nabore.bg

През 1951 г. репресираният командир на Софийската народоосвободителна дивизия Славчо Трънски е обвинен, че искал "американските империалисти да хвърлят атомни бомби над България"

Генерал-полковник Славчо Трънски говори пред национален форум

(Продължение)

Премеждията, които определят съдбата на партизанския командир Славчо Трънски през 50-те години, са достатъчно драматични и типични за това поколение комунисти, затова си струва да се разкаже за тях. През 2013 г. журналистът от в. "Стандарт" Руслан Йорданов успя да проникне в архивни документи, които са свидетелство за зловещата инквизиция над героя на антифашистката съпротива.

След войната портретите на Славчо Трънски са стояли няколко години на първите страници на вестниците. Днес тази стара снимка се продава в интернет аукцион за 35 лева. 

Процесът срещу Трайчо Костов слага началото на чистка в редиците на БКП, като стотици комунисти са разпитани и изтезавани от съветски следователи от НКВД и българските им биячи под ръководството на ген. Чернов, а после и на ген. Филатов. В месомелачката попада и един от героите на антифашистката съпротива - генерал Славчо Трънски - командир на Трънския партизански отряд и Първа Софийска въстаническа оперативна зона на НОВА. Той е обвинен, че е съдействал на англо-американците да хвърлят атомна бомба над България. Чак след няколко години Славчо Трънски застава пред назначената през юни 1956 г. секретна специална партийна комисия, която разследва

репресиите от 1950-51 г.

Ето развитието на обвиненията срещу генерала. През февруари 1951 г. Славчо Трънски е свален като командир на Трета армия и назначен за шеф на Военната академия в София. На 24 април го викат в МВР да занесе списък на офицерите в академията. Следва разказът на Трънски:

 "Аз представих списъка на министъра. Той ми каза: "Ти си арестуван". Турнаха ми белезници и ме втурнаха в съседната стая. Смъкнаха ми летния шинел, куртката, нахлупиха ми една войнишка фуражка без козирка, куртка, шинел. Още същата вечер ми дадоха едни тесни панталони, без копчета отпред, а само с една връзка и ми казаха: "Панталоните са тесни, но след няколко дни може и широки да ти станат".

Част от ръководството на БКП на площада пред Народното събрание, няколко дни след 10 ноември 1989 г. Славчо Трънски е вляво на снимката, с бялата коса. Виждат се Пенчо Кубадински, Петър Танчев, Добри Джуров, Станко Тодоров, Начо Папазов, Владимир Бонев...

Същата вечер Стоилов (следователят - б.р.) поиска да си разкажа биографията. Тази вечер така приключи. Свалиха ме в ареста. След три вечери започна следствието. Първите въпроси, които бяха на следствието, бяха да говоря за вражеската си дейност. Казах, че нито съм враг, че нямам такава дейност и не мога да говоря за такава. Викат: "У нас всичко е доказано. Не става дума дали си враг, а направо говори за вражеската си дейност". След като упорствах и не можах да говоря за такава дейност, започна пердах - удари по брадата, отдолу, удари с юмруци в корема, долу, жиу-жиц, по главата, краката, където сварят.

Най-много ме биеха Христов и Стоилов. Христов ме караше да викам на дупката на радиатора или на ключалката по сто пъти: "Не съм враг, не съм враг!" Най-сетне да ти дотегне и да почнеш да разказваш за своята вражеска дейност. Много хулиганско държане имаше той. Застане пред мене на бюрото и никога не седеше като човек, а си качва краката на бюрото по американски и псуваше по сто пъти на вечер и на майка, и на жена. Жена ми била арестувана, че детето също, че жена ми туберколирала в карцера, че детето ще загине в карцера на ареста, както и че тя е умряла и т.н. Това продължи 80 дни.

По време на службата си в БНА, генерал Трънски заема много високи командирски длъжности

Обикновено на разпит ме извеждаха към 5-6 часа след обяд и продължаваше до 1-2 през нощта. Връщаха ме след това в килията. Аз заспивах през това време и след час, час и половина идваше един сержант Филчо, дърпаше ме за краката и ме завеждаше на следствие. През деня бях на смяна и трябваше да се бодърства. Някой път задремвах, но войникът от пионката гледа и веднага ме наказват един, два до три часа да стоя прав на нара, защото съм заспал.

