nabore.bg

Консервен комбинат, хор и футболен отбор носят името на обесения през 1943 г. 22-годишен видински антифашист Боян Чонос 

Антифашистът Боян Чонос

 (Продължение)

Безспорно най-известният антифашист във видинския край и участник в отряда „Георги Бенковски” е Боян Чонос. Той е роден на 3 май 1921 г. във Видин. Баща му е местният адвокат (бивш печатарски работник) и деец на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) Иван Чонос. След провала на Септемврийското въстание от 1923 г. Иван Чонос заминава за Гърция, семейството го последва през 1924 г. Пристигат в СССР и се установяват в Москва през 1925 г. Бащата работи в ЦК на МОПР (Международната организация за подпомагане на революционерите) в Москва като референт за балканските страни. Членува във ВКП (б). Малкият Боян завършва IV клас в едно от московските училища.

Политзатворници във Видинския затвор осъдени на смърт

През 1932 г. семейството се връща във Видин. Като гимназист със своята скромност и талант да разказва (особено за непознатия СССР и за превъзходството на съветския строй) Боян печели популярност сред младежите, избран е в ръководството на въздържателното и туристическото дружество в гимназията. Боян Чонос веднага забелязва пълната противоположност на условията на живот в СССР и България. Веднъж той казва на баща си: „Татко, защо си ни довел в този град, в който човек не може да бъде свободен!” Завършва гимназията с отличие през 1939 г. Става член на Работнически младежки съюз (РМС). Издигнат е за член на окръжния комитет на РМС.

Комсомолска значка с образа на партизанина

Следва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1939 г. Става член и активист на студентския съюз БОНСС. Взема активно участие в провеждането на Соболевата акция. След започването на войната между нацистка Германия и СССР през 1941 г. Боян Чонос се отдава изцяло на революционна дейност. Напуска университета, където при събрание легионер стреля по него. Неоздравял напълно след раната си, Чонос напуска и Александровската болница, където се лекува, и се завръща в родния край.

Бъчварницата в затвора, където е обесен Боян

Включва се във военната организация на БКП. Освен в РМС, работи и като заместник-ръководител на военния отдел в окръжния комитет на БКП, където отговаря за минно-подривната дейност във видинско. Арестуван е на 30 септември 1942 г., но успява да избяга от конвоя, като скача от влака между селата Александрово и Бела.

Кадри от двусерийния съветски филм за живота и подвига на Боян Чонос

Присъединява се към партизанския отряд „Георги Бенковски“. След залавянето на Мико Нинов в края на 1942 г. Б. Чонос става секретар на окръжния комитет на РМС.

Отново е арестуван на 1 март 1943 г. при блокадата на с. Брегово. Първата му присъда е затвор, но с втората е осъден на смърт чрез обесване. Едва 22-годишният Боян е обесен във Видинския затвор на 13 октомври 1943 година. Погребан е в градските гробища, а след 12 години е препогребан в Градската градина край Дунава.

През 60-те години на миналия век списание "Турист" разказва за Боян Чонос като туристически деятел

Къщата на семейство Чонос в квартал Калето на Видин е превърната в музей, а пред нея е издигнат паметник. Паметници на Боян Чонос има също в Белоградчик и с. Бела. Името му продължава да носи шивашкото предприятие ТПК „Боян Чонос“ в града. На Боян Чонос са наименувани обекти и колективи (днес повечето преименувани или закрити): Консервният комбинат във Видин, ТКЗС в с. Тияновци, окръжната (сега областна) болница във Видин, Дом за деца и юноши в Белоградчик, пионерски лагер край Фалковец, младежкият парк в с. Бела, основното училище във Видин, СПТУ в Дунавци, футболен отбор във Видин, хор във Видин, улици в Перник, Видин, Дунавци, Димово и др.

Снимка от село Бела, 1951 г. Младежи участват в създаването на парка "Боян Чонос" в селото.

ТПК "Боян Чонос" и днес работи

Много интересни са спомените за Боян, които написва майка му Цена Чонос в книгата „Ще ви разкажа за моя син“, издадена през 1958, 1959, 1960 и 1969 г.

