nabore.bg

Регентският съвет обсъжда овладяването на село Кремиковци от бригада "Чавдар" през март 1944 г.

Двама генерали, бивши партизански командири - вляво Добри Джуров (на бригада "Чавдар") и Атанас Семерджиев (на бригада "Чепинец")

(Продължение)

Партизанската бригада „Чавдар“ е подразделение на Първа Софийска въстаническа оперативна зона на НОВА. Действа в околностите на Ново село, Ботевград, Пирдоп, Етрополе и Якоруда. Първата партизанска група в района на връх Мургаш е създадена през есента на 1941 г. След разрастването си през септември 1942 г. създава партизански отряд „Чавдар“. Командир на отряда е Тоне Переновски, политкомисар Добри Джуров, заместник-командир Иван Шонев. Разделя се на две чети-„Бачо Киро“ и „Бойчо Огнянов“. През октомври 1943 г. се провежда конференция на ръководството на отряда, на която се изработва план за политическата и военната му дейност. Пълномощник на Областния комитет на БРП/к/ за бригадата е Тодор Живков. До края на 1943 г. са извършени акции в с. Буново, с. Смолско, с. Радославово (днешно Чавдар), поста при прохода Гълъбец. През декември 1943 г. чета „Бачо Киро“ води в Лопянската гора сражение с около 200 полицаи и ги разбива. На 8 март 1944 г. овладява с. Кремиковци, което е в непосредствена близост до София. На 24 март 1944 г., съвместно с Панагюрския партизански отряд „Георги Бенковски“ завзема Копривщица. Акциите предизвикват обсъждане в регентския съвет по доклад на министъра на вътрешните работи Дочо Христов. Регентите Богдан Филов и Никола Михов констатират съсредоточаване на партизански сили около столицата и набелязват мерки за противодействие от войската, жандармерията и обществената сила. Действията на отряда влизат и в полезрението на германското разузнаване в България, което отбелязва техния мащаб при случаите в с. Кремиковци и Копривщица.

Паметник на Тоне Переновски, първия командир на отряда "Чавдар"

През април 1944 г. отрядът наброява 437 партизани и прераства в бригада „Чавдар“, разделена на три дружини. Командир на бригадата е Добри Джуров, помощник-командир Димитър Кирков, политкомисар Стамо Керезов. На 26 април 1944 г. I-ва и III-та дружина разбиват складовете в гара Саранци, с което въоръжават повечето от партизаните. III-та дружина се прехвърля в Родопите и извършва акции в с. Сестримо и гара Якоруда. Разраства се в батальон. Формиран е и нов теренски батальон.На 3 май 1944 г. I-ва и II-ра дружина водят голямо сражение над Елешнишкия манастир. През май и юни 1944 г. двете дружини попадат в блокада, организирана от войскови, жандармерийски и полицейски подразделения от Враца, Плевен и София.

Партизани пекат хляб на каменни плочи в Балкана (възстановка от края на 40-те години)

Партизаните дават много жертви в кръвопролитните боеве, но в крайна сметка излизат от блокадата. Оцелелите от двете дружини се обединяват с оцелелите от Войнишкия партизански батальон „Христо Ботев“ и провеждат акции в с. Сеславци, с. Кремиковци и с. Ботунец. III-ти батальон участва във формирането на Четвърта софийска въстаническа бригада. На 9 септември 1944 г. бригадата „Чавдар“ участва в установяването на властта на ОФ в Ихтиманско, Ботевградско, Пирдопско, Софийско и в София.

Партизанска бригада „Чепинец“ е подразделение на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона на НОВА. Действа в околностите на Доспат и Батак. Партизанска бригада „Чепинец“ е създадена през 1944 г. От разрасналия се Родопския партизански отряд „Антон Иванов“ се отделят 14 партизани, които основават чета „Братя Кръстини“ през ноември 1943 г. Четата постепенно се разраства и през юли 1944 г. се преобразува в бригада „Чепинец“. Командир на бригадата е Атанас Семерджиев, политкомисар Манол Велев.

