nabore.bg

Архивите са живи

67. ПАРТИЗАНИТЕ - кой беше в Балкана?

Британската военна мисия, водена от майор Франк Томсън, снабдява народните борци с оръжие

 

Майор Фанк Томпсън


(Продължение)

 

ВТОРА СОФИЙСКА НАРОДООСВОБОДИТЕЛНА БРИГАДА е подразделение на НОВА и действа в Западна България. Създадена е на 12 май 1944 г. също в село Кална, Трънско. Основното ѝ ядро е съставено от батальон „Васил Левски“ на Трънския партизански отряд и от Войнишкия партизански батальон "Христо Ботев". Командир е Денчо Знеполски, политкомисар Трифон Балкански, заместник-командир Дичо Петров. Получава задача от командването на НОВА да се насочи към връх Мургаш, за да се свърже са партизанска бригада „Чавдар“ и с Първа и Втора средногорска бригада. Втора софийска бригада води боеве при връх Тумба заедно с югославски партизани, с. Куса Врана, с. Власе, с. Одоровци, с. Смиловци, с. Росоман, с. Дълги дел, с. Говежда.

На партизанина Владо Тричков днес е кръстено софийско село

 

На 23 май 1944 г., след битката при с. Батулия, Софийско, бригадата е разбита и разпръсната. Основния удар поема Войнишкият партизански батальон „Христо Ботев“. Партизаните се разделят на няколко групи и така пробиват обкръжението, като по-късно се присъединяват към други партизански формирования. В състава на бригадата в различни периоди влизат партизаните и членовете на бойни групи Димитър Гилин, Благой Иванов, Начо Иванов, Владо Тричков и Никола Чиков.

Членове на британската военна мисия, които са снабдявали българските и сръбските партизани с оръжие

 

В състава на бригадата е и английска военна мисия начело с майор Франк Томпсън и сержант Кенет Скот. Майор Томпсън е офицер за свръзка между британската армия и НОВА по време на войната. Той е роден през 1920 г. в Дарджилинг, Британска Индия. Произхожда от семейство с леви политически възгледи. През 1939 г., докато учи в Оксфордския университет, става член на Комунистическата партия на Великобритания под влиянието на своята близка приятелка Айрис Мърдок. Постъпва като доброволец в британската армия. Служи в Северна Африка, Близкия изток и Сицилия. Негов идеал е Георги Димитров. На 25 януари 1944 г. майор Франк Томпсън е спуснат с парашут в Македония, за да осъществява връзката между британското командване и партизанските части, ръководени от Славчо Трънски. Включва се в британската военна мисия с командир майор Мостин Дейвис). След гибелта на майор Дейвис, оглавява мисията - с него са и сержантите Кенет Скот, Джон Уокър и Ник Мървин. Мисията е включена в състава на щаба на Втора софийска бригада и осъществява връзката между НОВА и британската Балканска секция на Управлението за специални операции в Кайро. Събира сведения за структурата и състава на НОВА и ОФ. Мисията на майор Томсън въоръжава наши партизански части.

Паметникът за битката в местността "Марина мъртвина"

 

При боя в местността „Марина мъртвина“ Франк Томпсън е ранен, заловен и разпитван от Разузнавателната служба при Щаба на войската. През нощта на 10 юни 1944 г. е изведен от ареста и разстрелян в местността „Калето“ в село Литаково заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбов. На майор Франк Томпсън е наречено село Томпсън, има и паметник. Улица в с. Литаково носи неговото име. През 70-те години британецът е препогребан в Братската могила край Литаково, заедно със 72 партизани и ятаци. Сред погребаните са и канадецът сержант Ник Марвин (Монро), червеноармеецът Иван Валчук (Ванюша), сърбинът Стефан Радович и арменката Армина Разгладнян (Саша). Сред нашите партизани е и британският войник сержант Кенет Алън Скот, също от мисията за свръзка между съюзниците и НОВА. Той е роден през 1920 г. във Форест Хъл, Великобритания. Постъпва в армията през 1939 г., служи в Кралския корпус. Обучаван е като радист на задгранична мисия. През април 1944 г. е спуснат с парашут в окупирана Югославия. Включен е като радист в групата на майор Томпсън. Сержант Скот участва в боен поход на Втора софийска народоосвободителна бригада към Северозападна България. На 23 май 1944 г. при битката край с. Батулия сержантът е ранен и заловен.