 Не по-малко от 10-12  пъти ме пращаха в карцера

 за това, че не съм говорил за вражеска дейност. А този карцер беше тесен като кибритена кутийка, трябва да стоиш прав, не може да се седне. Свети лампата и часовоят наблюдава да не се опра на стената или да се смъкна. Това не беше карцер, а някаква клетка. И в тази клетка винаги с ръце вързани отзад не можеш нито да легнеш, нито да седнеш, цяла нощ, колкото благоволят. Целта беше да се разстрои нервната система. Това събуждане внезапно, след като си изтощен и цяла нощ да стоиш. Изправят те до стената без да се опираш или пък ако ти разрешат да седнеш, то това ставаше на едно малко столче без облегало с колене опрети и пръсти на ръцете опънати. Най-малкото отваряне на краката те придружаваха с обидни думи: "Курво, стой както трябва!" И така по цели нощи трябва да стоиш като мумия. Така изкарах около 80 дни.

Славчо Трънски написа десетки книги с повести, разкази и мемоари от антифашистката съпротива, по негови сценарии бяха снимани филми и телевизионни сериали. Това е корицата на книгата му "Из практиката на партизанската бърба в България".

Те много пъти ми казваха, че има документи, че съм подписвал декларация, че съм агент-провокатор, че в отряда съм отишъл по указание на Гешев, че цялата ми дейност е била агент-провокаторска, че Владо Тричков и Стефан Ангелов са загинали заради организиране на тяхното убийство и т.н. Този Стоилов остави бял лист и писалка и каза: "Като се върна да си написал как си вербован". Нищо аз не пиша. Па като се съберат тримата - кой където види бие. Моят следовател, за да се покаже много активен, води следствието и през всичкото време вика, бие, псува, нагрубява и каквото му дойде на ум, това прави. След това се събужда Стоилов и заедно с Джанатов, тримата започват на нова сметка. Така изкарах 80 дни.

Видях, че не съм в състояние да издържа. Започнах много работи да си втълпявам. Това безсъние прави човека на идиот да прилича. Така стоях 80 дни - - нито къпан, нито бръснат, нито преоблечен и чак когато разбрах, че ще дойдат от комисията, аз бях направил признания.

На 14 юли осъмнах с известни признания, узрял вече. Беше голямо веселие. Тогава дойде и Колчев и ми каза, че най-сетне съм постъпил честно, макар и враг, макар и един грам да имам патриотизъм, проявил съм съчувствие към България и Съветския съюз. Той ме съветваше истината да пиша. Една географска карта там бяха поставили и ми сочеха колко голям е Съветският съюз. Сто пъти ми показаха колко голям е Съветският съюз, че аз съм искал да пуснат империалистите атомни бомби над България. Така аз карах. Нямам копчета, яка съдрана, даже бях скъсал от шинела един парцал, за да си бърша носа. Следователят ме биеше: "Откъде си взел това парцалче?"

Значи цялата работа беше да се говори за Георги Чанков, Антон Югов и Добри Терпешев /членове на Политбюро - б.р./. Даже по едно време казваше: "Остави Чанков, дай за някоя по-голяма птица. За нас не представлява интерес!" Аз не знаех за кого друг, освен за др. Червенков, че трябва да се говори. Викам: "Гражданино, тия показания, които дадох нощеска, са измислени". "Защо, казва, си ги писал?" На нова сметка мариз.

След като бях направил признанията за Чанков и други, дойде комисията. Като видях близки хора, членове на Политбюро,

разплаках се, не можах да се сдържа.

Поисках да им разкажа истината и започнах да разказвам. Дойде генерал Филатов /офицер от НКВД, изпратен от Сталин да ръководи чистките в България в периода 1950-51 г./: "Това, което казваш, не е вярно. Вярно е, което си написал".