Видинският хор "Боян Чонос" пред Айфеловата кула в Париж

Поетът Еленков емоционално разказва и за последните часове на Чонос: „На 13 октомври 1943 г. призори палачите нахълтват в килията на Боян. Затворът пее „Жив е той, жив е!“ Пред бесилката в бъчварницата на Видинския затвор вместо изповед Боян написва с равен почерк последното писмо, което предава на свещеника: „Драги мамо, татко, Малин и Коста, това е последната бележка от мен. Треперя малко, защото ми е студено. Прощавайте завинаги! Не плачете за мен. Не бих искал никога да завърша така, но… Поздравете всички, всички познати. Прощавайте за всички неприятности, които ви причиних. Желая ви щастие успех и дълъг живот (последното е най-важно!). Ваш син, брат – Боян Иванов Чонос.“

Пощенска картичка от 60-те години с паметника на Б. Чонос във Видин

През 1970 г. Централната съветска телевизия снима и показва двусериен игрален филм за подвига на българина Боян Чонос. Режисьор е Ия Миронова, а ролята на главния герой се изпълнява от Всеволод Абдулов. Любопитно е, че във филма участва и популярният Армен Джигарханян, тогава заслужил артист на Арменската ССР. Филмът е изграден на основата на биографичен сюжет и изцяло е сниман в Съветския съюз. Българското участие е само консултантско и то се представя от Ангел Будев, който по-късно става и първият директор на НДК в София. По думите на съвременниците филмът „Боян Чонос” има успех сред зрителите.

Мико Нинов (Трифон)

Друг видински партизанин заършил живота си на бесилката съвсем млад е Мико Нинов (Трифон). Той е роден на 15 март 1921 г. в с. Грамада. Син е на бедни трудолюбиви селяни. Малкото земя не достига, семейството е принудено да наема и обработва чужда земя на изполица. Завършва прогимназиалното си образование през 1935 г. с отличен успех и постъпва във видинската гимназия. Участвува дейно в живота на въздържателното и туристическото дружество. Чете прогресивна художествена и научна литература, която взема главно от библиотеката на Боян Чонос. Тук Мико силно се увлича в ученическите борби срещу легионерите, ратниците и др. През 1940 г. в гимназията бива създадено здраво младежко ядро, но за възстановяването на РМС трябва да се подбере смел, енергичен и способен организатор. Изборът пада на Мико.

Паметникът Мико Нинов

Едновременно с възстановяването на РМС в гимназията се извършва възстановяване на ремсовата организация в целия Видински окръг. С помощта на Живко Живков на състоялата се сбирка в местността „Ръта" край с. Александрово (сега Димово) се сформира окръжен комитет на РМС. Мико Нинов е избран за секретар на окръжния комитет. Започва извънредно напрегнат живот за младия революционер: нелегални срещи, събрания, конференции. За да не буди подозрения у полицията при обиколките си по селата, става агент на застрахователното дружество „Феникс". Така успява на много места в окръга да изгради ремсови организации. На 13 септември 1941 г., когато получава повиквателна заповед за казармата, минава в нелегалност и става партизанин в отряд „Георги Бенковски". В отряда е зам.-политкомисар и е приет за член на партията. Мико Нинов приема името Трифон. През ноември 1942 г. получава задача да придружи и настани в София за лечение командира на Пиротския партизански отряд Славчо Дроцанов (Асен Балкански) от с. Чупрене. Мико изпълнява задачата с чест. Но при блокадата на София на 5 декември 1942 г. неуловимият конспиратор е арестуван. Полицията прави проверка и установява, че паспортът му е фалшив. Присъдата на Плевенския военно-полеви съд е смърт. Мико я посреща спокоен и горд. В студената и тъмна нощ на 18 януари 1943 г., Мико Нинов е обесен.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Столетникът адмирал Иван Добрев-Странджата бе командир на Първа варненска чета, след победата ръководи военния ни флот, жени се за оперната прима Благовеста Карнобатлова