nabore.bg

Бившият външен министър и президент на републиката Петър Младенов остава сирак на 8 години, когато убиват баща му – антифашиста Тошо Младенов

Славчо Дроцанов (Асен Балкански) от с.Чупрене е бил партизанин и в България, и в Югославия

 (Продължение)

Славчо Дроцанов (с нелегалното име Асен Балкански), родом от видинското село Чупрене остава в историята като партизанин в две страни – в родината си и в Югославия. Той е роден на 20 септември 1920 г. Работи като общ работник в Лом и Фердинанд (днешен Монтана), както и като библиотекар в читалището на с. Чупрене. Член е на РМС от 1940 г. Като войник от Белоградчишкия гарнизон заедно с Неофит Стоянов преминава в нелегалност (1941). Свързва се с дейци на югославската антифашистка съпротива (ЮНОА) и става партизанин и началник-щаб на Нишавския партизански отряд. Там приема името Асен Балкански. Участва и провежда много бойни акции. Заболял от ревматизъм, той се връща да бъде лекуван в България от партизаните на Видинския партизански отряд „Георги Бенковски“ (1942).

Къщата-музей в село Чупрене на Асен Балкански (Славчо Дроцанов)

След оздравяването си през пролетта на 1943 г. превежда част от тях на територията на бивша Югославия. Става командир на Пиротския отряд, който е сред най-активните формирования на партизанската Югославска народоосвободителна армия. През 70-те и 80-те години на миналия век булевард „Панония“ във Видин носи неговото име - „Асен Балкански“. Текстилно предприятие в района също носеше неговото име. Родният му дом в с. Чупрене е превърнат в къща музей, която е сред забележителностите на селото.

Паметникът на антифашистката съпротива във Видин

Социалистът Пламен Трифонов от Видин пише за Дроцанов следните биографични редове: „Две страни могат да се гордеят с Асен Балкански (Славчо Дроцанов) - България и Сърбия, защото той е белязал с яркото си участие антифашистката съпротива и в двете... Като всички народни деца от своето време и той, едва 14-годишен, вместо на училище, е даден за ратай из ломските села. Сблъсъкът му с несправедливостта, с експлоатацията, с жестокостите на тогавашната власт, отваря очите му за истината и доброто. Заради болест за кратко се завръща в родното си село и става библиотекар. Книгите, които жадно чете, заместват пропуснатото му училище. Още 18-годишен той е наясно със своето място в живота. Една нощ Славчо Дроцанов и Неофит Александров от Лом напускат казармата и се вливат в нелегалната борба. Преминават на сръбска територия и се присъединяват към Нишавския партизански отряд. Още в първата въоръжена акция на сръбския отряд двамата българи получават бойно кръщение. За успешните акции на отряда, за подвизите на Асен Балкански и другарите му, за защитата на бедното сръбско население от насилници-дражевисти се понасят легенди. За тях разказва и нелегалната радиостанция "Христо Ботев". Властта, уплашена и разярена, му издава задочна смъртна присъда и обявява награда от 300 хиляди тогавашни лева за главата му... През август 1943 г. край село Топли дол започват мащабни акции на сръбски и български партизани. Ръководството на смесения отряд е поверено на Асен Балкански. В настъплението с нова сила блясват организаторските и военните способности на командира, неговата храброст. Срещу отряда са вдигнати полкове и дивизии, артилерия и авиация, ловни роти и дражевистки банди. За залавянето му е обявена нова награда. В кървавата привечер на 8 август 1943 г. край с. Топли дол, на моста над река Темска, Асен Балкански попада на засада. Фашистки куршум го улучва смъртоносно. За да не попадне жив в ръцете на врага, той изстрелва последния куршум в слепоочието си.”

През 1943 г. болният и нелегален Славчо Дроцанов е настанен под чужда самоличност да се лекува в Александровската болница в столицата

През есента на 1942 г. командирът на Нишавския отряд Славчо Дроцанов, макар и само на 22 години, е скован от остър ставен ревматизъм и се връща в България за лечение. Отначало го лекуват в родното му село Чупрене, а след това верни ятаци го пренасят нелегално до Видин, където лекари- комунисти се заемат с лечението му. Нелегално по конспиративен начин с влак Дроцанов стига до София, където през 1943 г. е настанен под чужда самоличност в Александровската болница. Много от лекарите са знаели кого лекуват – партизанина, на когото фашистката власт издава присъда след присъда - общо четири, за чиято глава се дават пари. Но никой не го издава и лечението преминава успешно.