„Много английски герой“ – издадена в САЩ през 2012 г. биография на убития в България майор Франк Томпсън от Петер Конради

 

Предложено му е да работи с радиостанцията си в полза на нацисткото разузнаване. При първата радиоемисия успява да подаде радиосигнал на британците и проваля нацисткия план. Без присъда попада в български затвор. Освободен е на 9 септември 1944 г. След войната започва работа като чертожник, работи и като инженер. Пенсионира се през 1982 г. и живее в Шотландия. Посещава България през 2000 г. и се среща с своите другари български партизани, както и лобното място на майор Франк Томпсън при Литаково.

Братската могила на загиналите партизани в село Литаково, Софийско. Тук е погребан и майор Томпсън

 

Във втора софийска бригада са партизани съпрузите Георги Чанков(след 9 септември 1944 г. той е член на Политбюро на ЦК на БКП и първи вицепремиер) и Йорданка Чанкова (Николова). Те сключват граждански и църковен брак в Софийския централен затвор, където през 1937 – 1939 г. двамата излежават присъди. Йорданка Чанковас нелегално име Катя, е сред Петимата от РМС, ръководи РМС, членка е на Политбюро на ЦК на БРП (к). Родена е в ксантийското село Кръстополе през 1911 г. Със семейството на родителите си се преселва в България през 1919 г.

На 12 години става тютюноработничка в Пловдив.През 1928 г. участва в стачката на тютюноработниците. От 1930 г. е член на БКП и член на Окръжния комитет на РМС. Делегат е на Петия конгрес на Профинтерна в Москва (1930). През 1931 г. става секретар на РМС в Пловдив, а към есента на 1932 г. е на работа в ЦК на Комсомола.От 1934 до 1936 г. учи в Международната ленинска школа в Москва. Включва се в съпротивително движение, през 1942 г. е арестувана и изпратена в концлагера „Гонда вода“, Асеновградско, откъдето избягва. През април 1944 г. заминава при партизаните.

След победата през 1944 г. съпругът на Йорданка Николова Георги Чанков е виден партиен функционер на БКП.  

 

След битката при Батулия се откъсва с група бойци. На 30 май 1944 г. е ранена тежко в сражение c жандармерия над село Елешница, заловена е жива и разстреляна.Костите на партизанката са положени в Братската могила в София. Неин брат е генерал-лейтенант Величко Николов. Той също участва в партизанското движение.

Костите на Йорданка Николова са положени в Братската могила в София

 

Величко Николов е партизанин от 1942 г. в Първа родопска бригада „Георги Димитров“ и Втора родопска бригада „Васил Коларов“. След 9 септември 1944 г. е член на ЦК на РМС и комендант на милицията в Пловдив. Участва във войната срещу нацистка Германия на територията на Югославия като помощник-командир на девета пехотна плевенска дивизия.

Името на Йорданка Николова преди 90-те години носи площад „Журналист“ в София. В наименованието на площада се сменя фамилното име на партизанката според политическите промени: до низвергването на съпруга ѝ Георги Чанков от БКП през 1957 г. се казва пл. „Йорданка Чанкова“, а след това – пл. „Йорданка Николова“ (по нейната бащина фамилия). Улици „Йорданка Николова“ и днес има в Димитровград, Раднево, Провадия, Средец. В чест на Йорданка Николова-Чанкова са издигнати статуя и бюст в Пловдив, паметници в Раковски, Златоград, с. Йорданкино (Елешница) и др. Нейният дом в Пловдив (квартал Кючук Париж) е превърнат в къща-музей, която е обявена за паметник на културата. Музеят е закрит след 1990 г. и къщата по-късно е съборена.  

 

(Следва)

 

В следващата част от поредицата четете:

След 9 септември 1944 г. командирите на отрядите и четите най-често стават генерали в БНА