Провежда акции в с. Цветино, с. Габровица, с. Голямо Бельово и в еврейския концентрационен лагер край гара Белово. На 18 август 1944 г. съвместно с отрядите „Панайот Волов“ и „Ангел Кънчев“ провежда координирана четворна акция в с. Варвара, с. Симеоновец, с. Семчиново и гара Варвара. На 4 септември 1944 г. съвместно със същите отряди се сражава при връх Милеви скали с многобройни армейски и жандармерийски подразделения. По време на Деветосептемврийския преврат през 1944 г. участва в установяването на властта на Отечествения фронт в с. Каменица, с. Лъджене и с. Чепино (днешен Велинград).

Партизанският лагер "Техеран" е приютявал стотици родопски партизани

В най-новата ни история един от най-популярните партизански командири - Атанас Семерджиев, стана вицепрезидент на страната в демократичните времена след 10 ноември 1944 г. Това бе уникален факт в политическия завой, който направи България, след 45 години социализъм.

Народни бойци преминават по улиците на освободения Пловдив на 9 септември 1944 г.

Атанас Семерджиев е роден на 21 май 1924 г. в с. Лъджене,днес квартал на Велинград.  Той е най-дългогодишният началник на Генералния щаб на БНА (1962 – 1989), първи заместник-министър на народната отбрана (1966 – 1989), член на ЦК на БКП (1962 – 1990) и на ВС на БСП (1990 – 1992). Бил е министър на вътрешните работи (1989 – 1990). Семерджиев е първият и последен вицепрезидент на Републиката (1990 – 1992) избиран от Народното събрание. Народен представител в няколко парламента. Произхожда от бедно чиновническо семейство. Баща му е служещ, а майка му е домакиня. Учи в Пазарджишката гимназия, където е активен член на РМС от 1939 г. Задържан е от полицията през октомври 1941 г. с група другари. Излиза в нелегалност от 16 декември 1941 г. и от април 1942 г. е партизанин в Родопския партизански отряд „Антон Иванов“. От 1943 г. е член на БРП (т.с.) и командир на чета „Братя Кръстини“, която прераства в партизанска бригада „Чепинец“, на която той е командир. През 1944 г. участва във войната срещу нацистка Германия като помощник-командир на дружина в 27-ми пехотен полк. След това завършва НВУ „В. Левски“ (1946).

Атанас Семерджиев (в средата) на среща с кубинския лидер Фидел Кастро

Постъпва в армията. До 1 януари 1948 г. работи като помощник началник на секция в Разузнавателния отдел при Генералния щаб. През 1950 г. завършва в СССР престижната Военната академия „М. Фрунзе“, а през 1958 – 1960 г. – генералщабната академия „Климент Ворошилов“. След това е началник на 6 отдел в Разузнавателното управление. След 1962 г. е началник на генералния щаб в продължение на 27 г. Семерджиев е първи заместник-министър на народната отбрана.След смяната на политическата система през есента на 1989 г., ген. Атанас Семерджиев е министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов, а след това и в първото правителство на Андрей Луканов. През август е избран за вицепрезидент, като президент става Желю Желев – лидерът на СДС. Уволнява се от армията като генерал полковник. Генералът има 1 брат и 2 сестри. Жена му произхожда от чиновническо семейство и по народност е еврейка. Семерджиев има двама сина – Цветан и Емил. Цветан Семерджиев е професор, преподавател във Военната академия. Емил Семерджиев (1956 – 2001) е доцент, доктор на науките, умира от рак. Генерал Семерджиев е награден със званието „Герой на социалистическия труд“, 3 ордена „Народна република България“ и 2 ордена „Георги Димитров“. След пенсионирането си той живее сам в четиристайния си апартамент в центъра на София. През 2001 г. екип на клиниката на д-р Чирков му присажда изкуствена аортна клапа на сърцето. Доживява 90-годишния си юбилей, прикован на легло във военния санаториум в родния си Велинград. Умира на 8 май 2015 г. в София.

(Следва)

В сладващата част от поредицата четете:

Народните бойци са издавали в гората и свои вестници