Доведоха Денчо Знеполски /партизански командир, също репресиран - б.р./ на очна ставка. Комисията беше в целия си състав. И питат Денчо да каже как е вербован, как сме провеждали събрания с видни ръководители на партията. Викат: "Ние сме членове на Политбюро, идваме тук да установиме истината. Знаем, че е имало тормоз, но защо не казваш истината на партията, а той казва - това е истината".

 Драмалиев /член на комисията/: Той не беше ли малко /завъртва си ръката/.

 Владимир Поптомов /член на комисията/: "Денчо 4-5 пъти го викаме да разкаже самата истина, той твърди това, което е писал. Така например твърди, че Чанков го е изпратил в Москва с поръчение да убие Сталин. По време на срещата му казвам: "Няма ли по-свестен, бе Денчо, че американците и англичаните тебе ще изпратят". А Станоев се обажда: "Ти недей да приказваш, те знаят кого да изпратят".  

Сл. Трънски: Един ден идва комендантът на ареста. "Събирай си багажа", казва. Най-после ще си отида. Спуснаха ме в двора, излезнахме и по бул. "Сливница" вместо да завием наляво, ние завихме надясно, направо за централния затвор. Режимът в затвора отново се влоши - облекло, пари, прекъснаха се, намалиха храната и пр. Нови следователи. Следствието започва отново, аз съм бил враг и трябвало да говоря за вражеската си дейност. Бе, рекох, какво приказвате? Всичко е установено. Само един единствен факт остава, за да ме освободят, а вие тепърва на ново следствие. Вика, ти си длъжен да приказваш за вражеската си дейност. Ние имаме разрешение, тоест боят е забранен в ДС, но с разрешение на министъра може да те въргаляме по дюшеците докато дойде магаре от вода. Как, казвам, комисията от Политбюро идва, смятам, че тези прийоми на действие са отживели. Не, казва, боят пак се прилага, но само с разрешение на по-големите началници. Във всеки случай Константинов започна на нова сметка. Той пращаше един лейтенант насам-нататък. Бях много отслабнал и една нощ, когато бях станал през нощта по малка нужда, паднах. Ударих се и дойдоха да ме изправят. Не можех да се държа на краката си. Питам Константинов защо продължават да ме унищожават. Чакай, вика, още нищо не си видял, още нищо не си лежал. Извика ме Кумбилиев, (зам. министър на МВР) наново ме разпита как съм правил тези фалшиви признания. Каза: "Следствието е приключено, установи се, че нямаш никаква вина и по решение на Политбюро днес ще те освободим". Когато ме пуснаха, стоях три месеца без работа. На Живков, на Чанков писах, писах до ЦК да ме оправят, да ми дадат работа. Всеки казваше: "Трябва да постъпиш на работа", но никой не се заемаше да ме оправи къде да отида и какво да работя.

Др. Живков ми каза: "Че ако на мен ми бяха възложили тази работа, щях да установя всичко и отдавна да сме те пуснали". Добре, казвам, това би улеснило партията, защо не сте се заели? Най-после след три месеца звъннах на др. Чанков и му казах: "Ако вие ще ми търсите работа и  ще ме насочвате къде да работя, насочете ме.

Една година в арест, 3 месеца без работа, трябва да се живее.

 Казва, прав си, днес ще уредим въпроса. Вечерта звънни на Цанков /министър на вътрешните работи/. Кой Цанков, питам. Георги Цанков, казва. Искам да се видим. Довечера ще пратя кола да те вземе. Казах на жена ми. Не зная, казва тя, мислят нещо, сигурно те вика да те вербува. Отидох в някаква квартира на ул. "Отец Паисий" №2. Тогава той започна да ме разпитва как живея. Изтъкнах му, оплаках му се най-напред дето не работя и това ме много тормози. Даже казах, че детето ми инфилтрират /!?/ и лекарите препоръчват да го изпратим в някаква станция нависоко. Поприказвахме си. Той изрази съжаление за всичко така станало и ми предложи да стана сътрудник на Държавна сигурност.

