След 9 септември 1944 г. командирите на отрядите и четите най-често стават генерали в БНА

Георги Чанков доживя до 94-годишна възраст

(Продължение)

Във Втора Софийска народоосвободителна бригада партизанин е и съпругът на Йорданка Николова-Чанкова,Георги Чанков. Както разказахме вече, те сключват църковен и граждански брак в Софийския централен затвор. Той е видна фигура в антифашистката борба и строителството на социализма след 9 септември 1944 г. Георги Чанков(псевдоними – Хубенов, Стойчев) е роден е на 24 декември 1909 г. в с. Мокрен, Сливенско, в семейството на тракийски бежанци. Завършва основно образование в Стара Загора и от 14-годишен работи като металоработник и шлосер. Става член на РМС (1927). Участва в стачка във фабриката „Братя Стоеви“ в с. Кирилово, Старозагорскос искане за 8-часов работен ден за работниците, заради което е бит от полицията. От 1930 г. е член на БРП (т.с.). През 1931 г. учи в Международната ленинска школа в Москва. Връща се в България и е избран за секретар на ЦК на Българския комунистически младежки съюз. После е представител на БКМС в Комунистическия интернационал на младежта в Москва. През 1933–1934 г. Георги Чанков участва в стачкав Сливен. Арестуван е - бяга от полицията, осъден е задочно на 10 години затвор. През 1943 г. е политкомисар на I Въстаническа оперативна зона на НОВА. По решение на Политбюро замества Боян Българанов за поддържане на връзките с Югославската комунистическа партия. Участва в похода на Втора софийска народоосвободителна бригада от с. Кална към Западна Стара планина и в битката при Батулия на 23 май 1944 г. След 9 септември 1944 г. е произведен в звание генерал-лейтенант(1952). Член е на Политбюро на ЦК на БРП (к.) от 1944 г. r секретар на ЦК по организационните въпроси. Бил е заместник-председател и първи заместник-председател на Министерския съвет. През 1949 г. Чанков и Вълко Червенков се срещат с Йосиф Сталин, който им дава указания за ръководството на партията. След смъртта на Димитров Чанков е сред основните претенденти за поста му, наред с Васил Коларов, Вълко Червенков и Антон Югов, като за първи секретар на ЦК е избран Червенков, а за втори секретар – Чанков.

Доклад по измененията и допълненията на устава на партията пред V конгрес на БРП(к). (24 декември 1948 г.) от Георги Чанков

След 1956 г. Тодор Живков изтласква Чанков от ръководството на БКП. Самият Живков го определя като „много опасен... ограничен човек, много труден и самонадеян“. Обвинен е и за икономическите проблеми в страната, включително т.нар. „продоволствен курс“, като е отстранен от Политбюро и правителството. През 1957 г. Георги Чанков е назначен за директор на Циментовия завод в Девня. През 1959 г. е директор на Държавното земеделско стопанство в Свищов. Поради влошеното здравословно състояние от 1960 г. минава временно в пенсия.

Българското посолство в Брюксел (Белгия). Тук от 1970 до 1973 г. Чанков е посланик

От 1966 до 1967 г. Чанков е дипломат в Бразилия, а после е заместник-директор на обществени начала (без възнаграждение) в търговското дружество „Булет“, където отговоря по въпросите на капиталното строителство. От 1970 до 1973 г. е посланик в Белгия.На 8 януари 1990 г. Георги Чанков е реабилитиран след решение Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. През 1946 г. Чанков се жени за Савка Попйорданова, от която има две дъщери - Светлана и Катя. Чанков умира 94-годишен - през 2004 г . в София.

Генерал Трифон Балкански още от Отечествената война е в редиците на БТА

Друг виден партизанин от Втора софийска народоосвободителна бригада е Трифон Балкански, по-късно известен генерал в БНА. Роденият през 1920 г. в село Спанчевци, Фердинандско младеж става член на РМС от 1938 г., а на БРП (к) от 1942 г. Като войник е дислоциран в Поморавие, дезертира и се присъединява към партизански отряд в Югославия. Става командир на Църнотравския партизански отряд, а после политкомисар на втора македонска ударна бригада (1943-1944).

Партизани на 9 септември 1944 г. в Дупница

Преминава в Трънския партизански отряд на НОВА. Участва в битката при Батулия. Балкански участва във войната срещу Германия като помощник-командир на 2-ра Конна бригада, награждаван е с орден „За храброст“ и югославския орден „Партизанска звезда.Завършва военната академия „Фрунзе“ в СССР.

Трифон Балкански е награден и с югославския орден "Партизанска звезда"

Достига до званието генерал-лейтенант. Преподавател и шеф на катедра във Военната академия. Член на ЦК на БКП, награждаван е с орден „Георги Димитров“ и званието „Герой на социалистическия труд“. Балкански написва книгата „Нашите партизански пътища“. Умира през 2005 г. на 85-годишна възраст.

Димитър Гилин също е партизанин във Втора софийска народоосвободителна бригада. След победата той също прави успешна военна кариера. Роден е през 1899 г. в Брацигово. Участва в Септемврийското въстание (1923) в четата на Крум Партъчев. Емигрира в Гърция и през Югославия, Австрия и Полша през 1924 г. се озовава в Москва. Осъден задочно на смърт по ЗЗД. Гилин завършва Московския университет и Финансово-икономическа академия в Ленинград.

Генерал-майор Димитър Гилин

Работи на строежите на Комсомолск на Амур в СССР. После с диверсионната група „Виктор“ е прехвърлен като парашутист в Югославия. Той е един от първите партизани в района на, където действа Втора софийска бригада. От 1944 г. е политкомисар на I-а бригада от Софийската народоосвободителна дивизия, с командир Денчо Знеполски.След 9 септември 1944 г. воюва срещу Германия като помощник-командир на Четвърти армейски корпус. Служи в БНА - началник на граничната школа „Хаджи Димитър“, главен инспектор на Гранични войски, командващ на Вътрешни войски до 1955 г. След това излиза в запаса като генерал-майор. Димитър Гилин е автор на мемоарните книги „Комунисти“ и „На война“.

Паметник за битката при с. Батулия

В ранната утрин на 23 май 1944 г. край с. Батулия, Софийско,започва тежко сражение междуармейски и жандармерийски подразделения и партизаните, което продължава през целия ден. Участват около 200 партизанисрещу 800 полицаи и войници. От двете страни са използвани минохвъргачки, картечници и разнообразно автоматично оръжие. Привечер партизанските сили са разкъсани на 3 групи.

Биографичен очерк за загиналия партизанин Гочо Гопин

Оставяйки 40 убити и 10 пленени, народните бойци пробиват обръча, възползвайки се от настъпилата тъмнина. В следващите дни до началото на юни жандармерийски и армейски части водят преследване, в което загиват и други партизани - Дичо Петров, Начо Иванов, Владо Тричков, Гочо Гопин и др.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

През лятото на 1944 г. в Първа средногорска бригада се сражавали 117 деца и юноши