nabore.bg

Веднага след 9 септември 1944 г. народните бойци са привлечени за основни свидетели в Народния съд

Мичо Стойков Мичев (Телман) - най-малкият партизанин в Пловдивска област (1927 - 1943)

(Продължение)

С партизанското име Дибенко в Средногорския край и днес помнят Иван Йозов Станков, боец от Първа средногорска бригада. Той е роден на 5 януари 1912 г. в Калъчлии. От 1931 г. е член на РМС. През 1934 г. като войник е задържан за конспиративна дейност в казармата. По-късно е освободен поради липса на доказателства. През 1943 г. Станков е изпратен в „черните роти“ в село Чучулигово, а след това преместен в Пловдив. Оттам на 16 юли 1944 г. бяга и става партизанин в IV полска дружина „Любен“ на Първа средногорска бригада „Христо Ботев“.

Стадионът в Генерал Николаево е официално открит през декември 1956 г. от Тодор Живков. Първоначално комплексът е носил името на загиналия партизанин от Генерал Николаево – Иван Станков – „Дибенко“. Стадионът е бил клубен стадион на отбора „Дибенко“ в селото от 1957 г. След това е преименуван.

Иван Станков загива в сражение на 11 август 1944 г. в местността „Стефанов камък“ над село Върбен. От 1957 г. стадионът и футболният клуб в село Генерал Николаево носят неговото име – „Дибенко“. По-късно те се преименувани. Слав Станков, първият кмет на Раковски, след обявяването му за град през 60-те години на миналия век, е негов син.

Както вече стана дума, на 9 септември 1944 г. части на Първа средногорска бригада влизат в Пловдив, а по-късно и в Чирпан. Още на 6 септември те получават нареждане да се прегрупират около Розовец. Селото е завладяно на 7 септември и за комендант е определен Toшо Атанасов – Тимошкин, командир на отряд „Г. Бенковски“ към бригадата. Следобеда на 9 септември чирпанлията Васил Вълков–Въглен, който е и политкомисар на отряда, се обажда от Розовец на околийския управител в Чирпан с нареждане да предаде архива на Филип Петров от града. Около 11 часа в кантората на адвоката Никола Янакиев вече заседава сформирания околийски комитет на Отечествения фронт на Чирпан - с председател Никола Мълчанов от БРП (к) и членове Никола Янакиев – социалдемократ, Христо Генов и Христо Илиев – БЗНС и Филип Петров – комунист. Присъства и Стою Генчев – Сакето от Медово, наскоро освободен от затвора. В кантората се появява полицай. Той вика Ф.Петров при околийския управител и властта се предава доброволно. От Розовец партизаните се отправят към Пловдив. След няколко дни изпълняващият длъжността командир на бригада „Хр.Ботев“ Сребро Бабаков–Мороза /титулярният командир на бригадата е Стою Чочоолу-Пантерата/ разрешава на чирпанския отряд начело с Т.Атанасов–Тимошкин да посетят Чирпан с около 30 души. В първите дни след 9-ти се организира и управлението на Чирпан. Кмет на Чирпан става адвокатът комунист Иван Ботушаров, а помощник кмет е земеделецът Христо Генов. Пощата е поверенахайлов Минчев – юрист, адвокат и бивш секретар на околийския комитет на БРП (к). За началник на милицията е назначен Иван Желев Бънзаров – политемигрант.

В чирпанското село Партизанин е издигнат паметник на Христо Банов-Ачкурин, политически командир на партизански отряд "Георги Бенковски".

Завръща се Васил Вълков-Въглен, който оглавява временния околийския комитет на БРП (к). На 15 ноември 1944г. е проведена и първата легална конференция на БРП-Чирпан и е избран за председател Тошо Атанасов-Тимошкин. Секретар на градския комитет на партията става политзатворника Йосиф Ешкенази. Организира се Народен съд на територията на околията. В помощ на обвинението са привлечени бившите партизански командири Гено Биков-Кожух, Христо Банов-Ачкурин, Петко Кирев–Черкеза и ремсовият деятел – Борис Вълков.

Партизани по улиците на Пловдив на 9 септември  1944 г.

Партизанинът Стою Сандалски (с псевдоним Зелеников) пък е роден на 3 февруари 1922 г. в пловдивското село Дрангово. От 1937 г. е член на РМС, а от 1943 г. и на БКП. От 1943 г. е в Първа средногорска бригада „Христо Ботев“. На 25 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на 4-то артилерийско отделение от трети дивизионен артилерийски полк. На 22 януари 1945 г. е назначен за адютант на помощник-командира на шестнадесета пехотна дивизия. После влиза в системата на МВР. До 1955 е началник-щаб на Управление „Вътрешни войски“, а след това заместник-началник щаб на Управление при войските на МВР. От 1968 до 1971 г. е началник на Управление ДАИ-КАТ. Награждаван е с орден „За храброст“ и  югославския орден „Партизанска звезда“.

Паметник за загиналите партизани от Първа средногорска бригада "Христо Ботев" в местността Дерменка. Тук след сражение с полицията през зимата на 1944 г. смъртта си намират 15 бойци. Сред тях са и невръстните Гита и Георги Господинови.

Политкомисар на Първа средногорска бригада „Христо Ботев” от март 1944г. е Никола Балканджиев. Той е роден на 26 октомври 1901 г. в казанлъшкото село Манолово. През 1921 г. се преселва в Пловдив и става тютюноработник. Участва в основаването на РМС и БКМС в Пловдив. През 1929 г. оглавява стачка на пловдивските тютюноработници. От 1932 г. е общински съветник, става член на БКП. През 1936 г. е осъден на 10 години затвор по ЗЗД. Бил е секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив, както и секретар на Тютюноработническия съюз и член на ЦК на Независимите профсъюзи. От 1932 г. е член на ЦК на Работническата партия. По време на войната е въдворен в лагера Еникьой. През 1944 г. е освободен предсрочно, излиза в нелегалност и веднага отива партизанин в Средногорието.

След победата между 19 ноември 1949 г. и 3 февруари 1959 г. е кмет на Пловдив. Бил е председател на Градския комитет на ОФ в Пловдив и на Окръжни комитет на борците против фашизма и капитализма. Балканджиев е народен представител в състава на седем парламента. Умира на 17 януари 1973 г. в София.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

16 народни бойци намират смъртта си в сражение край Копривщица, поетът Веселин Андреев написва за тях поемата си „Шестнадесетте”