Вдигнал се на крака, Асен Балкански (Дроцанов) отново се връща в отряда. Заедно с група партизани от видинския отряд "Георги Бенковски" преминават на югославска територия. Нишавският отряд прераства в Пиротски, след като редовете му се увеличават с нови бойци. Няколко успешни акции повдигат духа на местното население, а сръбското министерство на вътрешните работи е разтревожено от мащабните партизански действия. За тях разказват разказват радиостанциите Москва и Лондон.

Тошо Младенов от с.Тошевци, зам.политкомисар на видинския отряд

Бъдещият външен министър и президент Петър Младенов като студент

Видинското село Тошевци с право се счита за едно от „партизанските села” в този край. През Втората световна война Урбабинци (предишното име на Тошевци), заедно със съседното село Макреш, е известно с големия брой комунисти, някои от които участват в отряда „Георги Бенковски“. През 1945 година в Урбабинци е създадено едно от първите Трудови кооперативни земеделски стопанства в района, в което първоначално се включват 70 семейства и което получава името „Септември“.

Партизанският паметник в село Тошевци, Видинско. Селото е кръстено на тримата загинали партизани - Тошо Младенов Герговски, Тодор Панов Иванов и Тошо Вълчов Иванов.  

Държавата преименува селото по имената на тримата убити партизани през януари 1944 г., а именно: Тошо Младенов Герговски – секретар на партийната организация в селото и зам.-политкомисар на отряд „Георги Бенковски“ (а също и баща на бъдещия президент Петър Младенов), Тодор Панов Иванов и Тошо Вълчов Иванов. Като израз на дълбока признателност към тяхното революционно дело и героична смърт, и на другите загинали партизани – Лило Младенов, Петър Лилов и Георги Целов, е издигнат внушителен гранитен паметник-композиция с фигурите им на площада на селото.

Лило Тошев от с.Макреш, един от командирите на видинските бойци

Заслужава да се разкаже и за друг антифашист от Видинско – Лило Тошев Петров (Георги), роден на 10 май 1920 г. в с. Макреш в селско семейство. Основно образование завършва в Макреш. Още от детските си години се откроява със своята смелост, любознателност, упоритост и дисциплина. Ползва се с добро име както сред учениците, така и сред учителите. Дружи с прогресивни младежи и се включва в революционното движение. През 1936 г. става член на РМС. Проявява се като добър организатор, през 1938 г. го избират за секретар на РМС в с. Макреш. От април 1941 г. до постъпването му в казармата той е член на ремсовия районен комитет и член на окръжния комитет на РМС.

През 1940 г. Лило Тошев създава комсомолската организация в казармите на Трети пехотен бдински полк

Лило Тошев е твърде находчив конспиратор. Поставените му задачи изпълнява точно и в срок. Организаторските му способности проличават и по време на Соболевата акция през 1940 г. Есента на 1941 г. отива в казармата – там е натоварен от окръжният комитет на партията да изгради ремсова организация в Трети пехотен бдински полк. Тошев става секретар на полковото ръководство на РМС. Ремсовата организация във видинските казарми заживява активен организационен живот - благодарение умелото ръководство на Лило тя снабдява партизаните с боеприпаси. От складовете на полка са изнесени хиляди пушечни и картечни патрони, пистолети и др.

Освободени политзатворнички от видинския затвор на 8 септември 1944 г.

През декември 1942 г. тази му дейност е открита и той е арестуван. Успява да избяга от ареста и през пролетта на 1943 г. в отряда „Г- Бенковски" Тошев пристига с още един нов партизанин. В отряда Лило е признат като военен специалист в четата. Заради смелостта той е издигнат за командир на чета, а по-късно за зам.-командир на отряда. В епичните боеве, водени от отряда през януари 1944 г. срещу въоръжените до зъби полиция и войска, партизанският командир Лило Тошев (Георги) геройски се сражава. С отнетата от врага лека картечница той всява страх и ужас в редовете на фашистите. В едно от сраженията тежко ранен, Лило (Георги) близо половин час прикрива отстъплението на своите другари с пистолета си. Но патроните се свършват. Остава само един, последен — за него. За да не попадне жив в ръцете на врага, се самоубива на 17 януари 1944 г.

(Следва)

В следващата част на поредицата четете:

Консервен комбинат, хор и футболен отбор носят името на обесеният през 1943 г. 22-годишен видински антифашист Боян Чонос