nabore.bg

Архивите са живи

69. ПАРТИЗАНИТЕ - кой беше в Балкана?

През лятото на 1944 г. в Първа средногорска бригада се сражавали много и юноши и младежи

 

На 9 септември 1944г. партизаните навсякъде са посрещнати като победители


(Продължение)

 

ПЪРВА СРЕДНОГОРСКА БРИГАДА „ХРИСТО БОТЕВ е подразделение на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА през периода на партизанската съпротива в България (1941-1944).  Бригадата действа в Източна Средна гора.

Първа средногорска бригада „Христо Ботев“ се създава на 15 юли 1944 г. от разрасналия се партизански отряд „Христо Ботев“. Състои се от 5 дружини със средно по 100 партизани. Командир на бригадата е Сребро Бабаков, политкомисар Никола Балканджиев.

На 18 юли 1944 г. унищожава радиостанция на Вермахта край с. Спасово. От 22 до 31 юли провежда ежедневни нападения на охранителните постове по железопътната линия Карлово-Пловдив. Многократно прекъсва телеграфните и телефонните линии при с. Песнопой, с. Черноземен, с. Дъбене и другаде. На 9 септември 1944 година бригадата участва в установяването на властта на Отечествения фронт в Чирпан и Пловдив. Сред имената на партизаните в бригадата са Дечо Бутев, Гено Генов, Васил Гънчев, Гъчо Докторов, Велко Димитров, Иван Желев, Христо Каламов, Колю Котовски, Генчо Кънев, Стоян Попов, Стою Сандалски, Иван Станков (Дибенко) и Иван Стефанов.

Кой е командирът на бригадата Сребро Бабаков? Сребро е роден на 8 декември 1908 г.в с. Чехларе. Членува в БКП от 1928 г. Многократно задържан, интерниран и съден. Особено активен е по време на антифашисткатка съпротива. Наричат го първият партизанин в Средногорието и затова е избран за командир е на Първа средногорска бригада "Христо Ботев". Приема партизански име Мороза. Участва във всички акции на бригадата. След 9 септември 1944 г. е член на Пловдивския областен комитет на БРП (к). Работи в Народната милиция. Веднъж е избран за народен представител – в VI Велико Народно събрание. Бабаков умира едва 41-годишен на 2 февруари 1950 г. Родното му село е носило името Морозово (на партизанското име на Бабаков)от 1950 до1969 г

През лятото на 1944 г. в средногорската партизанска бригада „Христо Ботев“ излизат нови 334 партизани. В редовете на бригадата по същото време се сражават много юноши и младежи.

На 11 август 1944 г. в местността Стефанов камък край село Върбен, Пловдивско дружината „Любен“ от бригада „Христо Ботев“ с вихрена атака пробива вражеския обръч. На полесражението остават убити 11 партизани. С ръчна граната партизанинът Иван Ботовски-Дзерджински  разкъсва себе си и сестра сиМинка Ботовска - Искра, за да не попаднат в ръцете на врага. Иван е на 21години, а Минка – само на 17. И двамата са от село Пъдарско, Пловдивско.

Възстановеният паметник на Генчо Кънев

 

В сражение край с. Бенковски на 3 юни 1943 г. загива партизанинът Генчо Кънев. Той е роден през 1904 г. в с. Джамбазито, (Калояновец), Старозагорско. Член на БКМС от 1922 г. и на БРП (к) от 1926 г. Секретар на партийната група в родното си село. Интерниран e в Свети Врач (1933). Като нелегален получава 2 присъди по ЗЗД.В родното му село има негов паметник, разрушен през 1992 г. и възстановен през 2013 г.с лични пари на сина му Кънчо Генчев Кънев.

Бившият партизанин Слави Чакъров при Кеворк Кеворкян в предаването "Всяка неделя”

 

От пловдивското село Чехларе излиза и партизанинът Слави Чакъров. Той също има интересна като роман биография. Чакъров е роден на 10 юли 1916 г. Учи в гимназиите в Стара Загора, Копривщица и Казанлък, но е изключен поради участие в ученическа стачка. От 1932 г. членува в БКМС, а в БКП от 1934 г. От 1934 до 1937 г. работи при родителите си. През 1939 г. завършва средна реална гимназия в Пловдив. След това учи право в Софийския университет. От 1942 г. е секретар на Окръжния комитет на РМС в Пловдив. Между 1935 и 1937 г. е член на Районния комитет на БКП. Сътрудник е на щаба на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона.

Знакът на Военната академия "Фрунзе", която е завършил Слави Чакъров

 

След победата Слави Чакъров служи в БНА и във войските на МВР. Завършва курс за офицери във Военното училище в София и академията „Фрунзе“ в СССР (1949 – 1952). От 1946 до 1947 г. е началник на Разузнавателния отдел на трета армия във Варна. Между 1947 и 1948 г. е началник на специалния отдел на трета армия в Шумен.

Слави Чакъров написва своите партизански спомени в книгата "В огъня"

 

По-късно е заместник-началник на Разузнавателния отдел на Министерството на отбраната (1948 – 1949). Назначен е командващ Граничните войски. От 14 септември 1954 г. е генерал-майор. Чакъров написва книгата „През огъня - партизански спомени“. Умира през 1998 г. в София.

 

(Следва)


В следващата част от поредицата четете:  

Веднага след 9 септември 1944 г. народните бойци са привлечени за основни свидетели в новосформирания Народен съд