nabore.bg

Народните бойци са издавали в гората и свои вестници

Втората наша жена генерал Нанка Серкеджиева е партизанка в Първата родопска бригада

(Продължение)

ПЪРВАТА РОДОПСКА БРИГАДА „ГЕОРГИ ДИМИТРОВ“ е подразделение на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА през партизанската антифашистка съпротива в България (1941 – 1944). Действа в района на Родопите. Началото на Първа родопска бригада „Георги Димитров“ е положено през април 1944 г. Оцелелите 18 партизани от разгрома на Родопския партизански отряд „Антон Иванов“ се събират в местността „Синия камък“. Създават Партизанска дружина „Кочо Честименски“. Тя бързо увеличава състава си и е подразделена на три чети. Командир на дружината е Андон Шопов (Рачо), политкомисар Аргир Стоилов. Действа в района южно от река Марица и западно от Чепеларската река до Брацигово, Пещера и Батак. Извършва бойни акции в с. Чукрен, местността „Скобелево“, ж. п. моста при с. Кадиево и др.

Философът академик Кирил Василев е политкомисар на отряд "Кольо Шишманов"

До юли 1944 г. дружината многократно увеличава числения си състав и прераства в Първа родопска бригада „Георги Димитров“. Командир на бригадата е Андон Шопов (Рачо), политкомисар Илия Кръстев. Бригадата издава свой вестник „Въстаническа борба“.

Провежда акции в с. Добралък, с. Ситово, горския пункт при с. Кадиево, мандрата и стопанството на връх „Голям Персенк“. Води тежки боеве с правителствени части на 4 юни 1944 г. на връх „Юрукалан“, на 23 юли на връх „Голям Персенк“, на 4 септември на връх „Модър тепе“.

Тежък бой имало между партизаните и жандармерията на връх "Голям Персенк"

Част от партизаните слизат на юг към Гърция, за да се свържат с партизански части на ЕЛАС и за оръжие.На 9 септември 1944 г. бригадата участва в установяването на властта на ОФ в Пловдивско.Общият брой на всички участвали в бригадата партизани е 172 души. От тях 12 партизани при постъпването си са под 18-годишна възраст, а 19 са жени.

В отрядите е имало и много жени

Най-младият партизанин е на 15 години. Членове на БКП са 101 души, на РМС – 57, а 10 са безпартийни. От комунистите трима са бивши членове на ВМРО. Осем са българомохамедани (5 от Лясково, 2 от Брезе и един от Забърдо), десет са евреи, а един – арменец. Загиват 21 души, от които 18 в сражение, а трима са убити след като са заловени живи. На 9 септември 1944 г. бригадата наброява 135 души.След Деветосептемврийската революция преврат през 1944 г. 33 от участвалите в отряда постъпват в българската армия, а 31 – в милицията, 21 стават партийни работници, 15 стават служители в администрацията, а 9 – ръководни стопански кадри.

"Въстаническа борба" е вестникът на родопските партизани

ВТОРАТА РОДОПСКА БРИГАДА „ВАСИЛ КОЛАРОВ“ е подразделение на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) в периода 1941-1944 г. Действа в района на Родопите.Първите партизани в Асеновградско през есента на 1941 г. формират партизанска група. През 1942 г. формират Асеновградската чета „Васил Левски“. След разрастването си от април 1944 г. е наименувана отряд „Георги Бенковски“. Подразделя се на три чети. Командир на отряда е Атанас Арабаджиев, политкомисар - Генко Гюлев. Втора родопска бригада „Васил Коларов“ е сформирана през юни 1944 г. от разрасналите се отряди „Георги Бенковски“, „Райчо Кирков“ и „Колю Шишманов“. Командир на бригадата е Благой Пенев, политкомисар Генко Гюлев. В периода от юни до септември 1944 г. провежда редица акции около Асеновград, Борисовград (днешен Първомай) и Кърджали. С цел снабдяване с оръжие се свързва на четири пъти с гръцките партизани. На 3 септември 1944 г. лагерът на бригадата край с. Новаково е нападнат от армейски и жандармерийски подразделения. В завързалото се сражение партизаните дават 15 жертви. На 9 септември 1944 г. бригадата нараства до 600 партизани и установява властта на ОФ в населени места около Пловдив.

Писателят Станислав Сивриев

В състава на родопските партизани е и писателят Станислав Сивриев. След войната той е офицер, стига до чин полковник(1958). Сивриев е роден на 16 септември 1924 г. в с. Даръдере, днешния Златоград. Изключен е от гимназията в Райково като активен член на РМС. Завършва средното си образование във Велинград. На 19 години е партизанин в партизански отряд „Колю Шишманов“ от състава на Втора родопска бригада „Васил Коларов“. След 9 септември 1944 г. е военен комендант на Златоград.

Писателят Сивриев става партизанин на 19 години

Участва във войната срещу Германия (1944 – 1945), където е тежко ранен.Завършва висше военно образование във Военна академия „Георги Раковски“. През 60-те години работи като завеждащ литературния отдел на сп. „Български воин“. Избира да живее в с. Боженци и сам реставрира възрожденската си къща.

Една от книгите на Станислав Сивриев - "До видело"

Днес в Златоград има негов барелеф. Една от къщите там е наименувана „Сивриева къща“. Автор е на 21 книги, сред които: „Батальонът с песни се завръща“ (1952), „Пачка патрони“ (1957), „С едната истина“, (1958), "Петко войвода“ (1959), "И земята престана да се люлее“ (1971), „Като печелим – какво губим“ (1978), „Словото на Бешков“ (1982), „Докато косих ливада“(1983) и др. Умира на 24 март 1989 г. в София.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

След предателство загива Свилен Русев (Бойко) - един от Петимата от РМС