герой на Народна република България“ (1989). Умира в София през 1990 г.

 

(Следва)


В следващата част от поредицата четете:

Бъдещ шеф на ЦСКА също е в редиците на антифашистката съпротива в Средногорието