Ти, вика, трябва да работиш с нас, да докажеш своята честност и преданост пред партията. Ти си известен у нас, да използваме твоята популярност да свършиме добри работи. Казах, ако гледате на мене като на комунист, като на партиен член, да помагам на ДС, с удоволствие ще помагам, но понеже поставяте въпроса да докажа своята преданост пред партията, това съм сторил и не е нужно да доказвам своята преданост и честност. И това, което не го казах, боях се, че ще ме замотаят в некоя беля, ще ме очистят и ще кажат - органите на ДС са били прави в края на краищата. Казах му това. Вика: "Ще ти платим за това време, когато си седял в ДС и ще ти дадем подходяща работа, детето ти ще изпратим в наша почивна станция". Това много ме оскърби. Рекох, ако трябва да помагам на партията, ще помагам, но не за пари и не за това, че детето ми ще го пратите в почивна станция.

Андрей Славчев Трънски - синът на генерала е дипломат от кариерата. Роден е на 11 август 1945 г. в София и е работил във Външното министерство, бил е дипломат в българските мисии във Финландия, Канада и посланик в Босна и Херцеговина. 

Той ми каза пак да помисля и никъде нищо да не говоря. На другия ден той ме пита - ти какво по оня въпрос измени ли си мнението? Рекох, не съм. Такава постановка е обидна и не мога да приема. Е, добре, казва, щом не приемаш - точка, все едно нищо не сме говорили. Отиди в тежката промишленост при др. Югов. Между впрочем написах няколко писма, с които исках да ми се каже, че съм реабилитиран. Извика ме др. Георги Дамянов в Политбюро и ми казва: "Ти си уволнен от войската и изключен от партията". За какво, питам? Ще ти обясним.

После получих обяснения с три мотива:

1. Че имам вуйчо в Америка.

2. Че съм направил фалшиви признания и съм оклеветил други хора от ДС.

Другото обвинение не си го спомням. Писах може би 10-15 изложения до др. Червенков, и до Политбюро, и до ЦК. Един единствен път ме извикаха в Политбюро и ме питаха какво искам. Нямаше ги другарите Чанков, Живков, и В. Червенков. Те бяха делегати на XIX конгрес на КПСС. Поразпитаха ме и с това се свърши. Но аз започнах да атакувам с писма. Непосредствено преди конгреса декември месец 1953 г. аз получих съобщение, че ми възстановяват партийното членство. И аз отидох при др. Живков, за да го попитам само партийното ли членство ми се възстановява или и кандидат-членството в ЦК и какво става с моето членство  в армията.

Имах много неприятен разговор с др. Живков,

 той така се държа с мене, така ме обиди, че докато съм жив няма да забравя. Първо, че съм бил издигнат след 9 септември 1944 г. незаслужено, че съм натрапен в областния комитет, че около личността ми след 9 септември се издига някакъв ореол, който не заслужавам, че не съм подготвен, че няма качества на кандидат-член на ЦК. Аз бая се поскарах. След този разговор написах едно писмо до Политбюро. Оплаках се от поведението на др. Живков. След няколко дни получавам писмо от др. Червенков: "Др. Славчо Трънски е реабилитиран по всички линии". По нататък знаете.

 Аврамова: След като си минал това нещо, как гледаш на цялата тая история?

Сл. Трънски: Казал съм много пъти, но в себе си отдавна съм казал и което не съм писал, не съм разказвал какво съм изживял, аз в себе си така съм си изработил становище. Ние сме комунисти и назад няма да гледаме. Каквото е било, било. ЦК ще накаже, които са виновни за тази работа и да се забрави. Лично отмъщение не трябва да има, трябва да има санкция партийна и административна, която определя ЦК на партията. Мене ми се струва, че този Христов - моя следовател, макар гадно, мръсно и просто нечовешки да се държеше с мене, но все таки партизанин е бил този момък. Смятам, че не е бил лош човек, но създала се такава психоза. Те четяха тогава такива романи със съдържание разузнавателско, криминално, филми такива гледаха..."

(Следва)

www.nabore.bg

Очаквайте в следващата част от поредицата:

В Софийската народоосвободителна партизанска дивизия израстват бъдещите генерали от БНА Денчо Знеполски, Боян Михнев и Димитър Гилин