nabore.bg

Началник-щаба на отряд "Гаврил Генов" Гено Андреев-Чавдар става първият комендант на мавзолея на Георги Димитров

Гено Андреев-Чавдар

 (Продължение)

ПАРТИЗАНСКИЯТ ОТРЯД „ГАВРИЛ ГЕНОВ“  е подразделение на Дванадесета врачанска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на антифашистката съпротива (1941-1944). Действа в района на Враца и Бяла Слатина. Първата партизанска група се формира през август 1941 г. Провежда саботажни и диверсионни акции. Увеличавайки състава си през септември 1943 г. в близост до село Борован прераства в отряд „Гаврил Генов“. Командир е Цоло Кръстев, политкомисар Иван Тодоров-Горуня. Наименуван е на известния деец на БКП Гаврил Генов. Провежда акции по завземането на с. Соколаре и с. Горна Кремена. Неколкократно прекъсва железопътната линия София-Плевен. До септември 1944 г. провежда около 50 акции в с. Горна Бешовица, с. Вировско, с. Оходен, с. Палилула, с. Типченица, с. Моравица, с. Ракьово село, с. Лютиброд, с. Лик, с. Зверино и други. На 7 и 8 септември 1944 г. отрядът завзема с. Лютиброд, с. Ракьово село, Търнава. На 9 септември установява властта на ОФ в Бяла Слатина, Враца, Кнежа и Оряхово.

Командирът на отряд "Гаврил Генов" Цоло Кръстев Каменов (Огнян) е роден на 22 декември 1906 г. в село Долна Кремена, Врачанско. Има средно образование и е завършил Школа за запасни офицери. Член е на БКП от 1925 г. През 1926 г. е принуден да напусне България и за кратко емигрира в Сърбия. За политическата си дейност през 1937 г. е осъден на 15 години затвор по ЗЗД и излежава присъдата си в Плевенския затвор. През 1943 година бяга от затвора и става партизанин. Осъден е задочно на смърт по ЗЗД. След 9 септември 1944 г. е член на ЦК на БРП (к). Работи в Министерството на външните работи: посланик в КНДР, началник отдел с ранг на пълномощен министър (1965). Бил е народен представител в Шестото Велико народно събрание. Награждаван е с орден „Народна република България“, първа степен, носител е и на други ордени и медали. От 1964 г. участва в създаването на опозиционна група срещу Тодор Живков в средите на БКП. През 1965 година взема участие в опита за преврат срещу Тодор Живков заедно с Иван Тодоров-Горуня. Осъден от военен съд на най-високата присъда при този процес - 15 години затвор. Излежава от присъдата си в бургаския затвор 8 години, от 1965 г. до 1973 г. До края на живота си е лишен от граждански права, а семейството му също търпи репресии. Реабилитиран през 1999 г. Съпругата му Райна Йорданова Рашева, е родена на 27 юни 1910 г. в село Долна Кремена, Врачанско. Починала на 29 октомври 1974 г. в София. Тя също е партизанка в отряд „Гаврил Генов“. След присъдата на съпруга си е интернирана в Чирпан през 1967 г. Цоло Кръстев е починал на 4 май 1988 г. (на 81 години) в София.

Мемориалът за загиналите партизани от отряд "Гаврил Генов". Паметникът се намира в близост до село Кален и недалеч от Мездра и Враца

Село Горна Кремена е родно място на още един боец от отряда. Това е Гено Андреев Христов-Чавдар. Нека прочетем какво разказва за него бойният му другар от отряд "Гаврил Генов" Тодор Тодоров-Коба: "Гено е роден на 1 февруари 1916 г. в с. Долна Кремена, Врачанско. Чичовците на Гено - Сав и Вълчо Христови, стават членове на Българската социалдемократическа партия (т.с.) още при създаването й. Макар и дете, той запомня събитията от 1923 и 1925 г. Член е на РМС от 1933 г., а след завършване на гимназиалното си образование през 1935 г. става студент по педагогика в СУ "Св. Климент Охридски" и член на БОНСС. В партията членува от 1937 г. Приет е за комунист в родното си село, където работи с изтъкнатите партийни ръководители Цоло Кръстев, секретар на окръжния комитет на партията във Враца и Иван Тодоров-Горуня - секретар на РК на РМС в Мездренския район и член на ОК на партията. След завършване на висшето си образование Гено е призован да отбие военната си служба в Школата за запасни офицери, където създава партийна група. През 1942 г. е изпратен като фелдфебел-школник в IV инженерен полк в Плевен. През есента на 1943 г. Гено Андреев постъпва като стажант-учител в Трета мъжка гимназия в София, където води активна пропаганда срещу фашисткото правителство. През това време е създаден врачанският отряд "Гаврил Генов". Андреев се свързва с отряда и става негов ятак. През пролетта на 1944 г. Гено получава повиквателна да се яви в IV инженерен полк в Плевен, но отива партизанин. В отряда получава името Чавдар. На състоялата се партийна конференция е взето решение Гено Андреев-Чавдар да стане началник-щаб на отряда, защото е запасен офицер и ще е полезен в бъдещите действия на партизаните против фашистките сили. Като началник-щаб на отряда Чавдар планира и ръководи военната подготовка и предлага на командването на отряда провеждането на много акции. През юни 1944 г. фашисткото ръководство на Врачанска област предприема мащабна акция за ликвидиране на партизанското движение от река Огоста до река Искър. Партизаните на 7 юни бяхме открити от вражеските вериги. След неравен бой се оттеглихме извън района на блокадата без жертви, а на 9 септември отряд "Гаврил Генов" овладя Враца. През 1947 г. Чавдар е привлечен на служба в органите на МВР. Заемал е различни отговорни длъжности - околийски началник на МВР във Враца, окръжен началник на МВР в Михайловград, заместник-началник на УБО. Чавдар е и първият комендант на мавзолея на Георги Димитров. След пенсионирането си Гено Андреев-Чавдар се отдаде на обществено-политическа работа. През целия си живот той активно се бори за социална справедливост. За участието си в антифашистката борба и за доблестната си служба на родината е награждаван с много ордени и медали."

Бургаският затвор - след опита за преврат срещу Тодор Живков бившият партизанин Цоло Кръстев прекарва тук цели 8 години

Христо Шейнов влиза в отряда "Гаврил Генов" през 1943 г. Той е роден през 1915 г. в с. Ресен, Босилеградско. След края на Първата световна война напуска родния край и с много други бежанци от Западните покрайнини се заселват край село Михайлово (Област Враца), като основават село Босилеград. Административно то се обслужва от кметството в Михайлово, а на 22 ноември 1960 г. двете села са слети под името Михайлово. Шейнов завършва гимназия и като студент участва активно в дейността на БОНСС. От зимата на 1943 г. преминава в нелегалност. Той е първият и единствения партизанин от с. Ресен, участващ в партизанско формирование. След 9 септември 1944 г. работи в Околийския комитет на БКП в Оряхово, секретар на РК на БКП във Вършец и Берковица, в областния комитет на БКП във Враца. После е и търговски представител на България в Белград, Югославия, бил е и генерален директор на „Хранекспорт“. Умира през 2003 г. (на 88-годишна възраст) в София. Шейнов е автор на партизанските спомени "По размирни поля и хайдушки гори".

Гаврил Генов

Деятелят на българското и международното работническо и комунистическо движение Гаврил Генов, на когото е кръстен врачанският отряд е роден на 1 февруари 1892 г. в с. Живовци, Монтанско. Средно образование завършва във Врачанската гимназия. Член на БРСДП (т.с.) от 1912 г. Участва във войните за национално обединение. Завършва ШЗО. Бил е взводен и ротен командир по време на Първата световна война в Двадесет и пети пехотен драгомански полк. Секретар е на Окръжния комитет на БКП във Враца (1920-1923).

Брошурата "Поуки от Септемврийското въстание във Врачански окръг" е написана от Гаврил Генов

По време на Септемврийско въстание (1923) ръководи въоръжените действия във Врачанско. Член на Главния военно-революционен Комитет. След смазването на въстанието емигрира в Югославия. През 1925-1926 г. е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП. От 1927 г. е в СССР, където работи в селския Интернационал и българската секция на Коминтерна. Редактор е на съчиненията на Владимир Ленин на български език. Умира на 20 януари 1934 г. в Москва. На негово име е кръстено едно село в Северозападна България.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Данчо Димитров от отряд "Гаврил Генов" участва в създаването на пионерската организация „Септемврийче”, после е секретар на ЦК на БКП и два пъти министър на транспорта